АТЕНТАТЪТ

печат
19 април 2011

Беларус. Минск. Метро. Взрив. Убити. Ранени. Осакатени.

Реакцията на властите – някой отвън иска да дестабилизира обстановката в процъфтяваща ни под ръководството на мъдрия президент (бивш началник на съветски колхоз)! или е дело на безумец! или е отмъщение на “екстремисти” (в това число и анархисти), задето ги арестувахме за антиобществени прояви!

Другият виновник според служителите на Държавна сигурност на сатрапията Беларус е… интернет. Именно от интернет атентаторите прочели рецептата за приготвяне на бомби.

За сведение – феодалното владение на президента Лукашенко се смята за една от страните, които много сериозно ограничават достъпа до интернет и следят електронната кореспонденция на свои и чужди граждани.

Четири дни след трагедията “доблестните органи на реда” заловиха предполагаемия извършител, който си призна за още два атентата. Сега щял да издаде и поръчителите си. Така постепенно и трите версии се сляха в една версия за чудовищен заговор против стабилния държавен рай в Беларус.

Когато се случи нещо с неясен мотив, винаги е редно да погледнем кой печели. Помислете кой има полза от атентата в този момент. Ето един жокер: Беларус доставяше оръжие на Муамар Кадафи буквално допреди десетина дни. Типично поведение на един престъпник е да се изкарва жертва.

По-същественото от наша гледна точка в случая е абсурдното обвинение, че анархисти са извършители на терористичния акт или поне са замесени в него.

Първо, анархистите винаги последователно застават на страната на народа против властите и против капитализма. Откъде-накъде ще взривяват обикновени работници, за да притеснят държавата?

Второ, анархистите, поне тези, които имат основание да наричат себе си така, не признават групова отговорност. Следователно, ако биха решили да си отмъщават на КГБ на Беларус, биха взривили сградата на КГБ, а не метро, в което функционери от тази кантора не се вясват.

Трето, терористичните нападения с нищо не съдействат за просвещението на масите, с нищо не приближават социалната революция, с нищо не пречат на властниците да властват (и да предприемат извънредни репресивни мерки), а на бизнесмените да ограбват народния труд (и вече започват да извличат изгода от бомбената паника, като предлагат различни “системи за сигурност” срещу далеч не скромни суми на наплашените граждани).

Всеки нормален човек би осъдил атентаторите. Но все още не е ясно кои са те и защо взривяват бомба в един подозрително удобен за властите момент, предоставяйки подозрително удобен повод за затягане на режима.

Николай Христов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *