Атентатът в „Света Неделя“

печат

Задачите бяха очертани от другаря Марек (Станке Димитров). Те бяха следните: наказание на предателите, изменниците и провокаторите вътре в партията. Обезвредяване на известни органи на властта: обезвредяване на известни фашистки контрареволюционни елементи. За тая цел трябваше да се организира терористическа група – изпълнителен орган. Присъдите се обмислят и решават от нашата тройка – Чеката, но те не могат да се изпълняват без потвърждението на Бюрото на ЦК. Съставът на тройката бе следният: Марек – от партията, Иван Минков – от Военната организация (при ЦК на БКП) и Вълко Червенков от Младежкия съюз. Организирането на терористическата група бе поверено на другаря Иван Минков. Събирахме се веднъж седмично за обсъждане на предстоящите работи. В първите заседания на ЧК ние решихме да се убият македонските терористи – Дрангов, Шалев, прокурорът Димчев, по-късно и Иван Михайлов. След убийството на прокурора Димчев – декември 1924 г. – ние взехме решение за убийството на професор Никола Милев, на бившия партиен член на БКП Ангел Алексиев, който беше предал другаря Владимир Зографов. Някои от решенията за другите двайсетина убийства сега не мога да ги прецизирам с абсолютна точност. Съгласихме се единодушно за началник на терористическата група в София да вземем Петър Абаджиев. Ние се стремяхме да централизираме работата и да създадем в София здрава терористическа група от различни македонствующи и други елементи, но безрезултатно. Терористическата група бе образувана от софийски младежи и неколцина наши хора от провинцията. През м. декември ликвидирахме прокурора Димчев. Макар да отхвърляхме идеята за удар във върховете на буржоазията и властта, все пак ние още в началото на м. декември 1924 г. изоставихме дребните първоначални присъди и ударихме по-нависоко. Първият удар от наша страна – това бе убийството на прокурора. Ние започнахме да организираме нови убийства. Именно по това време ние взехме решение да се убие професор Никола Милев и бе дадено надлежното разрешение. Бяхме единодушни всички. Ние решихме и бе проведено в изпълнение убиването на провокатора Кузинчев (агент на Обществената безопасност). Също ЧК организира и реши обира на митницата. Планът бе разработен от Военната организация и отделни терористи. Поради заминаването на партийният представител в ЧК Станке Димитров вън от България, на негово място дойде другарят Яко Доросиев. През м. февруари бе убит Никола Милев. ЧК взе решение да бъдат убити и агент-провокаторите Стефан Попунчев и Воденичаров. Проектът за атентата в „Света Неделя“ е узрял във Военната организация при ЦК на БКП. Аз узнах за тоя проект към края на м. януари 1925 г. Междувременно загинаха Митрето (дал идеята за атентата в катедралата), Вълчо Иванов и други другари в провинцията. През м. февруари аз възприех изцяло проекта за атентат в църквата „Света Неделя“. Проектът беше следният: да се убие сговористът Начев. Погребението му щеше да събере цялата Военна лига, правителството, Обществената безопасност и фашистките върхове на ВМРО. Всичкият тоя народ трябва да се убие.ЧК не се събираше вече редовно. Във военната организация всички бяха единодушни с проектирания атентат – Коста, Минков, Фридман, Желязков, Димитър Златарев и прочие. От ЦК на БКП казаха: подготовката нека продължава, но за изпълнението ние ще си кажем думата. Подготовката по атентата вървеше усилено. Взривът бе внесен. Проектът за атентата обаче започна да се изменя, придобиваше вече по-друг характер в началото на месец март с новия ЗЗД (Закон за защита на държавата). Атентатът носеше вече ярко политически характер. Той се превърна в изключително средство за събаряне на Цанковия фашизъм. И не след много време за нас главният обект беше не Обществена безопасност, а правителството. То трябваше да бъде избито в черквата, него ние търсихме да унищожим. Коста Янков казваше: „Ние имаме достоверни сведения, че царят е недоволен от Цанков и търси поводи да се отърве от него, че лявата буржоазия готви преврат. Ние ще спомогнем за развитието на работите: ще отървем и царя и лявата буржоазия от Цанков. Трябва да се вземат мерки атентатът да бъде последван и от други атентати (вдигане на мостове, ж. п. линии, казарми, полицейски управления и др.), за да се парализира всякакъв живот в страната, та самата буржоазия да вдигне ръце и да каже, че Цанков трябва да си върви. Сигурно ще има голяма касапница след взрива, ще бъде обявена военна диктатура. Ние трябва да вземем мерки и да запазим своите хора, особено ръководителите. Вихрушката ще мине скоро, един-два месеца. Военната диктатура ще рухне. Ще се създаде положение на Керенщина, в която ние ще излезем на повърхността и ще организираме въстанието“. Тия са приблизително думите на Коста.

(следва)

МАКАР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *