АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат
class-warfare5-250x360 (продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Империята обаче е синоним на световни империалистически войни. Предварителна стъпка за реализирането на очертаните в докладите на Волфовиц и Джеремая цели, е изпращането на армиите на САЩ от Буш-старши в операцията „Пустинна буря“, насочена формално срещу Саддам Хюсеин, а фактически – за да се настанят трайно в жизнено важния за европейската икономика стратегически регион на Близкия изток. След това военната машина на САЩ „оказва хуманитарна помощ“ на Сомалия – в Африканския рог, откъдето може лесно да се затвори Персийският залив. Последват интервенции и бомбардировки в Белград и в други части на бивша Югославия. Разпадът на СССР улеснява включването на армиите на бившите източноевропейски колонии на Москва в НАТО и продължението на войната за подчинение на Афганистан след изтикването на червената армия от там и настаняването на „демократични“ марионетни правителства. При Буш-син последва втора война в Ирак, която, заедно с афганистанската, продължава до днес и навярно ще завърши с оттегляне, като това стана в Индокитай през 1975 г. Сега се говори за война срещу Иран, което, ако стане факт, историята може да ускори своя ход и да се окаже неуправляем процес както за теоретиците, така и за стратезите на несъстоялата се глобална империя на транснационалния капитал.

Подобни цели не са нещо ново в историята на САЩ. Те са в пълна приемственост със столетната американска имперска политика, наченала в края на ХIХ и продължила до края на ХХ век с последователното настаняване в отворилите се „вакууми“ след изчезването на поредната империя – от Испанската до „Съветската“. В по-следващите страници и редове на „Апокалипсис – кога?“ се спирам на резултатите от опитите на щатските елити да реализират имперските си планове и стратегия, за да покажа, че новата всестранна криза, която е безспорен и всепризнат факт, вещае приключване на процеса на възход и разширение на американската хегемония – навътре и навън; че последната империя е преминала през зенита си и сега започва слизането или сгромолясването ѝ в историческата бездна, погълнала толкова стремежи към световно господство, като разгледам новопоявилите се обстоятелства и фактори, поради които космическият апетит на доларовата империя я сблъсква неизбежно с проблема на кокосовия орех и маймуната, превръщащ в драма нейните опити да погълне несъразмерното със задното ѝ отвърстие земно кълбо…

Възникването на този проблем може да бъде проследен и в книгите и статиите от изтеклия четвърт век, излезли под перото на един от забележителните политически мислители на световния буржоазен елит и стратег на американската имперска политика – Збигнев Бжежински. Еволюциите в оценката на американската мощ през 1986 – 1997 – 2004 – 2011 г. са отразени в неговите книги: „Планът на играта“ (1986) (вижте моето резюме в сборника „Барутни помисли“, стр. 258-270), „Голямата шахматна дъска“ (1997), „Изборът – глобално господство или глобално лидерство?“ (2004) и „Стратегическата визия – Америка и глобалната сила“ (2011). Те са многозначителни и говорят за „спадането на гумите“ на стратега.

В „Планът на играта“, излязла от печат през 1986 г., Збигнев Бжежински заявява, че Евразия е главният земен масив на планетата, в който се намират 2/3 от богатствата на света и населението му. Господството над нея, пише той, обезпечава властта над планетата и прокламира като стратегическа цел на американската политика овладяването на този „масив“. Главното препятствие за постигането ѝ тогава той вижда в СССР и съветва американските политици, генерали и финансови магнати да мобилизират мощна тристранна коалиция между Западна Европа, Япония и САЩ под ръководството на последните, към която да присъединят и „комунистически“ Китай, за да спрат и задушат аналогичните империалистически стремежи на Москва. Струва си да се отбележи, че това е написано в момент, когато залезът на „империята на злото“ става очевиден не само за специалисти като Уайнбъргър, който още през 1981 г. съобщава, че кукумявката е изпяла песента ѝ.

В следващите си писания Бжежински поставя основния въпрос за американските „елити“: как да се предотврати опасността или какви изпреварващи действия да се предприемат, за да бъде приета доброволно или зорноволно „ръководната роля на САЩ“ в един многополюсен свят с много претендиращи или потенциални центрове на несъстоялата се глобална империя. Това от своя страна е основа и предпоставка за непрекъснати локални и регионални конфликти, които водят човечеството към Третата световна или Първата глобална война, на фона на която двете империалистически войни от първата половина на ХХ век могат да приличат на бриз, сравнен с ураган.

Едва след четвърт век, в новата си книга „Стратегическата визия“, върху която се спирам по-долу, Бжежински внася поправки в предлаганата стратегия, които променят „визията“ му за очакваната по-рано глобална победа на САЩ и не оставят камък върху камък от предишната.

За негово оправдание трябва да кажа, че прогнозирането в историята все още не е силната страна на социологията и още по-малко на политологията. Бакунин, когото често са обвинявали, че вземал втория месец на бременността за девети, е наясно в това отношение. Други, преди и след него, чиито блестящи умствени способности не могат да бъдат отричани, са правили къде по-фатални и кардинални грешки. Маркс например, преди 150 години е вярвал, че е „напипал корените на Социалната революция във… Великобритания“, а само два месеца преди началото на Руската революция Ленин твърдял, че „старците от неговото поколение няма да я доживеят“. Големият руски писател, логик и носталгик Александър Зиновиев в книгата си „Комунизмът като реалност“ пише през 1980 г., че това е система за векове, която никой не е в състояние да събори, и единственото, което може да се направи, е да се работи за бавното ѝ усъвършенстване и вчовечаване. След по-малко от 20 години, когато от „вековната система“ остават само купища развалини, той обяснява в книгата си „Глобалното свръхобщество и руската трагедия“, че крахът бил настъпил поради… предателството на Горбачов и Елцин и ни убеждава вече в противното: че „западнизмът“ (както кръщава изживяващото последните си десетилетия капиталистическо общество) е успял да установи своя контрол над социалното развитие на човечеството и по този начин да го замрази, тоест да спре социалните еволюции и революции в историята…

В редица свои статии, изявления и интервюта от последните години и в новата си книга „Стратегическата визия (Америка и кризата на глобалната сила)“, излязла и у нас през 2012 г., Бжежински казва: „След края на СССР всички очакваха, без уговорки, доминирането на САЩ в света, но се получи по-неспокойна и сложна ситуация от предишната…“ Причините за това според него са:

Растящата пропаст между бедни и богати и социалното неравенство. Само един пример: през 1991 г. заплатата на директорите на предприятията е превишавала средната заплата 70 пъти, докато през 2011 г. това отношение е 325:1 – или за 20 години пропастта е станала 5 пъти по-дълбока. Новите поколения не могат вече да разчитат на по-висок стандарт от този на родителите си. Процесът се извършва на фона на замразяване или намаляване доходите на „нисшите“ и на „средната класа, която е фундамент на стабилната държава“. При създадената финансова система се осъществяват безконтролно огромни транзакции в цял свят, които водят до чудовищни спекулации и безмерно самообогатяване на малцина. Подобно пренебрегване на елементарната справедливост е взривоопасно. Не се инвестира в инфраструктурата: транспорт, комуникации, здравеопазване образование са в окаяно състояние и безнадеждно остарели. Същевременно, спортисти, треньори и собственици на спортни клубове и отбори получават неизмеримо по-високи доходи от учители, лекари, стругари, стоманолеяри или селскостопански работници, защото създават зрелища и забавления, с които отвличат вниманието на тълпите от реалните и насъщни проблеми от жизнена важност за обществото… Политическите мъже са изгубили всякаква мярка и скромност. САЩ водят безкрайни войни, за които сключват непрестанни заеми, което ги превръща в неплатежоспособен длъжник.

Преди половин век „социалната стратификация“ и разпределението на БВП в американското общество се изразяват със следните цифри: горните 20% притежават 40% от БВП, средните 40% притежават 40%, а останалите 20% от БВП се разпределят между долните 40%. През последните 50 години концентрацията на богатствата и свиването на средната класа за сметка на увеличаващите се „нисши слоеве“ се извършват с темпове, които, заедно с промените в класацията на свръхсилите, която по всяка вероятност в близките 15-20 години ще се оглави от Китай, могат да станат предвестник на „дестабилизацията и на световния хаос“, на края на цивилизацията и дори на човечеството.

Съвременна Америка (а и целият Запад) – казва Бжежински – се е променила (в сравнение с времето на „отците-основатели“) и се е превърнала в страна на поразителни социални контрасти. Независимо от демокрацията, американското общество се състои от свръхбогато малцинство, неделима част от което са и държавните мъже и политици, и все по-увеличаващо се болшинство на нямащите. Днес в Америка 1% най-богати фамилии владеят около 35% от националното богатство, докато нисшите 90% имат около 25%. Не мисля – продължава Бжежински – че се приближаваме към гибел, но очевидно се хлъзгаме към засилване на социалните конфликти, на класовата враждебност и на различни форми на радикализъм. Когато долният сегмент на средната класа пострада сериозно от икономическата разруха и безработицата, могат да се очакват граждански вълнения.

Очакваното от Бжежински разбунтуване на средната класа, вследствие нейното поразяване от икономическото безправие и разоряването ѝ от кризата, е бунт в който тя вече е престанала да бъде „средна“ и на свой ред се е лумпенизирала.

„Збиг“ предупреждава и за опасността от разпада на мултиетническата „американска нация“, в която отделните етноси не са претопени до степен да изгубят връзките си със страните на своя произход. Сред тях са: „европейци“ с цялата им разноцветност и историческа, културна и пр. специфика, „негри“ – бивши роби и настоящи „излишни“, латиноамериканци, азиатци, евреи, мюсюлмани и т. н.

Вътрешните трудности се придружават от външнополитически проблеми. Оставайки свръхдържава, САЩ се справят с труд с измъкващите се изпод контрола им глобални промени, извършващи се на социално-икономическата и геополитическата арена. Социално и икономически, светът се е превърнал в игрище, на което все по-силно присъстват три динамични реалности: глобализацията, интернационализацията и дерегулацията. Финансовата сфера, главно спекулантска и без връзка с новите технологии и форми на труд, е получила възможност да създава мигновено богатства с безпрецедентни мащаби. Инвестициите и преместването на работната сила на международната арена се диктуват от меркантилния егоизъм и нямат нищо общо с обществения интерес. Съществува разрив между политическата и социално-икономическата сфера на глобално ниво. На политическата сцена концентрацията на глобалната сила в ръцете на няколко държави с огромни икономически и военни възможности се съпровожда от дисперсията на политическата мощ на Запада, докато мощта на Изтока расте. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *