АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Същността и характеристиките на системата

За дефинирането на такава система някои използват термина „корпоративен социализъм“. При него част от китайските номенклатурчици и изтърсаците им се превърнаха в „делови среди“. Заедно с партийните бюрократи, пряко или зад кулисите, те контролират държавната власт и с нейна „помощ“ обявяват или участват в търговете за продажба на доведените до фалит големи държавни предприятия и организират „приватизацията на печалбите и социализацията на загубите“.

Този механизъм на генериране на печалби, в който държавните и частните афери са вплетени в гордиев възел, позволи създаването на „групи по интереси“ (в САЩ те се наричат „лоби“). Тяхната цел е да влияят върху решенията на политиците и законодателите, като подпомагат „мирния преход“ от държавен към частен капитализъм. Китайският „Държавен вестник“ съобщава за три такива големи „групи по интереси“:

1) Националната търговска камара и асоциацията на инвеститорите във външната търговия. Техни членове използват всички възможни канали, за да „лобират“ сред политическата класа. Те „купуват“ и използват децата на „отговорните функционери“ или ангажират провинциалните властници като „консултанти“, финансират изследователските центрове и комисиите на министерствата и парламента, като ги снабдяват с „експерти“.

2) Втората „група по интереси“ е ориентирана към ръководителите на най-големите държавни предприятия, имащи все още монополни позиции в ключовите сектори на финансите, енергетиката, строителството и транспорта. Освен употребата на политици срещу заплащане, за да влияят в своя полза върху стратегическите им решения, те купуват и интелектуалци за „пъблик рилейшънс“.

3) Третата „група по интереси“ се е насочила към ръководители на големите частни предприятия от всички сектори, които се стремят да стават „народни представители“ (партийният орган в. „Жен Мин Жибао“ пише, че 200 от 2900-те депутати през 2005 г. са били частни капиталисти) или към „частници“, заемащи по съвместителство постове в други важни структури на диктатурата. За целта те плащат на „експерти“, за да корумпират „отговорните другари“ от държавния апарат.

Във висшите политически сфери твърдят, че опитите на президент Ху Цзинтао да ограничи влиянието на „групите по интереси“ са се оказали безуспешни поради съпротивата на деловите кръгове, бюрокрацията, медиите и „научно-изследователските центрове“. Това е малко вероятно, след като контролираният преход от държавен към смесен капитализъм е официална политика на ККП и на КНР. Твърденията приличат по-скоро на приказката за „добрия цар“, комуто злите сановници пречели да прави добрини на поданиците си.

Наред с това, казионната пропаганда дегизира китайския капитализъм, като му надява „човешка маска“. На събрание на представители на световните транснационални компании (ТНК), в което са участвали и китайските „другари“, е било решено да се отделят средства за екологията и пестенето на енергия, както и за защита на „правото на труд“.

В перспектива (макар че засега „групите по интереси“, заедно с „деловите среди“, „интелектуалците“ и „отговорните другари“ от върхушката на диктатурата на номенклатурата, са се вплели в „елитна“ паяжина, в която икономическите и политически власти образуват едно цяло, контролиращо всички сфери на живота в „народната република“), вътре в това противоречиво единство на частни предприемачи и партийни мандарини се извършва постоянно преместване на центъра на тежестта от бюрократите към милиардерите и милионерите или обратно, поради което „монолитът“ ерозира. Разместването на пластовете, което придружава „реформите“ през последните 30 години, внася промени в разпределението на властта, в която монополът все още е в ръцете на ККП. Това развитие на Китай неизбежно ще постави пред „новите елити“ съдбоносния въпрос КОЙ-КОГО?

Продължавайки нашата интерпретация и анализ на икономическите данни и на текущите политически събития, както и на тенденциите в развитието на китайското общество и на перспективите на социалната революция в раждащата се пред очите ни нова свръхсила, е нужно да отбележа, че в Китай, подобно на покойния СССР и в бившите му сателити, съществува „държавна тайна“, китайските статистики за икономическите планове и параметри са в проценти, а използваните източници са различни, поради което оценките се различават понякога в пъти, но това не пречи на обрисуването на общата картина и установяването на тежките тенденции в развитието на китайското общество, на икономическата и военната мощ на държавата и нейната роля в глобализиращия се свят.

Ахил и петата на гиганта или К„Н“Р без маска                                         

„Достойнствата“ на китайските реформи са в диалектическо единство с недостатъците им, затова е трудно да ги разделим. Днес, 30 години след началото, положено от Дън, Китай е велика икономическа, търговска и финансова сила, първоразряден износител на стоки и капитали във всички континенти – от Азия, Австралия и Африка през Европа и САЩ до Латинска Америка. Той се е превърнал във фабрика на света, която изнася продукцията си на дъмпингови цени и е опасен конкурент и важен актьор в сферата на технологическото развитие и научните изследвания. Целта е превръщането на Китай в световна лаборатория за високи технологии. Като пример, един от най-важните проекти е създаването на суперкомпютъра „Тиенхъ-1А“ с мощност от 2,57 петафлопа (2,57 квадрилиона изчисления в секунда), с което изпреварва щатския си конкурент „ХТ5 Джагуар“ (с 1,75 квадрилиона). С негова помощ китайските делови и военни кръгове се надяват да ускорят развитието на цялата си високотехнологична индустрия, като за следващата петилетка планират инвестиции на стойност 1,5 трилиона долара в икономическите сектори на бъдещето. През 2007 г. китайските власти обявяват образованието за свой „стратегически приоритет“, като утрояват бюджета в тази сфера, предвиждайки увеличението му с 22 милиарда евро за селските зони през следващата петилетка (до 2012 г.). Въведено е задължително деветгодишно образование, като още към 2000 година в Китай е имало вече 700 хиляди основни училища, 80 хиляди средни и 1100 висши (университети), чийто престиж варира силно в различните региони на страната. През 2002 година нивото на грамотност (на знаещите да четат и пишат) е достигнало 91 %. Продължават да се създават нови институти и университети (вече над 2000). До 2010 г. са открити 300 института „Конфуций“ в 90 страни, в който се изучава езикът мандарин, който и сега се говори от най-много хора на планетата. Изпращат се ежегодно стотици хиляди студенти в най-добрите световни университети и за да не забравят да се върнат, се създават несъществуващи другаде парични стимули за учените.

Освен купуването и краденето на знания (по изчисления на ЦРУ, Китай „икономисва“ по 50 милиарда долара годишно за сметка на американската икономика), те започват да произвеждат и свои научни идеи. С условията и заплатите си, първоразрядните китайски институти и университети започват да привличат заедно със своите учени, работили до скоро на Запад, и чужденци. За 10 години (1996-2006) инвестициите в научно-изследователска дейност са се увеличили 7 пъти, а броят на публикациите на китайските учени в престижните международни списания – шест пъти. Построен e един от най-мощните вакуумни пръстени в света на стойност 150 милиона евро, който ускорява електроните до светлинната скорост, и най-високочувствителен телескоп-анализатор на светлината от много небесни светила едновременно. В момента Китай завършва строителството на четвъртия си космодрум.

Британският университетски преподавател и публицист Мартин Джейк пише в своята статия „Когато Китай ще ръководи световните дела“: Ако си въобразявате, че Китай ще се интегрира гладко в световната демократична, либерална, капиталистическа система, ще преживеете истински шок; не само че той е бъдещата световна свръхсила, но световният ред, който ще създаде, ще бъде твърде различен от този, който знаем от времето на американската хегемония. Той счита, че „китайските ценности“ ще изместят „западните юдейско-християнски“, юанът ще замести долара, а езикът мандарин – английския. За да постигнат това, казва Джейк, китайските ръководители трябва да продължат бързия икономически ръст и да осигурят политическия и социален мир. (Което не е съвсем сигурно, че ще им се удаде, поради центробежните сили и хаоса, пораждани от социалните и регионални неравенства и „напрежения“, които могат лесно да доведат до имплозии и експлозии, разрушаващи империалистическия стремеж към световна хегемония. Срещу тази възможност, както сочи досегашната практика, диктатурата използва предимно арсенала на репресиите, но се чуват гласове наред с тоягата, да се използва и морковът.)

В доклад пред близо 3000 делегати на сесия на китайския парламент (общокитайско събрание на „народните“ представители) през 2012 г., премиерът Вън Цзябао е понижил планирания ръст на БВП от неизменните 8% от 2005 г. насам на 7,5%. За следващите години до 2015 се предвижда ръст под 7%, както и снижение на годишната инфлация от 5,4% на 4%, което е непостижимо при планиран растеж на паричната маса с 14%. Снижението на БВП се дължи най-вече на протекционистките мерки на страните вносителки на китайски дъмпингови стоки (най-вече САЩ и Европейския съюз), въпреки декретираното поскъпване на местната валута – 6,3 юана за един долар. Вън Цзябао, комуто, заедно с президента Ху Цзинтао, предстои излизане в „заслужена пенсия“, е обещал ръст на потреблението на населението за сметка на намалелия износ. Вторият в класацията китайски мултимилиардер – Цзун Цуйчжоу – в интервю от 3 март т. г. е направил изявления в същата насока: „Китай трябва да повиши доходите на обикновените хора, да разчита по-малко на износа и на правителствените инвестиции, като се намали ролята на държавата за сметка на частната инициатива“, макар че по последни данни 90% от китайската икономика вече е доминирана от частния бизнес, с всички условности в рамките на китайската „пазарно-социалистическа система“, тъй като въпросният бизнес е в ръцете на политическата номенклатура и нейните наследници). Това няма да попречи на идеологическите шутове на ККП да излязат на сцената, да ударят звънеца и да провъзгласят: „Идеалът на комунизма е осъществен предсрочно в Поднебесната империя…“

Подобна „загриженост“ на властниците и олигарсите в порозовялата Поднебесна империя се обяснява с предупреждения като тези на икономиста от Централната партийна школа в Пекин Чжоу Тянюн в излизащия на английски език в. „Чайна икономик таймс“ за възможно драстично нарушение на „социалната стабилност“ (разбирай стачки, демонстрации, бунтове, палежи на партийни и полицейски сгради и т. н.) в случай на забавяне на икономическия растеж. Според Чжоу, при ръст от 7,5%, броят на безработните и на селяните ще се увеличи застрашително (безработицата в градовете в края на 2012 г. ще достигне 12%, а през 2013 – 14%). Това може да доведе до неконтролируеми преки акции, поставящи на изпитание властта на ККП. Официалните данни за безработни в градовете – около 4% – пише партийният икономист – са подвели властта, която не оценява реално заплахата за социалната стабилност, предизвикана от забавения икономически растеж. Освен това Чжоу казва, че в такава обстановка най-вероятно ще се появят и банди от „социални работници“, които могат да засилят „нерегламентираното“ преразпределение на богатствата чрез… кражби и обири.

„Достойнствата“ на пазарния социализъм вървят ръка за ръка с ужасите или по-точно първите се дължат на вторите! •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *