Армията е бизнес групировка

печат
Експлозиите във военните складове в Челопеч преди една година разкриха една публична тайна. Първо, съхраняването на опасни материали е под всякаква критика. Второ, най-лесният начин да се прикрият кражби е ошушканият обект да излети като мазно черно облаче към небесата. Трето, открай време армията, не само нашата и не само съвременната, представлява бизнес групировка. Високопарните предназначения като „защита на отечеството“, макар и да имат някаква основа, не са изисквани всеки ден, но пък в мирно време бюджетната хранилка е винаги пълна. С каква цел?
Окончателната цел на всяка една армия е организирано насилие и грабеж. Твърде малко са чисто отбранителните армии по света. При грабежа най-облагодетелствана е политическата класа и бизнесът, а по веригата се нареждат евентуално малцината мародери от редници до генерали. Насилието, агресията обаче иска „цена“ – и тя е щедро плащана от държавата, като за разменна монета служи животът на собствените ? граждани.
Насилието, което упражнява една армия, е и вътрешно. Винаги и навсякъде войската е бивала привличана за помагач на полицията срещу народното недоволство, а понякога е вземала и сама инициативата да усмирява населението на страната си. В същото време има примери, че наборната армия в условия на общо напрежение, е вдигала бунтове, действайки не като институция, а като част от народа, но добре въоръжена негова част.
Именно заради последното армията прилага насилие и вътре в самата себе си. Йерархията, суровите наказания, маниакалната дисциплина навсякъде – даже там, където законите на безпрекословното подчинение вредят, – всички тези неща имат смисъл преди всичко за контролиране на вкараните в казармите хора, а чак после служи за победа на бойното поле. Армията, като огледало на капиталистическата и всякаква друга държава, е още по-крайно отричане на човешката свобода, на идеята за социална справедливост от държавата. Армията е образец за тоталитарен тип държава.
Армията, скъпа или евтина, професионална или не, си остава инструмент на държавата. Тя защитава единствено интересите на доминиращото малцинство – и този факт не се променя по никакъв начин.
Има ли тогава някакъв смисъл да предвиждаме място за армията в бъдещото свободно общество?
Има. Първо, защото обществото на бъдещето няма да може да се роди естествено, колкото и да ни се иска. Ще се наложи „цезарево сечение“, а значи ще бъдат необходими инструменти за такава операция. Затова, поне през революционния етап, анархическото движение ще се нуждае от армия, но изградена на съвсем различни от държавната принципи.
Исторически опит има предостатъчно – народната войска на Махно, анархическите колони в Испания, четите по балкана в миналия и по-миналия век, както и много други примери. Основното в анархическата „войска“ се събира в три принципа:

•    строга доброволност;
•    пряка изборност на командния състав;
•    самодисциплина.

През последните 50-100 години от Близкия до Далечния изток, в Африка, двете Америки, навсякъде по света малки групи без централен щаб, обединени от обща идея, успяват да се противопоставят на огромни централизирани военни машини. Всички успешни съпротиви повече или по-малко са използвали горепосочените принципи.
Животът и Революцията обаче не са само война, само събаряне и разрушаване. Анархизмът най-малко от всички социални модели залага на вандализма – така например анархистите в Барселона са предпочитали да строят жилища за трудовите хора, вместо да жертват потребностите им, за да произвеждат само пушки и патрони. Народната армия на Нестор Махно в Украйна е смятала просветителската дейност за една от най-важните си функции, разгръщайки мрежа от инициативи, които тук в България бихме нарекли читалища.
Затова структурите на бойните отряди ще се запазят след победата на социалната революция, образувайки едно териториално опълчение, но вече с други задачи. Първата, непосредствената, е възможността изцяло въоръженият народ да се противопоставя на всякакви опити за реставрация на стария режим. Териториални и производствени отряди за противодействие, с пряко избрани командири, а те от своя страна обединени в регионални и ситуационни щабове, ще опазват обществения ред. Понеже не представляват откъснати от населението формации, не ще могат да се превърнат в основа за нова власт. Най-важната им функция обаче ще бъде реагиране при извънредни обстоятелства (гражданска самозащита): промишлени аварии, природни бедствия, пожари, епидемии, спасителни акции, както и превантивни мероприятия за недопускане на бедствия и аварии. По този начин самото общество ще има възможността да функционира при наложителна нужда като армия, без да издържа и да бъде подчинено на такава.
Колкото до самото воюване – територии срещу територии; социални, етнически, верски и други групи една срещу друга – това грозно явление завинаги ще остане като кошмар от миналото, повод за литературни и филмови исторически сюжети. Победилото свободно човечество ще се обърне към естествените природни закони, които гласят, че единствено сътрудничеството и симбиозата градят и обогатяват живота, докато конфликтите и конкуренцията го разрушават и обедняват.
Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *