Арест на музиканти от Grup Yorum

печат

Репресиите в Турция

На 23 февруари 2016 г. музикантите от известната с левите си убеждения турска музикална формация Grup Yorum Али Араджъ и Ибрахим Гьокчек са арестувани на улица в Истанбул и отведени в неизвестна посока. Два дни по-късно двамата са освободени, но Ибрахим Гьокчек е арестуван отново и му е наложена постоянна мярка за задържане. Протестите за неговото освобождаване и това други задържани продължават.

„… Приятелите ни са били отвлечени от полицаите, качени насила в черен микробус с регистрационни табели на град Измит. Полицаите-убийци не са се задоволили само с това, отвлекли са и репортер на информационна агенция ETKIN. Часове наред нямахме каквато и да е информация относно състоянието на нашите приятели. Не можахме да разберем къде са били отведени. Едва часове по-късно успяхме да разберем, че са в „Отдела за борба с тероризма“ и че репортерът е бил освободен.
Престъпленията, извършени от Grup Yorum, са особено тежки!
Участие във възпоменание за Беркин Елван, състояло се на 11 март 2015 г., заедно с други интелектуалци и прочитане на протестна декларация.

Участие в пикник по случай 1 май и изпълняване на песни от репертоара на групата…
Колосални престъпления, нали? Не се учудваме. Само преди дни в обвинителния акт срещу друг член на групата ни, приятелката ни Дилан, не беше ли именно нашата група обвинявана в това, че вдъхва надежда на народа? Именно от тази надежда се страхува властта на Партия на справедливостта и развитието (ПСР) (на Ердоган – б. ред.). И още как! Защото надеждата означава съпротива, надеждата означава сила, надеждата означава вяра, надеждата вдъхва увереност в победата. ПСР се страхува от това народът да бъде обнадежден, да вярва…

Страхува се от това народът да вярва в социализма, в революцията, от това да вярва в себе си, от това да се обедини и да стане по-силен, страхува се от това народът да бъде обнадежден от мисълта за своята победа… Именно тази надежда вдъхва Yorum с песните си, народът си тръгва от концертите ни с нови надежди и с кураж. За това ги нападат, забраняват. Никога няма да се предадем, няма да се откажем да пеем песните си.

Полицията, която счупи лакътя на Али, няма да постигне целта си.
Преди ни пукаха тъпанчетата, мачкаха пръстите ни, чупиха ги… Само преди месец на концерта в Измир счупиха пръста на Ибрахим. Но какво стана? Замлъкнаха ли песните, вдъхващи надежда на народа? Не, не можаха да ги заглушат. Дори напротив, слушателите ни още по-силно се застъпиха за нас, умножиха се многократно. Не забравяйте, тези песни не ще заглъхнат, докато чупите и мачкате… Защото ние пеем нашите песни, чрез борбата, чрез сърцата си. Ако не Али, учениците му ще свирят на кавала, на флейтата… Ако не Ибрахим, неговите ученици ще свирят на бас китарата. Учениците му ще започнат да говорят по концертите, по площадите. Казахме ви, че членовете, доброволците на Grup Yorum, в четирите краища на Анадола, в гетата на Европа, не ще свършат. Това семе веднъж е посято в сърцето на народа. Каквото и да правят, е напразно…!
Нямат търпимост дори към тези, които се застъпват за музикантите!

Ние сме революционери, ние продължаваме да вдъхваме живот на най-добрите ценности на народа. Докато приятелите ни са в ареста, трябваше ли ние да стоим със скръстени ръце? Взехме тамбурите си и се отправихме към „Отдела за борба с тероризма“. Полицията ни нападна жестоко, задържани бяха трима наши членове – Султан Гьокчек, Дилян Пойраз и Зафер Йозгюр Гюлтекин, ученикът Хамза Полат също беше задържан. По-късно нашата сестра Фатма Кърлангъч, откликнала на призива ни и дошла пред ОБТ, също беше задържана. Каква беше тяхната вина? Казват ни да си налягаме парцалите. Казват ни: можем да ви отвлечем, да приберем най-близките ви хора, но вие си кротувайте… Ние не сме толкова неблагодарни, няма и да бъдем!
Имаме надежда, защото сме прави, а тези, които са срещу нас, не са; имаме надежда, защото тези, които са извън закона, са те, властта, ние защитаваме демокрацията; имаме надежда, защото фашизмът ще бъде победен; ние ще победим, защото не се предадохме, няма и да се предадем!

Али Араджъ, Ибрахим Гьокчек, Султан Гьокчек, Зафер Йозгюр Гюлтекин, Дилян Пойраз, ученикът ни Хамза Полат и слушателката ни Фатма Кърлангъч да бъдат незабавно освободени!
Grup Yorum е народът и не може да бъде заглушена!
Песните не ще замлъкнат, хµрата не ще спрат!
Проклет да е фашизмът, да живее борбата ни!“

GRUP YORUM
23.02.2016

Източник: Гласът на борбата
https://www.facebook.com/GlasatNaBorbata/

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *