АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат
(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Иначе, през цялата 2009 г., казионните празненства по случай 90-тата годишнина на ККП и 60-та на КНР не стихват. По време на всенародните тържества в Дзънчън, тълпи от „праведни добри граждани“ и „отлични работници“ са приветствали полицейските камиони, облепени с надписи „Трябва да победим терористите“ и „Не се поддавайте на етническия сепаратизъм и омраза!“. „Народното правителство“ е разлепяло червени стикери с призиви „Не вярвайте на слухове!“, а военни хеликоптери са прелитали над милионния град, очевидно страхувайки се от някой „луд“ смутител на общонародното шоу.

Темпове и фактори на ускореното развитие

През 2008 г. Китай е произвел 500 милиона тона желязо и 1,4 милиарда тона цимент (или съответно 38% и 50% от световното производство).

През 2010 г. Китай вече излиза на второ място в класацията след САЩ (ако не броим Европейския съюз) с 9% от Световния брутен продукт (СБП) и с годишен прираст около 10%. Прогнозите за 2016 г. са да произвежда над 18% от СБП, с което ще се изравни със САЩ и ще бъде вече на първо място в света по своя износ, който е другият фактор за ускореното му развитие!

Заедно с чуждестранните предприятия, частният сектор реализира 75% от китайския експорт. Страната има 33% от световния износ на дрехи, 3% от хранителните продукти и 2% от автомобилите. Други важни пера в износа му са трактори, часовници и детски играчки (85% от световния пазар), фотоапарати, телевизори и перални машини (30%), 15% от световния износ на желязо. Напоследък усилията се насочват към овладяване на високотехнологичния пазар – през 2008 г. Китай реализира 25% от световния износ на телекомуникационна апаратура и на лаптопи (55%). За да увеличи експорта, китайското правителство поддържа нисък курс на юана спрямо долара (8 юана = 1 долар) и другите силни валути (евро, йена, южнокорейския вон и др.). Подробни данни по години и страни за китайския износ могат да се намерят в статистическите таблици на СТО.

Главните вносители на китайски стоки са Европейският съюз, САЩ и Япония. Само 41% от изнесените стоки са произведени от китайски предприятия, 20% са от предприятия със смесени капитали и 39% – от чуждестранни, привлечени от евтината работна ръка, за която свободното синдикално съюзяване е забранено. Това създава невиждана „гъвкавост“ на „социалистическия пазар на труда“, наводнен от съкратени работници в закриващите се държавни предприятия или пришълци от селата. „Гъвкавост“, каквато западните капиталисти не са и сънували, а диктатурата бди над гаранциите и облагодетелстването на техните инвестиции и печалби, като преследва в зародиш всяка класова борба, която може да навреди на „националните интереси“. „Средното“ възнаграждение на работниците в тези предприятия е около долар на час, или 200 долара (около 300 лева по курса за септември 2012 г.) месечно, докато средногодишният доход на средния китайски работник, „произвеждащ по китайски“, е от 1300 долара или по 110 долара на месец (165 лева)!

Търговската експанзия на Китай се улеснява от третия по големина търговски флот с 3633 кораба (с общ тонаж 105 милиона към 2010 г), като 60% от тях плават под чужд флаг. Към тях следва да се прибавят 680 кораба на Хонконг с 35 милиона тона товарна вместимост. Трафикът възлиза за 2008 г. на 116 милиона тежки контейнера, с което Китай се класира на първо място в света.

Освен фабрика, Китай е на път да се превърне и в световен банкер със стратегически инвестиции, които напомнят някогашния план „Маршал“ за Европа. Навсякъде се откриват банки, фабрики, работилници, магазини и… ресторанти (само в София те са над 300). Това са своего рода предмостия на „пробудилия се гигант“, може би по-опасни от 700-те американски бази в света.

БВП, който за 2011 г. е 8,6 трилиона долара (или по цени на международния пазар – приблизително 12 трилиона долара), поставя Китай на второ място в света след САЩ и пред Япония, но с 8600 долара „на глава от населението“, той е на 127 място в класацията. Въпреки забележителните темпове на икономическо развитие, „средният доход“ на глава от населението в Китай е 1/7 от този в САЩ, а „средните работнически заплати“ са в отношение 1:20 – 1:25 пъти (която разлика изглежда силно занижена).

Средногодишният ръст на БВП от десетилетия е около 10% и на него днес се дължат 33% от прираста на световната икономика. Той се създава както следва: 9,6% в селското стопанство, 28% в индустрията и 34% в услугите с активно население от 820 милиона души, заето както следва – в селското стопанство 39,5%, в индустрията – 47,1% и в услугите – 13,4%. При 5% годишна инфлация и 9,5% безработица според официалните статистики, 13,4% от населението – или над 150 милиона души – са под „китайския праг на бедността“, за чиято величина можем да съдим по „средните заплати и доходи“ в индустрията и земеделието.

В Китай строителството на небостъргачи (по един на всеки пет дни) продължава, срязват се лентите на линии за високоскоростни влакове, откриват се най-дългите мостове над вода в света. Големите градове са 22, в които, заедно с предградията им, живеят над 220 милиона души, като в тях се строят усилено линии на метрото (за пръв път тук са комерсиализирани и жп-линиите с въздушни възглавници). Темповете на урбанизация обаче са все още ниски. През 90-те години на ХХ век градското население е нараствало с 0,91% годишно. Предполага се че тези темпове ще се съхранят и през ХХI век и към 2030 г. населението на градовете ще нарасне до 880 милиона души, за да стигне средното световно равнище, но въпреки това – или поради това – излишната работна ръка, изхвърляна от селата, ще бъде един от големите проблеми за китайското ръководство.

Китайската индустрия използва 75% електроенергия, произведена от ТЕЦ с въглища (около 44% от световното производство или 2,35 милиарда тона въглища през 2007 г. и е изгорила 3 милиарда тона през 2010 г. – повече от САЩ, ЕС и Индия, взети заедно). Китай продължава да строи по два ТЕЦ-а седмично с капацитет 500 мегавата всяка. С много по-бавни темпове се развива и производството на електричество от вятърни мелници, слънчеви и термоядрени централи, което трябва да достигне 20% до 2020 година (по инвестиции във „възобновяеми“ енергии, страната е на първо място в света, тя строи и гигантски баражи, като променя течението на реките от юг на север, за да го снабди с вода). Полагат се усилия за пестене на електроенергия чрез модернизиране на консуматорите, което е обявено за „национална стратегия“. Китай внася петрол, възлизащ на 30% от нуждите му, и ако се запазят настоящите темпове на ръст, през 2025 г. вносът ще възлиза на 82%, което обяснява търсенето на енергетична сигурност в Русия, Казахстан, някои африкански страни, Иран и другите производители от Персийския залив.

За 35 години (от 1978 до 2013 г.) брутният вътрешен продукт е нараснал от 53,6 милиарда долара на 11,6 трилиона долара (прогноза) или 215 пъти. Важно е да се изследва колко се е увеличило населението, инвестициите и „жизненият стандарт“ на „социално слабите“ и „социално силните“ китайци?

Външнотърговският обмен се е увеличил 150 пъти (от 21 милиарда на три трилиона долара, от които само за 2002 г. китайският износ за САЩ е бил в размер на 125 милиарда долара, докато американският внос е бил само за 19 милиарда). От този положителен външнотърговски баланс Китай е натрупал най-големия доларов резерв от 2,5 трилиона (2010 г.). От 2002 г. Китай е член на Световната търговска организация (СТО). Другите големи негови партньори във външната търговия са Япония, тихоокеанските тигри и дракони, Русия, както и Европейският съюз – на първо място Германия. Китай е във все по-нарастваща конкуренция за африканския пазар с бившите колонизатори (с инвестициите си, с вноса на петрол и на други суровини).

К“Н“Р развива ускорено транспорта и съобщенията си. Годишният въздушен трафик е около 150 милиона пътници. Линиите за високоскоростните влакове в края на 2007 г. са с обща дължина 53 600 километра, с което тя излиза на втора позиция след САЩ, но по брой на превозваните пътници ги надминава. Същото важи и за автобусните линии, като от 2009 година притежава най-големия автомобилен парк в света и е на първо място по производство на леки коли. Само за 2010 г. са продадени 18 милиона автомобила. В страната 450 милиона души ползват интернет, до 2020 г. те ще надхвърлят 700 милиона. Паралелно с това се развива електронната търговия – през 2011 г. 147 милиона китайци са направили покупки за 840 милиарда евро, използвайки мрежата. Очаква се техният брой да се удвои до 2015 г., когато според изследванията купувачите ще надхвърлят 320 милиона с покупки за 3,1 трилиона долара, с което Китай ще настигне САЩ, като главното перо в тази търговия са луксозните стоки, което свидетелства за ускорения ръст на „луксозните китайци“…

В прогнози на „Голдман Сакс“ за развитието на икономическите потенциали на Китай, САЩ, Индия, Бразилия и Русия при сегашните темпове на растеж, през 2020 година техните Брутни вътрешни продукти ще възлизат съответно на: 13, 17, 3,2 и 2,5 трилиона долара, а през 2050 – 70, 38, 36, 11 и 9 трилиона долара – или Китай сам ще произвежда над 42% от световния брутен продукт.

Няколко са важните фактори за това ускорено развитие на китайската икономика, сред които можем да отбележим:

• „Отварянето“ на Китай към световния пазар и влизането му в СТО, което е своеобразно приемане на част от съветите на Зоненфелд, които той отправя към Кремъл няколко години преди реформите на Дън.

• С решение на конгрес на ККП са създадени „свободни“ икономически зони (СИЗ), в които китайското правителство привлича чуждестранни капитали, като ги освобождава от такси и данъци, а износа на производството им – от мита, при условие, че го модернизират. Постепенно цялото тихоокеанско крайбрежие се превръща в една такава „специална“ икономическа зона. През 2005 г. властите премахват и последните ограничения за „частната инициатива“ в забранените дотогава сфери на финансите, инфраструктурите и обществените услуги. Резултатът е „смесена“ икономика с непрекъснато растящ частен сектор, но вместо към демократизация, движението е в обратна посока – от държавен към смесен капитализъм, дирижиран от диктатурата на ККП, което събужда реминисценции за германския национал-„социализъм“.

• Увеличаването на чуждите инвестиции и ускорените темпове на развитие се дължат на свръхексплоатацията (чрез ниските надници) и мизерията на над 800 милиона селяни, поради което, по признание на вождовете на ККП, К“Н“Р все още е развиваща се страна. Високата норма на експлоатация – т. е. ниските дори за „Третия свят“ заплати на 200 милиона китайски работници – „мотивира“ инвеститорите.

Безпощадната експлоатация на една безправна рая с пословична работливост, която е по-скоро резултат на страха от глад и извъникономическата принуда, практикувана от хилядолетната ориенталска деспотия, продължава и при „пролетарската диктатура“. Тя е в основата на „китайското икономическо чудо“ и източникът на „чутовното“ забогатяване на китайските и вносните милиардери и мултимилионери, а абсолютната корупция на отговорните другари и чиновници от средните и нисши ешелони на ККП създава „растящата средна класа“ в Поднебесната империя.

• Поради евтината работна ръка, държана в подчинение и робско послушание от диктатурата и с капиталите на чуждестранните инвеститори, става възможно ускореното внедряване на нови технологии и модернизирането на много от секторите на икономиката. Китай се възползва от световния технически и научен прогрес, но в технологично отношение неговата индустрия все още е зависима от „Първия свят“. Това e валидно и за неговия внос и износ. Китай е зависим и от вноса на суровини, на първо място от петрола. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *