АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Ще говорим за днешната американска демокрация – лидер, флагман и пример за „Свободния свят“:

Казват, че някога на Запад действително е съществувала либерална демокрация. Днес това вече не е така. САЩ са олигархия, управлявана от мощни групи, преследващи частните си интереси. Тези групи контролират изборите, външната и вътрешната държавна политика. Членове на тази олигархия са военнопромишленият комплекс, Уол стрийт (инвестиционните и хедж-фондове, контролиращи финансовото министерство на САЩ и Федералния резерв от времето на президента Клинтън), крупните банки и застрахователните компании, селскостопанските корпорации, които регулират производството на хранителни продукти със съмнително съдържание, монополизираните СМИ („медии“), собственост на пет гигантски корпорации, представляващи правителството и транснационалните компании (прототип на Оруеловото „Министерство на истината“), нефтената промишленост, фармацевтичните и застрахователните компании, превърнали се в младши партньори на олигархията, ЦРУ и другите „органи на сигурността“. За опасността от възникването на тази влиятелна олигархия, в която, наред с другите „елити“, влизат генералитетът и ръководителите на специалните служби, говореше преди повече от половин век президентът Айзенхауер. Ролята на тези корпорации в политическия и икономическия живот на САЩ не може да бъде изместена, нито ограничена чрез гласуване или с профсъюзна дейност.

Затова в САЩ демокрацията повече не съществува. Сега вече няма никакво значение кой за кого гласува. Изборите не означават нищо, тъй като двете партии зависят от едни и същи могъщи групи, от които те получават пари за предизборните си кампании. Обама обеща промени, но неговата политика е пълно продължение на тази на Буш. Той получи от Уол стрийт повече пари от всеки друг кандидат за президент на САЩ през цялата история на страната. Още през 60-те години губернаторът на щата Алабама Джордж Уолъс бе заявил справедливо: „Разликата между двете партии е такава, че денем с фенер не можеш да я откриеш“. „Войната с тероризма“ бе използвана като претекст за разрушаването на американските граждански свободи. Конституцията е само къс хартия. В САЩ полицейските агенти не се отчитат за своите действия пред никого, освен на своите господари, чиито интереси обслужват.

На тези, които ще побързат да рекат, че това са бълнувания или най-малкото хиперболи на болни анархистически мозъци, сме принудени да покажем „среден пръст“, защото знаехме отнапред какво ще бъде клишето-рефлекс на окаяната българска демократическа „мисъл“ и на всички жертви на СМИ (Средствата за Масово Идиотизиране). Словата в курсив и без кавички са цитат от статия на Пол Крейг Робъртс пред „Русский журнал“ от 2.11.2010 г. Те се нуждаят от една малка корекция – казаното за края е валидно за целия период на парламентарната демокрация от началото ѝ през ХVIII век. Авторът е виден републиканец (за разлика от Збигнев Бжежински), баща на „рейгъномиката“, бивш заместник-министър на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън, кавалер на ордена на Почетния Легион, понастоящем старши научен сътрудник в Хувъровия институт, разполага с постоянна колонка във в-к „Вашингтон поуст“ и е известен в Щатите с критиката си на Буш-младши и със своите „шест пункта“:

1. Няма никакво реално увеличение на броя на работните места. Новите са в сферата на „услугите“, докато производството се изнася в чужбина.

2. САЩ внасят 50% повече, отколкото изнасят. Доларите се обезценяват стремително (инфлацията е резултат от неограниченото им печатане), което „изяжда“ спестяванията на чужденците (и на „своите“).

3. Китайският Икономически институт обяви на 26 януари 2005 г., че „Китай (с 2,5 трилиона доларови резерви) е изгубил вяра в стабилността на долара“.

4. Америка все повече зависи от вноса. Половината от дефицита ѝ е с Китай, където се намира голямата част от задграничното производство на САЩ за вътрешния им пазар, докато компаниите-инвеститори твърдят, че изнасянето на американската индустрия укрепвало икономиката и създавало работа.

5. Средната реална заплата в САЩ намалява и ако износът на индустрията „създава работа“, това означава, че създадените работни места са по-лоши от изнесените, което е сигурен път към обедняването.

6. Всичко това се извършва на фона на най-благоприятните стимулиращи условия, които някога са съществували. Ако и те не могат да създадат работни места и увеличат заплатите, тогава какво може?

Когато доларът престане да бъде световна резервна валута, САЩ вече няма да бъдат свръхдържава…

Друга своя статия „Американците приветстват епохата на тиранията“ Крейг посвещава на перспективите на свободата, вследствие промените във външната и вътрешната политика на САЩ през десетилетието от атентатите през 2001 г. досега:

Режимите на Буш/Обама създадоха възможност полицията да изпраща критиците на правителството в затвора, без съдебен процес… Вашингтон бомбардира половин дузина страни, за… „нарушения на човешките права“, връщайки ги в каменната ера, като убива вървящи по улиците мирни граждани, докато през цялото време „у дома“ нарушава всякакви закони и конвенции, изрично забраняващи насилието над живота и личността (особено убийство, осакатяване и жестоко отношение, като поощрява измъчванията на военнопленници и затворници). Обама подписа законопроект за задържане под стража за неопределено време и за изтезания. Той обяви, че има списък на американците, които възнамерява да убие без съдебен процес, а министерството на националната сигурност обяви, че е изместило вниманието си от терористите към местни екстремисти (вътрешен екстремист или терорист е всеки, чието мнение се различава от политиката и действията на американското правителство, насочени към осъществяване на плановете му за световна хегемония)… Местната и държавна полиция са милитаризирани не само с оборудване и въоръжение, но и в отношението си към обществото. Те са обучавани в системно нарушаване правата на гражданите и последните са „възпитавани“ да приемат това като нещо обичайно… Протестиращите са нападани брутално от полицията и непровокираната агресия се нарича „превантивна война“…

Имперските амбиции и жаждата за власт могат да предизвикат неуправляеми катаклизми и загуба на съюзници… Колко дълго доларът може да запази ролята си на резервна валута, когато Федералният резерв монетизира огромни части от дълга? Подобно на Римската империя, САЩ, няма да се „успокоят“, докато не си създадат повече врагове отколкото биха могли да си позволят. Спасението на Америка ще дойде, когато Вашингтон претърпи поражение на хегемонистичните си амбиции…

Подобно на рака, тиранията се разпространява чрез метастази… Всичко това ускорява подхлъзването на Америка към тиранията и попадането ѝ в тоталитаризма и възкресената от режимите на Буш и Обама средновековна практика, при която те не се нуждаят от НКВД. Американската „общественост“ свърши калната работа на тайната полиция… Властта привлича най-лошите хора и – както доказаха Абу Граиб и Гуантанамо – демокрациите не са имунизирани срещу злоупотребата с нея… Нехуманното третиране на престъпилите закона е масова практика и в системата на местните затвори в САЩ… Охранени жандарми – палячовци и главорези, използват електрошокови палки срещу малки деца и хора в инвалидни колички, блъскат възрастни жени, полицията е чист ужас. Полицаите са по-голяма заплаха за гражданите, отколкото всякакви престъпници. Превантивната война, лишаването от свобода за неопределен срок, доносите и предателствата, изтезанията на „заподозрените“ и убийствата им, не се нуждаят от доказателства… За едно десетилетие САЩ се превърнаха в полицейска държава… Всичко това показва колко американците ценят днес свободата. Изглежда те приветстват епохата на тиранията в която навлизат.

Износът на производството от САЩ в чужбина – продължава Крейг – става причина за намаляване на заплатите и доходите с изключение на върхушката свръхбогаташи. Освен това, интернет позволява да се привличат на работа висококвалифицирани професионалисти в чужбина, включително информатици-програмисти, което намалява работните места за випускниците и интереса към университетското образование. В такава икономика печалбите на корпорациите не са мерило за стандарта на населението. От четвърт век в САЩ няма ръст на заплатите на извършващите общественополезен труд. Това се компенсира с кредити и снижение на лихвения процент, което доведе до теглене на заеми, превишаващи неколкократно възможностите на „средния американец“ и до огромен финансов балон в строителството – една от причините за продължаващата от 2008 г. криза. Така в началото на ХХI век икономиката на САЩ стана също „потьомкиновска“ като „съветската“. Вонята от нейното разложение става все по-силна.

Задлъжнялостта чрез кредитите на „населението“, което не може да изплаща дори лихвите им, доведе до намаляване на потреблението, което е допълнителна спирачка за производството и за възстановяване на изпадналата в криза американска икономика. Вместо ръст на стандарта, налице е ръст на потребителските дългове, които стигнаха недопустимо високо ниво, което предизвика днешната финансова криза.

Бюджетните и външнотърговските дефицити водят до печатане на долари, което ги обезценява и подронва статута им на световна (резервна) валута, с което съдейства за ускоряване крушението на империята.

На фона на високата и хронична безработица, Обама повиши военните и полицейските разходи, натовари с данъци „нисшите класи“, намалявайки разходите за социални грижи и помощи и увеличи пенсионната възраст до 69 години, така че бремето на неговата „социална“ политика да падне върху „нисшите“ и да не пречи на грабежа и обогатяването на „елитите“. В същото време, в САЩ американското стадо остава покорно на господарите и надзирателите си или сляпо за положението си на овни, готови за кланицата, за да наситят богаташите.

Експлоатацията от СМИдиотизиране на угрозата от Ал-Кайда, която по-скоро е измислена, отколкото реална, беше и продължава да бъде най-доброто оправдание на Вашингтон за военното му вмешателство в другите страни и за постепенното ликвидиране на гражданските свободи на американците, но и тя е на път да се изчерпа. По цял свят, включително в Африка, след края на Студената война бяха създадени 700 нови американски бази. Народите, стремящи се към образование, нуждаещи се от продоволствие, вода и медицинско обслужване стават все по-враждебни към военните предмостия на неканените гости, което ще ускори фалита на „системата“. Разходите за военни нужди надхвърлят 1,1 трилиона долара ежегодно. Толкова бяха похарчени и за откриването на неохранявания и невъоръжен Осама бин Ладен, чието убийство Обама обяви за крупна победа на САЩ.

Паралелно с това, латиноамериканският, азиатският, африканският и мюсюлманският „етноси“ стават все по-голяма част от населението на гетата в „първия свят“. (Според демографа Стив Мърдок, бивш директор на Бюрото за преброяване на населението, две-трети от тексаските деца са латиноамериканци, което не вещае нищо добро за „англосаксонците“). Имперската политика на САЩ, маскирана като „кръстоносен поход на свободата“, демокрация, пазарна икономика или глобализация, амбициите и завоевателните войни, стогодишното им настаняване във „вакуумите“ на повалените конкуренти – от Испания в края на ХIХ век до „Империята на злото“ в края на ХХ, подкрепата в течение на десетилетия на най-реакционните и диктаторски режими върху петте континента, изразходването на „ресурсите“ (и човешки в това число) предизвикват повсеместна обърканост, хаос, недоволство и бунтове, които водят „Запада“ и неговия хегемон към банкрут. Така приключва прокламираното преди четири десетилетия от президента Джонсън „консуматорско общество“. •

(следва)

Остави коментар

  • Добре е, че има хора мислещи свободно и по-важното изразяващи се свободно без излишния патос за робовладелци, колонизатори и.т.н

    Има само една малка подробност:
    НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
    Не технологичния прогрес и глобализацията са причината за състоянието на света, а липсата на способна ръководна класа да направлява този доста сложен процес. Западния „гений“ поддържаше дълго време илюзията за „Невидимата Ръка“, която в крайна сметка се оказа невидима защото не съществува.

    Дали ще се появи нов ръководещ елит, принадлежащ към друга културна общност, или най-после ще се осъществи форма на управление без-първенци (αναρχή), не след дълго ще разберем…

    fainv

Вашият отговор на westerntwilight Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *