Атомен или ядрен?

печат
Словоблудството в парламента по повод на предстоящия референдум достигна рекордите на абсурда. По начало, от анархистка гледна точка, политическото заиграване с гласоподавателите представлява боричкане на червеи в торна купчина – гнусно и неинтересно. Понеже обаче са засегнати два важни въпроса – провеждане на референдум и ядрената енергетика – не бива да мълчим.

Първо – вместо референдум трябва да изискваме, а дори да налагаме с преки действия, нова система за вземане на обществено значими решения, в това число и решения относно начините за покриване на енергийните нужди. Както и привеждане на тези нужди в съгласие с разума, с градивното.

Второ – за да може населението разумно да решава научно-технически и най-вече индустриални задачи, то трябва да има капацитет от знания, за да разгледа цялата тема, алтернативните възможности, както и всички резерви на ядрените технологии да получат такова инженерно изпълнение, при което да не представляват по-голяма опасност от традиционните електроцентрали.

За референдума вече се заделят пари. Затова се питаме: щом ще плащаме този референдум, каква ни е ползата от него?

Никаква.

Референдумът сам по себе си, макар да представлява елемент на пряката демокрация, използван в системата на представителната, се превръща в лъжа. Използват го като коз в политическите борби на управляващите и кандидатите за управление. Той дава легитимност на институциите да вършат с повече самочувствие каквото са си наумили. Реално народната воля по някакъв конкретен въпрос може да се изрази единствено чрез поредица референдуми, които уточняват не само мнението на населението, но и неговите предпочитания за това как поставеният въпрос да се реши, от кого и в чий интерес. Докато предлаганият от властниците формат на допитването не е нищо друго освен „малки избори“, при които народът се съгласява чиновниците да вземат решенията вместо него.

Въпросът със самата ядрена енергетика на пръв поглед е толкова сложен, че би трябвало да го решават специалисти. Да, така е. Уловката е, че специалистите от една страна са малцинство, от друга – свързано с привилегированите, ако не и част от тях. Съответно всяко тяхно решение ще взима предвид преди всичко интересите на това малцинство. Ядрената енергетика обаче засяга цялото общество, следователно решението трябва да бъде колективно, компетентно, въоръжено със знания и разбиране. Откъде обаче да има разбиране сред хората, след като самото ниво на образованието предизвиква депресия?

Затова обществената дискусия за ядрената енергетика не се води разумно. Изтъкват се емоционални, макар и отчасти основателни причини за безпокойство, както и чисто икономически доводи. Сочат за пример Германия, която се отказала от своите АЕЦ. Икономическите доводи биха имали тежест, ако сегашната икономическа система притежаваше първоосновната характеристика „социална справедливост“. Тя не я притежава. Друг тип деформация на потребностите диктува навремето т. нар. „социалистическа планова“, а в действителност командно-административна, тоталитарна икономика – тя изпълнява показатели, не човешки нужди. Задоволяване и презадоволяване съществува тогава единствено за избраното малцинство партократи. Е, капитализмът у нас също задоволява и презадоволява потребностите на избрано малцинство – предимно бившите партократи, хората с пари и преки връзки с властващите политици и овластените чиновници. За обикновения гражданин с доходи около и под средните нима има значение? Пак е на сиромашки хал. Затова икономическият поглед върху ядрената енергетика не може да се смята за разумен. По отношение на Германия също не бива да изпускаме, че немската икономика и бит се захранват с ток от Франция, която продължава да използва своите петдесетина АЕЦ; че немската икономика и битови нужди се задоволяват и с достъпния ѝ все още природен газ от Русия, петрол от Африка, каменни въглища от Украйна. Германските вносители на енергоносители могат да си го позволят. Впрочем, прахосничеството на ресурси само ще увеличава натиска върху източника на тези ресурси – собствената ни планета, по-точно благоприятната за обитаване от човека среда. Природата без нас ще оцелее. Ние – в урбанизираните си гета-бунища, надали.

Няма технологична идея, която изначално да е вредна или изначално полезна. Вредна или полезна я правят начините за изпълнение, както и системата, която я ползва. Система, насочена към печалба, ще реализира технически схеми, които нехаят за вредните странични ефекти. Инженерните начини за изпълнение на един проект обаче винаги са повече от един. Обществото, за да прецени съдбата на цяла една технологична идея, трябва да се (само)образова, да разгледа всички възможности и да избере приемливата, а ако все пак липсва такава, да потърси други идеи. Трябва да се има предвид и че далеч не всички алтернативи са по-чисти от атомната енергия – например производството на „чистите“ слънчеви панели е екологично доста мърляв процес.

Не можем да разчитаме държавата да организира или даже просто да не препятства подобна обществена дискусия. След като успешно задушава с администриране и контрол върху финансирането науката, властта не би действала по-различно по отношение на популяризирането на научните знания. Показателен пример тук е незавидната участ на астрономическата обсерватория Рожен. Астрономията хич не е отвлечена от насъщните проблеми наука, нейните наблюдения на физическите процеси водят до натрупване на знания, въз основа на които инженерите разработват нови технологии, пряко засягащи живота ни. Масовото научно-техническо просвещение пък отстъпва място на масови поклонения пред чудотворни икони – с благословия пак на държавата.

Токът продължава да поскъпва. Заради високите такси на електропреносните фирми, заради поначало скъпия хардуер за получаване на „зелена“ енергия. Държавният енергиен регулатор шикалкави: ние не се намесваме в пазарните процеси. Защо тогава ви има? Щом пазарът е толкова свещен, за какво е нужна регулаторна институция? Ами за да служи, както и цялата държава, като лобист на онези, които прибират печалбите от производството и разпространението на електроенергията. Тя престава да бъде „зелена“: скъпият ток принуждава производства и домакинства да пестят от всички онези мерки, които реално са или просто минават за защита на околната среда. Пречиствателните уредби на предприятията понижават мощностите си и генерираният без замърсяване ток увеличава замърсяването.

Важно е да разберем, че властническият обществен модел и пазарната икономика не са в състояние да се справят с предизвикателствата на днешния и близкия утрешен ден. Нито със задачите по постигане на справедливи, трайни и сигурни социални решения, нито с научно-техническите въпроси, които в нашата епоха изискват максимално широко съгласие и висока компетентност от всеки човек. •

Васил Арапов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *