АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

(продължава от миналия брой)

Няма да се спираме върху подобни „теории“ за „средната класа“, с нейните 9 слоя (по три горе, долу и в средата), които позволяват всякакви манипулации и мистификации. Басните за трудолюбие, частна собственост и заинтересованост на „инвеститорите“ като мотор на развитието се опровергават от финансовите спекулации и от ръста на богатствата на увеличаващия се брой милиардери. Така наречените подпомагания на „малките и средните предприятия“ са от лукаваго. Данните сочат неопровержимо, че „средната класа“ продължава да се разорява. От анализа им и отражението на сегашната криза на капитализма върху нея, се оказва, че тази класа е временен, ефимерен и… „случаен“ социален феномен.
Например, в държавите от „златния милиард“, към който принадлежи част от населението на членуващите в ЕС страни отпреди разширението му на Изток, през 70-те години на ХХ век, нейният дял се е изчислявал на внушителните 60-70% от обитателите им. Това положение започва да се променя с наченалата в края на 80-те години глобализация, когато реалните доходи на „средната класа“ престават да растат, вследствие на което процентите ѝ в населението започват да намаляват. Затова изследването на тенденциите и на промените, които се извършват в нея, са от изключително значение.
„Рецесията“, която мнозина допускат, че може да разруши ЕС и да наруши интернационалното статукво, като го превърне в копие на Брюкселския музей, ще засегне и сегашното социално статукво. Неговото миниране поставя на дневен ред „гибелта на средната класа“… Нейната ерозия и край е социален процес, който по важност и влияние върху хода на историята не отстъпва на изчезването на селяните през ХХ век в свръхразвитите страни или на наченалото преди няколко десетилетия стопяване на индустриалния пролетариат. Краят на средната класа ще ликвидира социалната опора на капиталистическото общество и заедно с лавинообразно растящото Пето съсловие вещае рухването на социалния мир в „консуматорското общество“…
Европейската „средна класа“ обеднява, поради което някои предричат нейния „край“. Например японският американец, бизнесмен и писател-апологет на „трудолюбието и талантливостта“ на богатите, пише:
„В близките десетина години ще станем свидетели на обедняването на средната класа на Запада, чиито представители ще попълнят масово редиците на „унижените и оскърбените“. В съвременния стадий на еволюционния процес тази класа ще бъде като динозаврите. Последиците от глобализацията и техническия прогрес ще станат наказание за онези, на които не достигат ум, богатство или дързост, за да използват промените в своя полза“.
Бурният процес на разслоение и ерозия на „средната класа“ продължава и през 90-те години на ХХ век с разрушаването ѝ в Аржентина, Бразилия и Мексико, като вече обхваща всички страни на развития Запад, включително такива „острови на благоденствието“ като Норвегия или Нова Зеландия. Социолозите бързат да внесат успокоение, като твърдят, че процесът се компенсира от „глобализацията и преразпределянето на средната класа и стремителния ѝ ръст в развиващите се страни“, сред които нареждат демографски гиганти като Китай, Индия или Бразилия. Последните са вън от обсега на настоящата глава на „Апокалипсис – кога?“, но си струва да упоменем разтегливостта на различните „методики“ и критерии, използвани от „учените“ при дефинирането им: например долната граница на доходите на „новите средни класи в развиващите се страни“ е свалена от 300 до 60 щатски долара месечно или от 400 до 80 лева, което си е жива мизерия дори за вече ненародната република БГ! В същото време, в богатата и стояща вън от ЕС Швейцария искат с референдум въвеждане на минимална месечна работна заплата от 4000 франка и ограничаване размера на банкерските заплати до едногодишната на най-ниско платения банков служител. (Сега средната заплата на швейцарските банкери надхвърля 1000 пъти тази на „нисшите“.) Въпросните 4000 швейцарски франка или 3300 евро са необходими, според Швейцарския синдикален съюз, за гарантиране на „достоен начин на живот“, от който понастоящем са лишени 400 хиляди швейцарци. (В тези сметки не влизат гастарбайтерите, които са 23% от населението.)
На фона на кризата, новите „средни класи“ от развиващия се Трети свят едва ли ще имат по-различна „съдба“ от тази на събратята им от „Златния милиард“.
Работещият през „славните следвоенни десетилетия“ механизъм на постоянно повишаване на стандарта, социалното положение и благосъстоянието на „средняците“ вече не функционира. Освен с края на растящите доходи поради световната конкуренция на пазара на труда, средните класи в ЕС и другите развити страни обедняват вследствие на ръста на цените на енергията и суровините, на имотите, на образованието, особено на висшето, включително в страни като Германия и Франция, в които доскоро то е било безплатно, на медицинските услуги, на пенсионното осигуряване, помощите за безработните и младите. Към това се добавят съкращенията на работните места, повишаването на трудовата възраст до 68 и повече години и растящата безработица. Поради невъзможността да изплащат заемите, „средняците“ престават да живеят на кредит и започват да изпитват „напрежения“ и тревоги за утрешния ден и за бъдещето на децата си. Вече я няма увереността, че „утре ще бъдем по-добре от вчера“, което води до мрачни настроения в средите на „опората на гражданския и социален мир“. Не друг, а „самият“ холандски крал Вилхелм-Александър в средата на септември 2013 г., пристигайки със златна карета, обявява пред парламента „края на великата и хубава западна епоха на средната класа“. Той заявява: „Социалната държава на ХХ век вече не съществува. Предстои преход към „общество на активното участие“, в което всеки е длъжен да поеме в свои ръце отговорността за собственото си бъдеще“. Така кралят прокламира тържеството на „закона на джунглата“ с максимата на Хобс: „Човек за човека е вълк!“
Прочее, всичко това е „нормално и естествено“ за капитализма. Като всяко класово общество, той е една асоциална, икономическа, политическа и идеологическа система на господство и експлоатация. В нея всичко се превръща в стока и става обект на търговски и финансови спекулации. Нейните апологети твърдят, че стоково-паричните и пазарни отношения, които са една от основите на тоталното господство на капитала, са универсални, естествени, вечни и непреодолими от каквито и да е човешки усилия. От една страна обаче РР съкращава работните ръце, а от друга частната собственост (държавната също е частна – на онази корумпирана част от обществото, която притежава, упражнява и злоупотребява с властта) върху „средствата за производство“ (автоматизирани лаборатории, заводи и аграрни стопанства, транспорт и комуникации, вериги за снабдяване и разпределение на благата) лишава от средства за съществувание милионите безработни, изхвърлени на улицата от новите технологии. Пред осъденото на мизерия и растящо по численост V съсловие не остават много пътища към източниците на живота, които са окупирани от „елитите“!
Необратимото и невъзстановимо разрушаване на интернационалното и социално статукво, което е предопределено от еволюцията на социалноикономическата и политическа система, прави неизбежна вероятността кризата на капитализма да се развихри с още по-голяма сила и да се изгуби контрол над управлението ѝ – всички условия за това са налице. Системата е в смъртна опасност. Могат да ни кажат: капитализмът преживя много други кризи и винаги излизаше от тях по-силен, по-концентриран и централизиран, по-чудовищен.
Ние не твърдим, че настъпва краят на света. Илюзия е да вярваме, че поради настоящата криза, капитализмът ще рухне. Още по-малко от само себе си. Чудовището вероятно ще оцелее и ще продължи да убива. В хода на историята през последните 100 години и особено от времето на Великата депресия от 1929 г., капиталът съумява да си изкове институции (сред които не на последно място – разширяващата се система от наказателни заведения) и инструменти за финансова намеса, най-вече посредством Световната и централните банки, които му позволяват да „управлява кризите“ или да смекчава техните най-разрушителни въздействия. Тези реорганизации в господството на капитала обаче не могат да премахнат неговите непреходни и непримирими противоречия. Поради тоталната криза в епохата на РР, те ще ескалират към своята кулминация и пароксизъм. Следователно, не само на „Юг“, където продължава „мълчаливият геноцид на най-бедните“, за който абсолютна отговорност носят властта и капиталът, човешкият род ще бъде душен още от костеливите им и застаряващи ръце, докато не намери сили да ги пречупи.
* * *
Пред навдигащия се буреносен, социален преврат, всеки, който не е напълно видиотен от изпирането на мозъците и рекламата, иска да знае: Държавата и капитализмът имат ли бъдеще? Ако имат, могат ли да се предскажат техните вероятни бъдещи мутации? В какви антилиберални и асоциални форми биха могли да се трансформират през най-близките десетилетия? Ако нямат, тогава накъде, с кого, какво, как????
Днешният свят е „усвоен“ от глобалния капитализъм. Няма ги вече нито „периферията“ на изостаналите, нито отдушникът на неоткритите и незавоювани страни и континенти. Свръхразвитите държави няма накъде да се разширяват „мирно“, те нямат вътрешен и външен простор за извличане на минимални, камо ли на максимални печалби. Глобалният капитализъм е стигнал пределите на натрупване и прираст и е започнал обратния процес. (Не става дума за предели на „ръста на производството“, а за свиващи се печалби, които клонят към нула поради намаляването и дори изчезването на наемния труд, а следователно на капитала и на експлоатацията, когато роботизацията стане повсеместна.)
При това положение и стимулирането на „вътрешното потребление на масите“ ще става невъзможно – „филантропията“ е противопоказна на алчността, на печалбарството и на стремежа към господство, защото води до отслабване на конкурентоспособността на международния пазар.
Във всички случаи, опитът да се съхрани господството на „висшата“ класа или на съвкупността от „елитите“ посредством властта (по всяка вероятност чрез една диктатура) вече не би имал за своя база икономиката, а голото насилие, окомплектовано с организираната и „научно“ разработена мрежа от манипулации, дезинформации и измама. Разширяването на капиталистическото господство чрез изгодни инвестиции и териториални завоевания среща непреодолимите бариери на РР с нейните последици: ликвидиране на наемния труд, на стоките – носители на стойност (и принадена в това число), на пазара. Така невъзможността да се разширява външната и вътрешната експлоатация води до стремежи към териториално разширение и миражи за световно господство и до параноични идеи за унищожение на „излишните“. Следователно, всяка от съществувалите досега форми на капитала, включително неговата тотална концентрация и централизация, чийто израз е държавният капитализъм (какъвто господстваше в покойния СССР), е осъдена да… „отмре“.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *