АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат
(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

 

те ще започнат същите експерименти с човечеството, каквито сега извършват с кучетата, с котките и с морските свинчета, в името на… науката

 

• картотекират се „опасните индивиди“ и се определят целеви групи, които ще станат първият обект на репресивната политика, за да бъдат сплашени останалите, докато дойде и техният ред да бъдат отведени в „салханата“ („скотобойната“ – б. ред.);

• възстановяват се инквизициите в „следствието“, извънредните съдилища, садистичните наказания „за назидание“ и безчовечните режими в килиите на затворите, целящи моралното, интелектуално или физическо унищожение на „непоправимите“;

• чрез тайната дипломация и откритата политика на сътрудничество, се създава общо полицейско и юридическо „пространство“ и глобален „свещен“ военен съюз в защита на „новия световен ред“;

• създават се професионални армии от платени убийци „за бързо реагиране“ във всяка точка на планетата и за потушаване на всяка искра, огнище или пожар на социалното недоволство.

Целта е „краят на социалната история на човечеството“ и увековечаването на господството, на привилегиите и на неравенството между хората и народите.

Малтусианските и други „елитарни“ сценарии срещу петото съсловие

В параграфа за „излишните“ видяхме плановете за научната им „физическа неутрализация“ и „решенията на човешката криза“, към които се ориентират филантропите от „висшата класа“ с помощта на по-рафинираната, но не по-малко ефикасна от „науката“ на д-р Менгеле. Преди да изброя някои изглеждащи „фантастично“ хипотетични сценарии за справяне с „предизвикателствата на опасните класи“, предоставям на вниманието на заинтересованите „Модела за развитие“ на неоконсерваторите. Той е наглед доста елементарен, но ако се допусне осъществяването му, резултатите за човешкия род ще бъдат не по-малко печални от „финалното решение“ на национал-“социализма“ или от човешката пустиня, която остави след себе си „научният социализъм“.

Моделът се основава на:

Манипулация, деградация, дегенерация, оглупяване и видиотяване на „нисшите класи“

с помощта на медиите, поп-“културата“, наркотиците и алкохола и накрая, ако е необходимо, с имплантиране на чипове, с чиято помощ може да се управлява дистанционно човешкото поведение. В резерва към съществуващите официални репресивни институции и междуправителствените съглашения за „справяне с терористическата заплаха“, се планира създаването на частни армии от охранители, застрахователи и наемни убийци за решаване на по-дребни, но „щекотливи за съвестта проблеми“ (в тази област РБ отново е изпреварила САЩ – численият състав на военизираните групировки надхвърля петкратно този на българската армия).

Ако петото съсловие не организира своята съпротива срещу господарите на света и борбата си за еманципация, няма друга социална сила, която би могла да спре техните зловещи сценарии, проекти, стратегии и експерименти. Възможностите са многобройни:

Превръщане на света в огромен тръст-комбинат

от казино, бардак и ТВО („трудововъзпитателни общежития“) с управителен съвет от „висши“ собственици, които могат да гарантират пълна заетост в комбината на средните и петото съсловие, като крупиета и сводници, полицаи и проститутки, частни охранители и слугини, надзиратели и доносници с техните „обекти“ зад телените мрежи.

Изграждане на една съвременна империя с „променлива геометрия“

„Променлива“ в смисъл на включване и изключване от метрополията и периферията на отделни големи и малки страни и разместване на „прослойките“ чрез поглъщане на едрите и средни национални капиталисти от глобалния световен пазар и от владеещите транснационалния финансов капитал компании (транснационални корпорации, ТНК) и олигарси или чрез разширението ѝ с помощта на армиите на една или няколко коалирали се суперсили. Стратификацията на патриции, военни и търговци, плебеи, лумпени и роби както в древния Рим, на аристократи, наемници, буржоа и закрепостени слуги и парии като в западния феодализъм или в ориенталския деспотизъм, или на висши, средни и нисши „прослойки“ („страти“) а-ла Оруел с техните „вътрешни“ и „външни“ партийци, полицаи, шпиони, военни, куртизанки, шутове и „учени“, дребни акционери, бюрократи и всевъзможни други паразити, слуги, „свободни“ просяци, домашни роби и затворници.

Империята може да се обзаведе с циркове, „поп-култури“ и зрелища, с хазартни и публични домове, с лаборатории за изследване на резултатите от изкуственото заразяване на обитателите от богоугодните заведения със СПИН, с организиране на спектакли с публични инквизиции и развлекателни екзекуции на неудобни вещици и държавни престъпници и десетки още прелести на един тоталитаризъм, пред който бледнеят и най-развинтените параноични фантазии.

Изчерпване на демокрацията и установяване на „мека диктатура“ на ТНК

Когато предизборните кампании, словесните дуели и палячовщините на партийните клоуни станат скучни, манипулациите на медиите не забавляват вече „електората“ и „гарантираните свободи и право на избор“ започнат да се упражняват само от „народните избраници“ и от техните партийни щабове, тогава „елитите“ могат да потърсят „политическо решение“ и алтернатива в пълзящия „мек“ тоталитаризъм на ТНК, упражняван от финансовите, икономически, военни и полицейски пипала на междудържавни институции като МВФ, Световната банка, Световната търговска организация (СТО) и глобалния пазар, Г8 и Г20, НАТО, НАФТА, Брюкселската бюрокрация, всевъзможните международни съдилища, Интерпол и Европол, и други, чиято власт ще замести т. нар. национален суверенитет и изпразнената дори от буржоазното ѝ съдържание пазарна демокрация с нейното „равенство пред закона“ и трите „независими“ власти (изпълнителна, законодателна и съдебна), зад които и над които стои властта на „бюрата“ – на несменяемата бюрокрация и „невидимата“ троица на истинската власт: на парите, на медиите и на мафията.

Лумпените на война

Лумпенпролетариатът, както казахме, е единствената „класа“, която е надживяла всички „цивилизации“ – от робовладелската до капиталистическата. Той е инкубатор и на „авангардните“ партии на болшевики, фашисти или нацисти, които, заграбвайки властта, се превръщат в патриции и „граждани“. В онези отминали епохи обаче лумпените са незначително малцинство. Днес и още повече утре, те ще бъдат абсолютното, дори „квалифицирано“ мнозинство, което, както казва Бжежински, „може да постави под въпрос самото съществувание на цивилизацията“. В този случай, ако държавните мъже не намерят друго решение, освен „мирното и безшумно прочистване“ на лумпените, те навярно ще прибягнат до изпитаното средство на мобилизирането им за мащабни световни или регионални войни с класически оръжия, изпращайки ги в окопите, като се възползват от опита на СС или на палачите от СМЕРШ в тила им за борба с дезертьорите, „шпионите“ и прочее „народни врагове“.

Макар от шестдесет и седем години да не е имало световни войни, така нар. малки, локални или превантивни войни не са спирали, трясъкът на бомбите и снарядите не е заглъхвал и жертвите им едва ли са по-малко от тези, които загинаха в двете империалистически касапници през първата половина на ХХ-и век. Една допълнителна възможност открива създаването на военен триъгълник или многоъгълник от империи (а-ла Оруел) и анихилация на „опасните класи“ посредством безконечни войни в пограничните им периферии.

Опитите за възкресение на марксизма в „човешко (и по-научно) лице“

„Загриженост“ за съдбата на „нисшите класи“ проявяват и от „крайната левица“. В наше време старата пиеса с „революционния“ преврат на ленинско-сталинските лумпени и заместването на бившата господстваща класа с „нова“ държавно-капиталистическа (в състав от партийни, военно-полицейски и административни бюрократи), едва ли може да бъде поставена повторно на историческата сцена – нали по-старият „класик“ казваше, че такива неща са възможни само като фарс. Масовите разстрели, „великите строежи на комунизма“ в необятния ГУЛАГ или пълненето на бездънни каци в соцлудницата още не са забравени и изглеждат архаично във века на роботронната революция, но въпреки измамите, започнали с полуанархистическия маскарад на Ленин през лятото на 1917 г. и завършили с буржоазните метаморфози на „съветската“ номенклатура и мандарините на китайската компартия (ККП), въпреки всичко това, някои правят отново опити да реанимират марксизма „с човешко лице“. Няма да се спирам на предлаганите от троцкистите „решения на кризата на човечеството“, защото след ужасите и крушенията през ХХ век, те продължават да твърдят, че са… „истинските ленинци“ и след кончината на СССР, все още са за „безусловна защита на… завоеванията на октомври“.

Някои модерни или неомарксисти, като Антонио Негри и Майкъл Хардт, искат с помощта на терминологични злоупотреби („множеството“ срещу „империята“) да прокарат контрабандно отново старото бланкистко-ленинско „революционно“ завземане на властта и установяване в нова премяна на една „демократична диктатура“ на „учените“ и упражняващите интелектуален труд или на „когнитариата“ (по подобие на пролетариата).

Още през 19 век Бакунин предупреждава, че диктатурата на псевдо- или действителните учени може да се окаже едно от най-отвратителните средства за укрепване властта на елитите: “Познаването на социологията предполага сериозни познания на учения за всички други науки. Много ли такива учени има в Европа? Не повече от 20-30 души; ако им се даде властта, ще се получи най-нелеп и най-отвратителен деспотизъм. Най-напред ще се изпогризат един други, а ако се обединят – тежко на човешкия род: дайте им пълна свобода и те ще започнат същите експерименти с човечеството, каквито сега извършват с кучетата, с котките и с морските свинчета, в името на… науката“.

Към това аз бих добавил само, че властникът и ученият са взаимно изключващи се фигури – или си учен, или си властник – средно положение тук е изключено: упражняването на властта деквалифицира учения, което прави невъзможна „диктатурата на когнитариата“. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *