АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат
ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

(продължава от миналия брой)

В най-мощната европейска икономика – германската – събарянето на стената и включването на бившите сателити на Москва в Европейския съюз, предизвика милионен поток от легални и нелегални гастарбайтери от Източна Европа във ФРГ, които умножиха неимоверно броя на германските „прекарии“. Според изчисления на фондация „Фр. Еберт“ през 2007 г. във ФРГ те са били 7 милиона, а според данни на проф. Клаус Дерре от Йенския университет, прекарий е всеки трети немски наемен работник. Голяма част от тези работници са нелегални, тоест нерегистрирани, без трудови договори и без социални осигуровки. Този процес се извършва с поощрението на германските капиталисти и с мълчаливото съгласие на властите, защото води до ускоряване на „прекаризирането“ на „отечествените“ наемни работници, поевтиняване на техния труд и увеличение на печалбите. По оценки на изследователите, броят на „нелегалните“ работници във ФРГ в началото на ХХI век е около 5 милиона души. В някои отрасли като строителството „нелегалният труд“ е повсеместен и преобладаващ.

В истински производителните работни места в ФРГ е ангажирано под 20% от активното население. Според статистиката за професионално развитие в Англия (за 2000 г.) през предшестващите десет години са нараснали най-вече слугинските услуги, като на ангажираните в тях се позволява да извършват част от работата на помощен санитарен, учителски, юридически и пр. персонал. Така традиционните професии се разпадат на „елитни“ и „прекарийни“.

Прекаризацията се увеличава и от непрекъснато растящия брой имигранти, главно от „Третия свят“. Те образуват най-евтиния трудов „резервоар“, от който се „източват“ кандидати за най-мръсната и най-лошоплатена работа, с което допринасят за „гъвкавостта“ на капиталистическата система и за понижаването на средните заплати, а заедно с тях и за смаляване на така наречената средна класа. Според статистиката броят на имигрантите в света през 2010 г. е бил 214 милиона души (без нелегалните и вътрешната миграция – главно от разоряващите се села, – която наброява към 750 милиона души). В САЩ легалните емигранти заемат 16% от работните места, а нелегалните са към 12 милиона души за 2008 г.

Експертите твърдят, че в началото на този век броят на икономическите емигранти в „Първия свят“ е достигнал 75 милиона души, като през последните две десетилетия само от Източна Европа са преминавали ежегодно в Западна над половин милион души. „Нелегалните“ работят най-вече в селското стопанство, в ресторантите и хотелите, в корабоплаването, товарните превози, строителството и дървообработването, в „секс-туризма“, проституцията, детската порнография, стриптийзи, просия, улична търговия и кражби на дребно. Според данни на шефа на отдел на белгийската полиция Бонтик, печалбите на капиталистите от експлоатацията на нелегалната работна сила в „Първия свят“ надвишават десетократно тези на най-крупните наркокартели на планетата.

Днес капиталистическата икономика не може да функционира без труда на прекариата, на нелегалните наемни работници и на „заетите“, чиято зависимост не се отличава от робската. Това, макар и през зъби, се признава и официално. Когато през 2006 г. Буш-младши обявява, че ще въведе много по-строги закони в емиграционната политика на САЩ и ще изгони всички установени нелегални емигранти от страната (12 милиона по официални и 36 милиона по неофициални данни), 108-ият кмет на Ню-Йорк и мултимилиардер Майкъл Блумбърг заявява: „Икономиката на Ню-Йорк и на САЩ ще рухне“.

По данни на комисията за имиграционна реформа, в строителството в щата Невада „нелегалните“ са 60%. В селското стопанство в Джорджия и Тенеси – 73%. Огромен е техният брой и в най-крупните корпорации като най-голямата в света търговска верига Уолмарт, а вездесъщият Бил Гейтс е похарчил само през 2007 г. 9 милиона долара на Майкрософт за поддръжка на кампанията за амнистия на нелегалните емигранти, донесли огромни печалби и за неговата компания. По данни на Интерпол трафикантите на нелегални работници печелят годишно над 30 милиарда долара.

Аналогично е положението и в Европа. Според кьолнския икономист Доминик Ернст чрез вливането на 2/3 от печалбите на нелегалната икономика в Германия в легалната, се обезпечава нормалното ѝ функциониране. Всяка пета фамилия в Австрия използва нелегален слугински труд, предимно на гастарбайтери от Словакия, но за последните 12 години е бил глобен… само един виенски „добродетелен глава на семейство“!

Прекариатът ще продължи да расте главоломно, защото Китай и Индия (обединени в Киндия), освен за стоки, се отварят и за световния пазар на работна сила. Тази на „Киндия“, заедно с трудовите ресурси на бившия източен блок, която е многократно по-евтина, отколкото в страните от „първия свят“, е равна по численост на работната сила в цялата останала глобална икономика.

Данните на официалната статистика за „сивата икономика“ са фалшиви. Чиновниците, зависещи от държавата, и научните работници – от бизнеса – са „съветвани“ да премълчават истината, а „разследващите журналисти“, ако не са корумпирани, се страхуват от гангстерите, които се подвизават на черния пазар на труда. Латиноамериканските „специалисти“ спорят от 15 години за заетите в „сивия сектор“ и цифрите им варират от 23% до 73%!

В книгата си „Работници без граници: влиянието на глобализацията върху международната миграция“ английският писател Питър Столкър пише, че още в началото на 90-те години на ХХ век 70% от индустриалните работници в Индия и Пакистан са били „нелегални“, а в Африка и днес над 60% от цялото работоспособно градско население работи в „нелегалност“. Тези данни не могат да бъдат намерени в никакъв официален статистически справочник.

ИЗЛИШНИТЕ

са следващата, най-голяма и невлизаща в ничии статистики, съставна част на „опасните класи“. Днешните свръхбогати и добре охранени внуци на поп Малтус и техните високоерудирани университетски и академични лакеи твърдят, че обитателите на Земята са станали прекалено много и че “устойчивото развитие на човешкия род е възможно само при стриктното съхранение на баланса между биоемкостта на планетата и населяващия я брой човешки същества“.

Този баланс изисква спазването на една варираща “средностатистическа норма на полагащия се минимум биологично пространство за всяка човекоединица“. „Човекоединиците“ над изчислената за страната или за континента сумарна норма са излишни. Според различните неомалтусиански школи броят им варира в доста разтегливи граници, но изчисленията сочат красноречиво за какво иде реч. Следващите примери илюстрират канибалската им „философия“:

Според филантропа милиардер Бил Гейтс (в реч пред закрита конференция в Лонг Бийч през 2010 г.) населението на земята може и трябва да бъде съкратено до 10-15% от утрешните 9 милиарда души, преимуществено за сметка на обитателите на Третия свят. За постигането на тази високохуманна цел той е организирал Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“, разполагаща с над 30 милиарда долара. Друг човеколюбив и богобоязлив милиардер, медиен крал и основател на CNN – Тед Търнър – заявява през 1996 г. в интервю пред „природонаучното“ списание Одюбон, че намаляването на числеността на земното население с 95% (до 225-300 милиона) „би било идеално“. Тъй като при тази „норма“ в Царството на сенките ще заминат и 3/4 от „златния милиард“, протестите са заставили медийния магнат да бъде по-ларж – в друго свое интервю за филаделфийския университет през 2008 г. той се е съгласил на „съкращение само“ със 70%: „У нас (sic!) има твърде много хора. Затова имаме глобално затопляне. Нужни са ни по-малко хора, ползващи по-малко природни ресурси.“

Тези двама и редица други мултимилиардери, сред които и небезизвестният Уорън Бъфет, са членове-основатели на „Добрия клуб“, разполагащ с над 125 милиарда данъчно необлагаеми долара. Една от задачите на „добрите“ милиардери е да финансират глобалните проекти и програми за съкращаване на земното население с помощта на медикаменти, хербициди, генномодифицирани хранителни продукти и др.

Навремето „желязната лейди“ Тачър заявява, че при горните „норми“, на СССР са напълно достатъчни 15 милиона души. Това предизвиква нестихваща буря от възмущения сред великоруските патриоти, които обаче продължават да наблюдават с безмълвие или задоволство вече второ десетилетие поголовното изтребление на чеченците (ако не броим царската и сталинската епохи).

В руския блог „Биомалтусианец“, чийто девиз е: „Първопричина за деградацията на земната биосфера, е недопустимо високата численост на световното население. Всичко останало – дестабилизация на климата, лоша екология, нашите социаликономически проблеми – са само нейно следствие.“

В „Био-демографическая парадигма выживания“, публикувана в „списанието за нетрадиционна екологическа ориентация“ „Екологический постмодерн“, руските „социални еколози“ са съставили твърде любопитни таблици. Особен интерес представлява табл. №7 със „Списък на страните в света с излишно население“ за 2007 година. Визирани са 107 страни с общо население над 80% от земното – 5 470 982 000 души при „биологически допустимо население“ от 1 922 121 200, тоест с пренаселеност от 3 548 868 800 души. В таблицата има данни за всяка от 107-те страни. Цитирам само данните и „научно мотивираните прогнози“ за населението на Индия и Китай, което трябва да бъде „съкратено“ респективно от 1 164 670 000 на 225 978 000 и от 1 356 551 000 на 497 042 000 „глави дребен човешки добитък“… Русия и САЩ са извадени от списъка, навярно поради реминисценции за старото имперско величие и страхове от мученето и реакциите на местния „добитък“. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *