АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

В своя коментар към статията на Крейг Неоколониализмът на Вашингтон и стремежа му да съхрани световната си хегемония, американският анализатор Антъни Уил казва, че съществува англо-американски елит от невероятно богати банкерски семейства, съсредоточени на една квадратна миля в лондонското Сити, стремящи се към създаване на световно правителство. Те контролират световния банков апарат. Имайки възможност да печатат и създават пари от въздуха, Ротшилдови са натрупали състояние, което надхвърля 300 трилиона долара (нещо почти невероятно, като се има предвид, че БВП на САЩ възлиза на по-малко от 15 трилиона и че горната сума е 3000 пъти по-голяма от „богатството“ на Бил Гейтс). Такива невероятни парични суми са породили през 19 век концепцията за „властта на парите“. Това е неумолимата сила, която контролира съдбините на страни и континенти. Тя предизвиква войни, изпраща определени хора във висините и смъква други в низините.

През 20 век терминът „власт на парите“ беше изваден от употреба, доколкото властовият елит получи пълен контрол над СМИ. В този век е забранено, чрез „банковата тайна“, да се пита за функциите на централните банки или да се обсъждат валутните им и парични операции. Тези концепции са недостъпни за разглеждане и всеки, опитал се да ги анализира в рамките на „свободната пазарна икономика“, се е подхвърлял на опасността от професионално, ако ли не и персонално маргинализиране…

Днес, твърдят – продължава Крейг, – времената са се променили. Но може ли да се оправдае печатането на долари от въздуха? Създаването на трилиони долари с натискане на копчето и раздаването им на приятели? Когато хората започват да разбират функционирането на финансовата пирамида, наречена централно банкиране, това води до всеобщо негодувание. Ние сме склонни да считаме, че гневът им още не е достигнал кулминационната си точка. Елитите се надяват на подобрение на икономическата конюнктура, когато хората ще заживеят както преди, ще престанат да се интересуват от финансите и ще изгубят интереса си към очевидното, и световното правителство ще стане реалност.

Но проблемът е в това, че ако западните икономики оздравеят напълно, проектът за такова правителство ще навлезе в задънена улица. Нужен е известен хаос и обърканост (включително в продоволствието – храни и вода), иначе хората няма да почувстват необходимостта от глобална валута, единна политическа система, общ съд и т. н., но трябва да се избегнат големите сътресения или събития, които могат да излязат из под контрол, когато безредиците не ще могат да се контролират с всичките пари на света…

Амбициите на англо-американския елит са безумни; техните планове в краткосрочна перспектива са невероятни и невъзможни, но те ги преследват упорито, което означава, че занапред ни очаква период на обърканост и хаос, при това не само в забравените от бога кътчета на земното кълбо, а и на Запад. Тези събития ще се отразят върху благосъстоянието и безопасността на обикновените хора. Важно е да видим света, такъв какъвто е“. (08.04.2011)

Колкото и „странно“ да е, крахът на СССР през 1991 г. дава началото на разрухата на американската икономика. Настъпването на „края на историята“ принуждава китайските и индуски ръководители да се присъединят към победителите и да открият страните си за инвестиции на капитали от „първия свят“. В резултат на това, за пръв път в историята американските корпорации създават огромно количество безработни и нископлатени работници. Гигантското предлагане на евтина работна ръка в Индия и Китай води до наемането на работници срещу баснословно ниски заплати и до огромни печалби за „деловите люде“ от Уол Стрийт, за акционерите и за директорите на компаниите.

Поради разходите за войните и износа на производството, там където работната сила е по-евтина, САЩ са на път да се превърнат в началото на ХХI век в една потьомкиновска „свръхсила“, каквато беше „съветската“ през 80-те години на ХХ век. Свързаното с това свиване на вътрешния пазар, на приходите и на масовото потребление, Обама контраатакува с ново данъчно изстискване на „средната класа“ и на петото съсловие. Промените и решенията на натрупващите се проблеми ще започнат едва след като очертаващата се катастрофа на САЩ стане факт, поради ненаситната алчност на американските олигарси, които, подобно на „съветските“ партийни гангстери и мародери, ще държат властта до собственото си самоунищожение и ще продължат да задушават американската икономика чак до смъртоносния изход.

Крейг твърди, че правителството на САЩ и СМИ (средствата за масово идиотизиране) създават все нови призраци и прецеденти в страната и в света, които са необходими за мотивирането и за осъществяването на налудничавите планове на американските „елити“ за световна хегемония и за все по-големите печалби на финансовата олигархия и на военната индустрия. Американците вярват, че в САЩ има „свобода и демокрация“, докато те са управлявани от могъщи групи, които контролират политиците, давайки им пари за предизборните кампании. Икономическата политика се провежда в интерес на крупните финансови корпорации. Банките получават „помощи“ в размер на трилиони долари, за да получат още по-големи печалби за сметка на десетките милиони американци, които губят дом, работа, медицинско осигуряване и пенсии. Когато те проумеят, че СМИ са един голям публичен дом на скъпо платени журналистически проститутки, може би ще разберат, че са безсилни крепостни на финансовите и военнопромишлени собственици на политически бардак във Вашингтон, ще се научат да разпознават фактите и да мислят със собствените си глави. Тогава те ще започнат да се изтръгват от вцепенението си и ако човешкият род има бъдеще, ще удари часът на американската „жакерия“, на палежите на замъци и на тяхната „Година първа“.

Анализирайки външната политика, Крейг казва, че за изтеклото десетилетие от ХХI век Вашингтон е убил, осакатил, изгонил от страните им и превърнал в сираци и вдовици милиони мюсюлмани в шест страни, в името на „човешките права“ и „войните с тероризма“. Това са военни престъпления, за които нацистите са били осъдени и водачите им – обесени. Военните кампании са стрували на данъкоплатците 4 трилиона долара и са довели до невиждано през цялата история на САЩ обогатяване на военнопромишления комплекс, на службите за „сигурност“ и техните апологети.

Повечето „терористични актове“ са инспирирани или най-малко контролирани от спецслужбите и взривяванията на самолети изглеждат смехотворни пред възможностите да се нанасят „сухоземни удари“ върху летищата, в станциите на метрото, в търговските центрове, по улиците и кръстопътищата в часовете на големите задръствания, в театрите и в кината, по стадионите и т. н. Наред с това, „терористическата заплаха“ е позволила на режимите на Буш и Обама да увеличат десетократно агентите на спецслужбите и да превърнат САЩ в свръхмилитаризирана държава и страна на абсолютния полицейски произвол, подготвяйки безпрепятствено войните и превантивната контрареволюция, тъй като страхът е най-мощното оръжие, което всяка „политическа класа“ и бюрокрация използва срещу своите поданици, за да реализира тайните си цели…

Фактът, че персонажи от консервативния американски елит, като Кондолиса Райс, Пол Волфовиц, Доналд Ръмсфелд, Ричард Пърл, Джон Болтън и т. н. си живеят абсолютно „безстрашно“, без никаква охрана, са доказателство, че в САЩ не съществува никаква „терористическа заплаха“.

„Мерките за сигурност“, за които се харчат стотици милиарди, са предназначени да сплашат стадото от еснафи, да тероризират населението и да докажат необходимостта от скъпо платените и разпасани, въоръжени до зъби марионетки на държавния терор и на превантивната контрареволюция.

Всъщност Бжежински и Крейг са описали еволюцията и ръста на това, в което са заченати САЩ. От робовладелска страна до последната трета от XIX век, днес те са се превърнали в милитаристично-полицейска империя с чудовищно социално неравенство и с диктатура на олигархията, които са непознати в другите развити капиталистически страни. Касае се за едно свръхускорено натрупване на считаните за погребани практики на „елитите“ в класовите общества – от робството до капитализма, в условията на системна криза, вследствие разгръщащата се роботронна революция.

Кога милитаризмът и империализмът, полицейщината и тиранията ще доведат до „качествени“ бунтове? – е само въпрос на време, ми подсказва революционният инстинкт. Но нямам никакви претенции да съм разгадал същността и перспективите на развитие на днешната социално-икономическа и политическа система на САЩ. Това изисква сериозна, задълбочена и упорита колективна работа, за която апелирам напразно, но мисля, че част от значителните проблеми на американското общество са поставени тук за разглеждане.

В това изложение цитирах критични мнения на бивши и настоящи членове на западния политически „елит-естаблишмънт“ и ще продължа да ги ползвам наред с други „вражески източници“, за да се види, че и по техни признания условията за революция зреят не само в САЩ, а и за да не бъдем обвинявани в „безогледна, сектантска, антидемократична и анархистка пропаганда“.

Социалното и глобално „преструктуриране“ на САЩ създава възел от класови, икономически, империалистически и етнически противоречия, които им готвят съдбата на покойния СССР. Към тях се прибавят всестранната криза, финансовите спекулации, крезовските богатства, ликвидирането на „средната класа“ и неудържимия ръст на петото съсловие, за чиито бунтове предупреждават демократът Збигнев Бжежински и републиканецът Пол Крейг Робъртс, роботронната революция, която изпразва от съдържание капитала и предизвестява краха на държавата. Тези и всички останали проблеми, за които те алармират, вкупом трябва да поставят на дневен ред Великата американска социална революция.

Трудно е да се предвиди отсега кое ще бъде следващото „най-слабо звено в глобалното свръхобщество“ (САЩ, Европейският съюз, Китай, Индия, днешна Русия или Латинска Америка или някой неподозиран „Пиемонт“?), но което и да бъде то, ако фактите и логиката не ме лъжат, този път, вместо контрол над социалната еволюция на човечеството, ще имаме верижна реакция от експлозии на перманентната, универсална Социална революция, в чиято основа стоят бунтът на „излишните“, наченалото пробуждане на народите и на младежта, лишени от бъдеще, зреещите социални конфликти между единия процент на „елитите“ и непрекъснато растящото „Пето съсловие“ и свиващата се „средна класа“, възмущението от „неутрализирането“ и елиминирането на неприемащите „реда“ и „ръководната роля“ на властници и богаташи, от „освободителната мисия“ на САЩ и налагането (износа) на „свободата“ чрез кръстоносните походи на „корпусите на мира“ и на морските пехотинци, корумпирането на туземните политици, зараждането на глобалния „антиамериканизъм“ и изолацията на САЩ, противоречията между стремежа към световно господство и динамиката на неравномерното и ускорено развитие на различните страни и региони на капиталистическия свят с новопоявяващите се в тях хищници, чиито зъби растат и укрепват, както и възможните коалирания на съперниците и победените в миналото империи, които ще потърсят своя реванш. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *