АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

„мирното съвместно съществуване“ не изключва търговските и икономическите войни, които вече са започнали и в определен момент могат да се превърнат в истински, мащабни, планетарни конфликти

В противовес на тези стратегически стъпки, с оглед преместването на центъра на тежестта на световната икономика на Изток, не е изключено превръщането на Азия в театър на локални и регионални конфликти, подобни на европейските от миналото, или до индиректни конфликти между някои от страните (включително Китай и Индия), които рано или късно също ще станат източници на експанзия и на стремежи към господство в несъстоялата се Империя на глобалния финансов капитал или над нейни региони и като следствие – причина за континентални и световни империалистически войни. Някои военни стратези предричат една „голяма бъдеща война“ в ядрения триъгълник Китай-Индия-Пакистан. Последният началник-щаб на индийската армия неотдавна заявява: „Индия трябва да бъде готова да понесе първия удар, след което да отговори с бомбардирането на 5 пакистански или 10 китайски града, като взриви 20 килотонни ядрени бомби на малка височина“.
Азия е континентът в който се намират утрешните „велики сили“, които се превъоръжават, поради което рискът от военна ескалация е най-голям. Тук присъстват и САЩ, които не възнамеряват да изоставят позицията си на „централна сила“ в света, но с натрупването на икономическа, финансова и военна мощ, Китай ще поиска да ги детронира и да си възвърне историческия статут на „Поднебесна империя“. В тази перспектива е насочването на погледа към Тихия океан и планираното превръщане на Китай в първостепенна военноморска сила. (Китай вече разглежда океана като свое „жизнено пространство“.) Такава мощ му е нужна за разрешаване на глобални проблеми, макар експертите на военноморския флот на САЩ да считат, че Китай не може да им създаде „неудобства“ преди 2020 година. (От която ни делят само някакви си 6 години!)
Прогнозите за „съревнованието“ между новата свръхсила и САЩ се различават значително, но смисълът им е еднозначен. Главният икономист на Световната банка Джъстин Лин, китайски американец, счита че Китай ще остави САЩ на второ място през 2030 г. (тогава там щели да живеят 2/3 от световната средна класа). Доклад на Standard Chartered Bank прогнозира това да се случи през 2020 г., а ОИСР, обединяваща 34-те най-развити икономики в света, е съкратила и този срок – според тях Китай ще надмине САЩ по стойност на своя БВП към 2015 г.
Докато САЩ обвиняват Китай, че изкуствено девалвира юана, което увеличава конкурентоспособността на китайския износ на международния пазар, китайските ръководители съветват правителството на САЩ да приеме неприятния факт, че „доброто старо време“, когато те са живели над възможностите си и са сключвали заеми, за да се измъкнат от неприятното положение на неплатежоспособен длъжник, е отминало окончателно. Те атакуват „американския хегемонизъм“, както са постъпвали навремето със „съветския“, а малките и не чак толкова малки китайци от години се забавляват, вдъхновяват „патриотично“ и се подготвят психологически за своето „светло бъдеще“ с видеоиграта „Giant Online“:
Годината е 2060, хоризонтът гори, лилаво-черни облаци са надвиснали над каменен портал, ехтят барабани – Китай, който е най-развитата страна в света, отвръща на удара на империалистите. Дикторът обявява „Започва фантастичната драма, в която китайският народ унищожава западните сили“.
Вън от виртуалното пространство, валутните резерви на двете страни говорят красноречиво: 76 милиарда долара срещу 2132 милиарда долара в полза на КНР. През 2006 г. дефицитът на САЩ в търговията им с Китай е 350 милиарда долара. В отговор Щатите увеличават митата върху китайския внос. Те ще се опитат с всички средства да спрат или да забавят икономическото развитие на Китай, който заплашва да ги измести не само от първото място в недалечно бъдеще… Според по-реалистични прогнози, Китай ще надмине САЩ по БВП през десетилетието 2020-2030 г., когато ще китайската експанзия ще се сблъска челно с волята на САЩ да съхранят завоюваните позиции в света. Всяка от двете свръхсили, които се опитват още отсега да изолират другата, ще се стреми към създаването на световна коалиция срещу вражеската империя… Затова отношенията им трябва да се разглеждат през призмата на войната. В тази перспектива следва да се анализират и данните за
АРМИЯТА И ВОЕННИЯТ БЮДЖЕТ на „пробудилия се гигант“
Китайската армия е най-голямата в света – 2 400 000 души, като се планира постепенното ѝ съкращаване за сметка на „професионализацията“, която е един от основните приоритети на китайското ръководство около Ху Дзинтао. От 1992 г. насам Китай купува, предимно от Русия, ракети и тежки бомбардировачи на стойност над 10 милиарда долара годишно. По западни оценки за 2005 г. той притежава над 14 500 оръдия, 7000 танка, 4500 изтребители, 420 тежки бомбардировачи. Военноморските сили разполагали с един самолетоносач, 10 атомни и 60 дизелово-електрически подводници и над 60 фрегати и миноносци – китайско производство, снабдени със съвременни радарни и зенитно-ракетни системи. Ракетните войски притежават 20 междуконтинентални ракети с ядрени глави, над 100 ракети със среден радиус на действие и 50 тактически ядрени заряда.
Военният бюджет на КНР расте непрекъснато. Със 17% за 2008 г. и 14% за 2009 г., а за 2011 г. е увеличен с нови 12,7% спрямо 2010 г., за да достигне 91,5 милиарда долара, но експертите считат, че тези цифри са твърде занижени. Пентагонът го оценява на между 100 и 140 милиарда долара. Редовното ежегодно увеличаване на китайския военен бюджет се разглежда от Вашингтон като заплаха. Според неправителствени оценки за 2009 г. той е бил 125 милиарда долара (1,7-2,4% от БВП), докато американският през същата 2009 г. е 651 милиарда (или 4,1% от БВП), тоест над пет пъти по-голям, но ако китайските темпове се съхранят, според доклад от 2011 г. на Международния институт за стратегически проучвания, след 15-20 години КНР ще се изравни със САЩ във военно отношение. (Тези сметки могат да се окажат без кръчмар, защото „цената“ на долара в страната и на международния пазар не е една и съща: ако за производството на собствено оръжие или за издръжката на един професионален войник Китай заплаща десет пъти по-малко, отколкото в САЩ, то тези пера в неговият бюджет следва да се умножат по 10!) Същевременно Китай модернизира военната си техника, освен със собствено производство, с внос от Европейския съюз, включително и от Израел (ударни летателни апарати, предназначени за поражение на радарните системи на противниковата противовъздушна отбрана), като обръща особено внимание на електрониката, на космическата си програма, на ракетната, противоракетната и ядрената си мощ. Целта е наваксване на изоставането на Китай във военната сфера в сравнение не само със съседите Русия, Япония, Индия, Тайван, но и с по-далечните конкуренти като САЩ, срещу които се разработват нови класове ракети „въздух-земя“ и „земя-земя“ за нанасяне на удари върху бойните им групи самолетоносачи. Според доклад, публикуван в Бюлетина на атомните физици през 2010 г., Китай продължава да увеличава ядрения си потенциал, считайки се уязвим от американския военен капацитет. „Съревнованието“ между ракетните им системи се ускорява, като Китай развива антисателитната си отбрана и напредва в космическата програма, докато американската е в период на застой.
Какви цели преследва Китай със системното увеличение на военния си бюджет, можем да се досещаме. Кого ще атакува? (За завладяването на Тайван не му е необходимо такова мащабно модернизиране и превъоръжаване.) Япония? Индия? Или Сибир? (Стратезите считат, че Русия вече не представлява реална заплаха за Китай, макар природните ѝ ресурси и географската близост да са апетитен „залък“.) Китай не увеличава сухопътните си сили, следователно не се готви за война на континента. За да мотивира офицерите и войниците, изпреварващо повишава заплатите им. Той системно се готви за „постмодерна война“, с фокус върху електрониката, ракетите, подводниците и самолетите, и изразходва растящия военен бюджет за оборудване на професионалната си армия с оръжията на бъдещата война.
За всичко това Пентагонът си дава ясна сметка и се приготвя за отразяване или изпреварване на една китайска ядрена атака, като възобновява изоставената след капитулацията на Москва идея за „звездните войни“. Това означава, че САЩ се подготвят за „неутрализирането на врага“ и за развързване ръцете на командването за безнаказано нападение (повторение на бомбардировките над Хирошима и Нагазаки, които ускориха капитулацията на Япония през 1945 г., в нови условия) „Превантивно“ САЩ са обградили Китай с базите си и се стремят да изградят световна коалиция срещу него, подобна на тази от 80-те години на миналия век срещу покойния СССР. Струва си да се напомни, че от 1941 г. досега САЩ са страната, която е водила най-много войни в света и провеждала най-много безнаказани бомбардировки вън от границите си. Те са имперската сила, която има нужда от войната, освен по икономически и по империалистически причини. За тяхната икономика военното производство е финансов, технологичен и индустриален локомотив – условие, без което те не могат да съхранят статута си на свръхсила, която да „протежира“, доминира и… експлоатира света. За Вашингтон нарушението на Pax Americana в Тихия океан от страна на Китай ще бъде casus belli.
От своя страна, китайските ръководители също разглеждат военната политика на САЩ като агресия, която ги тласка към надпревара във военната подготовка. Надеждите, че Китай ще си остане една регионална сила като Япония или Индия, се стапят. Пекин предпочита да овладее океана без война със САЩ, но не личи да се страхува от един конфронтационен развой на събитията. Китайските военни не бързат, те имат дългосрочна стратегия и планират превръщането на Китай в първа световна военноморска сила да се осъществи към 2050 г. Засега Пекин се придържа във външната си политика към „мирно съвместно съществуване между държавите с различен обществен строй“, без да забравя, че през 1991 г. то доведе до „скимтящата“ капитулация на една от двете тогавашни свръхсили. Те обаче знаят, че днес изходното положение е различно, съотношението на силите между противниците клони в полза на източната свръхсила, а „мирното съвместно съществуване“ не изключва търговските и икономическите войни, които вече са започнали и в определен момент могат да се превърнат в истински, мащабни, планетарни конфликти.
Това не пречи на властелините във всяка от двете страни да употребяват във взаимоотношенията си възможно най-миролюбивия, човеколюбив и дипломатичен език, следвайки римската мъдрост: „Когато се готвиш за война, говори за мир!“ •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *