Аз, затворникът

печат

Питаш дали искам да живея в свят съвсем без затвори? Как да стане това! Аха, разбирам, наистина много добре те разбирам. Системата е кофти и тя скофтява хората, без нея наистина не би имало повод човек да прави гадни неща.

Остават ми няколко месеца. Лежах за същото, за което някои станаха висши държавници. Разликата е в мащабите на далаверата. Пробвах да играя независим „бизнесмен“, нагло бръкнах с малка лъжичка в големия казан на организираните батковци, затова МВР ме прибра – а тия, ако си наумят да тикнат някого в кауша, правят го. Дрънканиците „ние ги хващаме, те ги пускат“ не струват и фалшива хилядолевка от Виденовото премиерство. Ще правя ли същото, когато изляза? Надали. Гепят ли ме отново, ще е рецидив, а току-виж преди съда вляза в статистиките за криминални саморазправи. Как обаче ще си изкарвам прехраната другояче – не знам. Години го мислих в пандиза, не го домислих. Легална работа не остана, „сивата“ е бащиния на батковците с покровители във висините. Затворът учи на скромност, не ламтя широко да живея, ама честно нормално съществуване си е фантастика. Имам ли избор?
Казват, че пандизът бил кофти място за кофти хора. Самите началници го признават. Викат, че ако през местата за лишаване от свобода мине истинска инспекция, затворите ще трябва да ги затворят, понеже даже кофтите хора не заслужават да се намират в тях.
Само ония, които са имали реален избор да не стават кофти, но са станали от лакомия, тях ги няма в килиите с нас. Държавата не вкарва господа от „голямото добро утро“, дава им всички шансове да се измъкнат. Все едно са богоизбрани, недосегаеми. За нас остава да се утешаваме, че „такъв е животът“ и да запълваме отчетите на системата да се преструва, че „бори престъпността“.
Мизерията при нас е трудна за описване, но всеки обикновен гражданин може да се озове тук, да го вкуси лично. В заведенията с лек режим се ядва, но в Централния и в Кремиковци е ад. Когато някого от ада командироват за работа в Казичене, той яде като невидял – защото дажбите за храна едва стигат за нуждите на нормален организъм. Навярно заради задълженията на Централния софийски за ток, вода, такива работи – над 10 милиона лева, – май пестят от затворническата манджа и от медицинското обслужване. Ако си на лек режим, не се разболявай – откарват те в Централния, в амбулаторията, в която и здрав не би искал да влезеш. Но болестите не питат.
Не си ли паралия, „голям човек“ или човек на голям човек, лошият късмет да те приберат е наистина голям. Ето, аз си знам, че съм виновен. Обаче в съда не доказаха вината ми, лепнаха ми годинки по втория начин – чудодейно изниква „свидетел“, ченгетата имат цяла армия такива дежурни нещастници, принудени да си спасяват задниците като топят други. Покрай мен обаче минаха бая съкилийници, дори от съда признати за невинни – лоши обстоятелства. Например посред тъмна нощ на завой да пометеш спряла в твоето платно кола с изгасени фарове – на километри от близко село с мъждукащо улично осветление. Само че на Системата ѝ трябват изкупителни жертви – ето ти ефективна присъда.
Съдебната система не търси истината, цялата истина и нищо освен истината. Напира да докаже вината на обвинения, но не и да изясни причините за деянието, за да се вземат мерки, така че да няма хлъзгави места, на които човек да залитне. Защото от хлъзгавините се храни цялата бюрокрация! Да де, не всички залитат, но мнозина залитнали са и бутнати. Не съм срещал колега, който да не съжалява. И смея да твърдя – от сърце. Малкото истински изроди съжаляват, че са ги хванали. Съмнявам се обаче, че са се родили изроди. Всред вълци и куче почва да вие като вълк. Да, на някои им харесва. Но повечето биха престанали, а ако можеха, не биха започвали. Въпросът е как да не започнат след като коловозите са начертани и мърдане извън тях няма?
Част от съдебната система са адвокатите. Не се лъжете, че са защитници. Нищо в „етичния“ им кодекс не ги задължава да вземат пари само при успех на делото. Възнаграждението го искат без разлика дали са те отървали. Трябва много да им дадеш, за да го направят наистина. Но ако имаш много, тогава не ще ти се наложи, стига да не си ядосал конкуренцията, която има по-добри връзки с държавата от теб. Лошото е, че без адвокат не може, законите са написани така, че те задължават да ползваш „услугите“. Не вярвайте на залъгалката „признай вина, получаваш минимална присъда“. Тая кукичка ти пуска не само прокурорът, а собственият ти адвокат. Бърза да поеме следващ клиент, да те избута по конвейера на бързата процедура. Минимална печелиш единствено, ако си извършил наистина сериозна злина. Иначе си прецакан.
Прецакан си и ако споделиш с адвоката ненужни за защитата пред съда факти. Отговориш ли на въпроси, които повече биха отивали да излязат от устата на прокурор, загубен си. Кажеш ли си всичко, изведнъж споделеното изплува на делото. Адвокатът те е изпортил. И си е прибрал хонорара. Така стоят нещата, не си въобразявай друго. Другото е по филмите. За далечни страни, където и там, сто на сто, сърцевината е гнила и смрадлива като у нас. Всичко е за пари и контрол, за изгода и власт.
В началото на затворничеството се питах защо толкова държат да натикат невинен или не толкова виновен човек зад решетките. Едва почвам да проумявам някои неща. В затвора не си задължен да работиш, но ако не работиш, лежиш пълния срок. Дават ти минимална работна заплата, от която половината прибират за твоята „издръжка“ – тук е мястото да се запиташ защо тогава те хранят толкова зле. Често тази работа е в полза на самите началници. Експлоатация, брат. Евтини роби. Ама ще се фръцнеш и ще откажеш да им теглиш ралото като вол? Ами, прецакваш се. Работа и за робите не достига, бием се за нея. Бием се и за по-лека работа. При нас човек за човека е вълк, да ме простят животните, един авджия, прострелял неволно голям началник в пусията, разправя, че вълците помежду си баш като братя се държат, но такава е приказката. Нали ти казах – в затвора са наистина кофти хора. Начело с надзирателите и началството, те са по-кофти от нас, осъдените. Добре де, в лекия режим са по-точни, сещат се понякога и за човещина. Но в ада на Централния и Кремиковци се бутат натегачите и изнудвачите. Смях ни напуши всички пандизчии, когато надзирателите запротестираха за повече заплати. Като знаем колко от нас са изцицали, май са забърсали по-скъпи любовници, та затова не им стига. Да, именно за корупция говоря. Без подкупи не се издържа, ако ни караха да спазваме правилника буквално, досега половината от нас да са турили глави под гумите на камиона, с който ни карат по обектите за работа. Криво-ляво читавите пазачи ти вземат колкото да си покрият риска, повечето се задоволяват с умерена печалба от услуги, ама натегачите наистина дерат до живо месо. Две трети от затворническите ченгета трябва да са при нас – на наровете, на шалтетата, от които сутрин ставаш схванат, с болки в кръста, не наспал се.
Знаеш ли кое е смешното, приятел? По-миналата година имаше 1500 души с влязла в сила присъда, за които няма място в затворите. Препълнени сме. Не навсякъде, но на места три пъти над капацитета на помещенията. Затова периодично съставят списъци за предсрочно освобождаване. Да не ти разправям там каква надпревара вилнее, що рушвети, що услуги, какъв произвол на „преценяващите“ царува. Имаме истински дядовци, те нито могат да работят вече, нито услуги от надзирателите да купуват, нито някому ще навредят на свобода, ама никой не ги предлага за предсрочно – гаснат си, вече изкуфели, забравили защо лежат. Към момента чакащите да влязат в панделата са вече над 2000. Затова, след като в края на годината минават проверяващи, ръсят обещания, които остават неизпълнени, иде предсрочното – и тогава пускат всички, попаднали в списъка, без разлика колко им остава и какво са извършили. За да направят място за следващата партида шарани. Така че, чудо да се случи и престъпността в страната да закове кота нула, затворническите власти ще имат достатъчно резерви от робски труд. Намалее ли под нуждите и прищевките им, съдилищата ще осигурят приток – безпарични балъци, прецакани от адвокатите глупаци.
Какво бих искал, питаш? Да изляза, разбира се. Служил съм, мразех казармата, но затворът е по-лош, макар че някои мои набори изкараха толкова зле войниклъка, колкото аз моята присъда. Друго? Е, мечтая си да ме смени някой от големците, Цветанчо например, но не съм луд да повярвам, че такова нещо би се случило наяве. То и келяв полицай, толкова гръмко сгазил лука, че на Системата не ѝ остава друго, освен да го опандизи, не съм видял отблизо. Мутрите, ченгетата и чантаджиите се уреждат – пишат се болни. Ама не ги хвърлят като мърша в лазарета на Централния софийски, пращат ги в „Токуда“, но и там не остават. Брендо къде го? Книга пише, нобелов лауреат по литература ще става. Галевите? А явните бандити, към които прокуратурата даже не е заръмжала? Зарежи мераците да накараме богаташите да живеят на една заплата като простите хорица.
Питаш дали искам да живея в свят съвсем без затвори? Как да стане това! Аха, разбирам, наистина много добре те разбирам. Системата е кофти и тя скофтява хората, без нея наистина не би имало повод човек да прави гадни неща. Дори ме блазни да повярвам, че може да се случи. Но, прощавай, не съм навит да съдействам за това случване. Нека изляза, тогава заповядай, пак ще говорим. Почва за агитация на това, дето ми го разправяш, има. Твоите идеи ще попият в жадна почва. Но кой ще лее тая вода? Никой от нас. И ще ти обясня защо. Нещастниците в Централния и Кремиковци са под постоянен надзор – нервират ли пазачите, ще си изпатят по много начини. Нас не ни пречупват в пандиза, ние вече влизаме в него, ако не прекършени, то бая огънати. В лекия режим пък никому не можеш има доверие – бъкано с доносници на началството. Не просто те дебнат за издънка, ами направо те провокират да извършиш нарушение. Следва вътрешнозатворническа добавка към срока. Или не те пишат за работа, тоест лежиш ден за ден, цялата присъда. Честно, не се сърдя на доносниците, правят го за облекчения, толкова са отчаяни. Тези, които от чиста лошотия са станали провокатори, се броят на пръсти.
Но когато изляза, навит съм. На такива като мен не е нужно разяснение колко гадна е системата. Ще ми трябва време да си представя свят без затвори, без началства, без мутри, без вражда. Ще ми помогне, като си спомня как в дядовото село не заключваха вратите, как всички комшии си помагаха, как гледаха всички деца като свои собствени, как за пет или петстотин лева беше срамно да се скараш с някого. Не че това ще ме направи нов човек. Крив съм. Кофти живот, кофти обстоятелства, нямам оправдание, че се превих. Очаквах повече от себе си. Но ще се радвам тия след мен да не растат криви. Ама сега, сега просто трябва да изляза. Иначе, удължат ли ми „санаториума“, ще стана такова говедо, че и вие, когато тръгнете да събаряте затворите, ще ме гръмнете да не мъча себе си и околните.
А хвана ли се с вас, дали пак може да лежа? Аха, ясно. Дай ми една година извън затвора тогава. Пък после поне няма да бъда за срам на децата ми.
Хайде, със здраве. •

интервюто записа кореспондент на „Свободна мисъл“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *