АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

„Демократичният характер на отвореното западно общество улеснява проникването и „разтварянето“ на тези елементи в него, което затруднява силно откриването на враговете и на опасността“.

(продължава от миналия брой)

В потвърждение на това американският писател, математик и публицист Върнър Винджи пише още през 1993 г.: В рамките на не повече от 30 години (т.е. отново към 2023 г.!) ще разполагаме с техническа възможност за създаване на свръхчовешки интелект, след което човешката епоха ще бъде завършена. Т. е. технологичният етап в развитието на днешната цивилизация, в нейната цялост, е близък до своя завършек.

Все повече дейности и решения на трудови задачи постепенно се автоматизират на все по-високо ниво. Вече съществуват инструменти, които ще освободят хората от болшинството рутинни и досадни професии.

Дори най-радикалните идеи ще могат да се разпространяват „със скоростта на светлината“ и моментално ще стават достояние и на „петото съсловие“.

Това свръхускорено развитие на РР, чиято най-близка фаза е внедряването в експлоатация – наред с нанотехнологиите, биотехнологиите, роботиката – на „изкуствения разум“, ще направи възможно постигането на:

технологии на основа на електрониката и роботите, които все още ни изглеждат фантастични; „свръхчовешки“ умно „планиране на нуждите и управление на вещите“; изобилие от всякакви продукти и услуги; свобода и безопасност; възможност да се прави само това, което искаме, колкото и докогато искаме; енергетични революции; чиста околна среда.

Поради това всички опити да детайлизираме и прецизираме предварително структурата и функционирането на бъдещото общество в епохата на революциите ще изглеждат смехотворни, ако не и жалки.

Заедно с неограничените възможности, които РР разкрива пред едно анархокомунистическо общество, ще стават все по-очевидни:

а) Несъстоятелността и вредността на частната или държавна собственост върху открития, технологии, производства и услуги, както и на разпределението, извършвано от паразитите – собственици или властници (или съвместно).

б) Невъзможността на „елитите“, поради тяхната алчност и властолюбие, да се справят с т. нар. техногенна безработица.

в) Възможностите за нова организация на труда и планирането – при това, планиране извършвано отдолу-нагоре, съобразено единствено с нуждите и – като следствие – разширение на полезните производства и услуги, създаване на нови, съкращаване или закриване на старите.

г) Нуждата от разпределение и преразпределение на трудовите ресурси в онези сфери, където все още е необходим физически труд или човешко участие в повтарящите се еднообразни, скучни и дори затъпяващи операции, които все още не са автоматизирани, не се извършват от роботи и т. н., както и от „закриването“ на всякакви вредни и излишни дейности, професии, производства и услуги.

д) Превръщането на „лумпени и маргинали“ в свободни и творчески личности.

Същевременно, все повече хора от „опасните класи“ ще започнат да поставят въпроса – има ли причини, оправдание и смисъл съществуването на днешното общество? По-точно:

На властта и делението на хората на командвани и подчинени?

На социалното неравенство? Тоест, „легитимно“ ли е съществуването на грабежа, лукса и охолството за малцина и бедността, лишенията и мизерията, обуславящи неравенството?

Социалната интернационална революция, всъщност е решението на тези и подобни проблеми пряко от народите, което означава заместване на днешното интернационално и социално статукво с радикалните мерки, набелязани в планетарно разширената позитивна програма, която е нашият отговор на глобалния империализъм (на господството и експлоатацията) на „нисшите“ от „висшите“ класи в света.

*   *   *

Докато РР разрушава/унищожава социалното статукво, глобализацията (империализмът), в условията на излизане на арената на новите хищници от „КРИБ“ и др. неподозирани и всевъзможни коалирания между тях ще минират интернационалното статукво. Интерференцията на земетръсните вълни с „магнитуд от 10-та степен“, са част от обективните предпоставки за създаване на поредната и вероятно сетна революционна ситуация.

Нашата задача е изграждането, макар и в ембрионално състояние, на един адекватен идеен и организационен фактор за трансформиране на идващата революционна ситуация в социална революция…

4) Осъзнаване от масите на следващите 20-25 години от развитието на света в резултат на РР и глобализацията:

Двата фактора, определящи развитието в настоящата и предстоящата епохи, с които започнах моето изложение, се намират в съотношение на субординация, в смисъл: Глобализацията, разглеждана като съвременен свръхимпериализъм (а не като основа за обединение на човечеството в една световна конфедерация), е във висша степен следствие от РР, защото „Първият свят“ (по-точно капиталът в страните на „златния милиард“) търси трескаво компенсация на своите свиващи се поради роботронната революция реални печалби. (Мотивировката на тезата може да се види в статиите за финансовата криза от 1987 г. и др. от сборника „Краят на държавата и капитала“).

Двете възможности за „компенсация“ са в политиката на:

а) Ограбване на чуждите развиващи се и развити страни, и

б) Ограбване на своите „нисши“ класи.

Такава политика предопределя еднозначно следствията, които могат да бъдат:

a’) Класически войни за преразпределяне на процентите и за господство над света или над негови региони и/или

б’) Класови войни във всичките им възможни форми.

Така ще се съберат всички необходими и достатъчни условия за превръщането на триумфалния марш на капитализма в погребален (в реквием) поради забелязаното и от Бжежински пробуждане на народите и „нисшите класи“, поради „преселението на народите“ и революцията в средствата за комуникация, които правят света неуправляем от „силните на деня“ и вещаят настъпването на общочовешката пролет с излизането на сцената на „деструктивните елементи“, пред които се откриват небивали възможности.

Още през 2004 г. Бжежински казва: „Демократичният характер на отвореното западно общество улеснява проникването и „разтварянето“ на тези елементи в него, което затруднява силно откриването на враговете и на опасността“. Той разбира, че историята изправя „елитите“ пред Хамлетовия въпрос „да бъдат или не“, а от бюджетите за НАТО и за полицейските сили на участващите в него страни, от пропагандната линия на СМИ и от „общото юридическо и полицейско пространство“ личи, че елитите се ориентират към „затваряне“ на обществото, което аргументират с „тероризма на нисшите“.

Срещу очертаващата се революционна перспектива и реализацията ѝ господарите на света ще се съпротивляват с всички средства – от раздаване на трохите от банкетната си софра на плебса, до репресиите и войните за смазването му. Алтернативата пред господстващите класи е глобална империя, т. е. една империя-акционерно дружество, или борба за световно господство в мултиполярния свят?

В крайна сметка, тяхната „алтернатива“ ще изправи човешкия род пред дилемата анархия (СР) или смърт.

Ако американският работник (или този от метрополията) „струва на капитала 10 пъти по-скъпо“ от пролетария в колониалните периферии, тогава, след като платят на последния неговия „десятък“, за експлоататорите остават 9/10. Ако от тях „патрициите“ раздадат 2/10 или 3/10 на своите лумпени (опасни класи или принадлежащи към „петото съсловие“), за тях ще останат 7/10 или 6/10. Резултатът (макар и временен) би бил едно ново издание на Римската империя с пролетарии в „колониите“ и лумпен-пролетарии в последния „Рим“. В новата Римска империя ще има 1% патриции, владеещи „националното“ богатство, 9% – „средни“: войници, полицаи, бюрократи и т. н., и 90% лумпен-пролетарии с всички последици от подобна „социална стратификация“.

Както е казвал преди повече от 100 години английският милиардер и политик сър Сесил Роудз: „Империята е въпрос на стомаха и на оцеляването ни!“

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *