Автономия в Турция и Кюрдистан

печат

Интервю с „Революционно анархистко действие“

През месец май тази година журналисти на Corporate Watch посещават Турция и Кюрдистан, за да направят проучване за западните фирми, които снабдяват турската полиция и армия с военно оборудване. В хода на това разследване са проведени разговори и интервюта с активисти на множество движения.
Публикуваното от нас интервю е с трима членове на Революционно анархистко действие (Devrimci Anarşist Faaliyet – DAF). Интервюто e взето през май 2015 г. в Истанбул. DAF се солидаризира с кюрдите и тяхната борба, взима участие в Революцията в Рожава и отблъскването на Ислямска държава (ИД) при атаката им срещу Кобани.

DAF: Добре е да направим паралел между борбите за освобождение по време на Османската империя и днешната борба за освобождение на Кюрдистан.

По време на Османската империя анархисти са организирали работнически борби в много от големите градове като Солун, Измир и Кайро. Ерико Малатеста например е организирал индустриалните работници в Кайро. В народноосвободителните движения на Армения, България и Гърция също участват много анархистически групи. Александър Атабекян, един от основните дейци в Армения, също е бил анархист. Като личен приятел на руския анархист Пьотр Кропоткин, той е превеждал неговите трудове от руски на арменски и ги е разпространявал.

Споменаваме тези народно-освободителни борби, за да подчертаем колко е важно днес да подкрепим борбата за свобода на кюрдите.

Corporate Watch: Какво стана с тези анархисти след Османския период?

DAF: В самия залез на Османската Империя, в края на 19-ти век, султан Абдул Хамид II провежда жестоки репресии срещу анархистите в Турция. Той е наясно какво представляват те и взима специални мерки. Анархистите са депортирани и избивани, като с тях се занимава разузнавателна служба, създадена специално за тази цел.

Анархистите отвръщат с атентатите в двореца Ялдъз Сарай и със солунския атентат срещу „Банк Отоман“.

Институциите на Османската Империя не изчезват с падането ѝ, а се сливат с правителствените служби на новата Република Турция. Въпреки, че никой вече не носи фес, системата си остава същата.

С началото на кемалисткия период на турската държава (1923 г.) много анархисти и други радикали са принудени да емигрират или са избити. Партията на Мустафа Кемал (Народно-републиканската партия) не търпи никаква опозиция. Има и масови кланета на кюрди.

В периода 1923-1980 г. няма голямо анархистко движение, главно поради популярността на социалистическите партии и забраните от страна на властите.

Corporate Watch: Настъпи ли някакво осъзнаване в посока към анархизъм през този период в Турция?

DAF: Доста европейска радикална литература е преведена на турски език в онези години. От всички книги само пет обаче са на анархистка тематика, като три от тях по-скоро критикуват анархизма.

От друга страна, по времето на Османската империя във вестниците са излизали много статии за анархизма. Един от тримата редактори на вестник „Ищирак“ е бил анархист. Този вестник често е публикувал материали на Бакунин, също така и статии на тема анархосиндикализъм.

Първото анархистко списание започва да излиза през 1989 г. След него се появяват много други вестници и списания, отразяващи различните анархистки течения – постструктурализъм, екология и т. н.

Общото между тях е, че се издават за много тесен кръг читатели, главно интелектуалци. Езикът, на който се пишат, е много далеч от обикновения човек. Повечето хора, които движат тези неща, са от академичните среди на университетите. Има и бивши социалисти, които са крайно разочаровани от разпада на Съветския съюз и така стават анархисти. Ние обаче не смятаме, че това е най-добрият начин да откриеш анархизма – чрез критика към социализма.

В периода 2000-2005 г. в Истанбул се провеждат много анархистки беседи. Хората ни питаха: „Как да водим борбата?“ По това време в цяла Турция имаше около 50-100 анархисти.

Corporate Watch: Можете ли да ни опишете каква е вътрешната организация на DAF в наши дни?

DAF: В последно време се събираме около 500 анархисти за 1-ви май в Истанбул. Също така държим връзка с анархисти от Анталия, Ескишехир, Амед (Диарбекир), Анкара и Измир. Вестник „Мейдан“ (издаван от DAF) се разпространява в 15 или 20 града. Има редакция и в град Амед, откъдето вестникът се разпространява по цялата територия на Кюрдистан. До този момент излиза само на турски език, но някой ден, когато ще можем да си го позволим, ще го издадем и на кюрдски. Вестникът се разпространява и в някои затвори. Наш другар е в затвора в Измир, където го четат и 15 други затворници, на които също изпращаме вестника.

Преди няколко месеца излезе забрана за разпространение на радикални издания в затворите. Ние взехме участие в демонстрации пред затворите, успяхме да окажем натиск и сега тези вестници отново са разрешени.

Главната задача пред DAF е да създадем анархистко общество, главно чрез действия на улицата, сред хората. С това се занимаваме през последните 9 години.

В идеологически план нашата гледна точка е всеобхватна – не степенуваме социалните борби по важност. Смятаме, че работническите борби са също толкова важни, както и борбата на кюрдите, борбите за правата на жените или тези на екологичните движения.

Капитализмът се опитва да въведе разделение между тези движения. Ако нашите врагове ни атакуват всеобхватно, то и ни ще отвръщаме така.

За повечето хора в съвременните общества анархията има лоша слава и се свързва с тероризъм и бомби. Ние бихме предпочели анархизмът да се асоциира например повече с екологични движения и техните борби против корпорациите. Понякога се опиваме да насочим вниманието към връзките между държавата и корпорациите и екологичните катастрофи, предизвикани от тях – подобно на разследванията, които прави и Corporate Watch.

Искаме да представим анархията като организирана съпротива. Това показваме и на хората на улицата, думата анархизъм да се свързва най-вече с организираност.

От 1989 до 2000 г. анархизмът беше повече въпрос на външен вид – черни дрехи, обеци, прически или поне такова бе общото впечатление сред хората. След 2000-та година обаче започнахме да виждаме анархисти във феминистките групи, а също и в работническите движения.

Не се опиваме да копираме анархизма в Европа. Има много анархисти, които си представят анархизма като подражание на европейския анархизъм, на този в САЩ или като някакъв ъндърграунд и субкултура. Ако искаме анархизмът да стане социално движение, трябва да променим това.

DAF се състои от младежка организация, женска анархистка организация, кафенетата „26А“, екологичното движение „Патика“, движението за пряко действие в училищата (Ученическо анархистко действие – LAF). Тези групи са синхронизирани и координирани по между си, но всяка от тях може да взима и самостоятелни решения, на принципа на самоорганизацията.

Младежката организация държи връзка с младежи работници и студенти в университетите и училищата и подкрепя техните борби.

Женската анархистка организация се занимава главно с проблемите, свързани с насилието над жени. Например през февруари миналата година имаше случай на жена, убита от мъжа си и след това запалена. На 25 ноември 2014 г. се състояха големи протести срещу насилието над жени.

LAF критикува образователната система в средните училища и се опива да намери съмишленици в гимназиите. LAF се занимава и с екологични и феминистки проблеми, в това число и убийствата на млади жени от мъжете им.

„Патика“ е екологична организация, която протестира срещу хидросъоръженията и язовирните стени в Хасанкей, Черноморския регион (там, край село Илису в момента се строи нова язовирна стена). Понякога се стига и до сблъсъци, за да се спре строителството на ВЕЦ.

Веригата от кафенета „26А“ е самоорганизирана инициатива, която в икономически план се стреми да бъде антикапиталистическа. През 2009 г. е отворено първото заведение в квартал Таксим, Истанбул, а през 2011 г. и в Кадъкьой. И двете кафенета са създадени от доброволци. Основната цел е заведенията да бъдат там, където живее най-потиснатата част от населението. Много е важно тези хора да видят живи примери за анархистически тип икономика, без началници и без стремеж към печалба. Често се случва да разясняваме на клиентите защо не продаваме продукти на големите капиталистически марки като Кока-Кола. Разбира се, стоките, които се предлагат в кафенето, пак имат капиталистически произход, но не са толкова емблематични като Кока-Кола. Искаме чрез отричането на консуматорската култура да придвижим нещата към следващия етап – алтернативна икономика и алтернативни начини на производство.

Друг самоорганизиран почин е PAY-DA – „Солидарност и споделяне“. PAY-DA има собствена сграда в Кадъкьой, която се използва за събрания. Там се намира и редакцията на вестник „Мейдан“. Организацията осигурява на хората безплатна кухня с три хранения дневно и е отворена за всички анархисти и наши другари. Основна цел на PAY-DA е да се превърне в кооператив от отворен тип, като за целта се опитваме да привлечем различни производители от околните села. Искаме да установим трайна връзка с такива производители и да им покажем икономически модел, който не се базира на парични взаимоотношения. Производителите са жертва на капиталистическата икономика и страдат от нея. Първата ни задача в създаването на кооператива е да намерим производители, които искат да работят с нас.

Всички гореизброени инициативи са идеологически свързани с DAF и с организационния модел на Ерико Малатеста.

Въпреки че това са анархистки организации, в тях участват и хора, които не се определят като анархисти, но са запознати с екологичните проблеми или пък с борбите за права на жените. По този начин, те в крайна сметка научават и много за анархизма. Така нещата постепенно се развиват.

Ние в DAF даваме примери как можем да организираме живота си. Това е единственият начин да привлечем вниманието на хората, потиснати от капиталистическата система. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *