България: 2001-2010: равносметка на десетилетието

печат
Десетилетието затвърди политическата мода у нас изборите да се печелят не от социално-икономически програми, а от подчертано популистки лидерски партии.

Десетилетието затвърди политическата мода у нас изборите да се печелят не от социално-икономически програми, а от подчертано популистки лидерски партии. Българите последователно се разочароваха от аристократично спретнатия „цар“ Симеон, от младежки изглеждащия апаратчик Станишев, сега си патят от месианските амбиции на „човека от народа“ Бойко Борисов, но като че ли още не са готови да проумеят, че не е важно кой управлява, проблемът е самото властническо управление като такова.
„Свободата на словото“ се превърна в свобода на жълтата преса, свобода на рекламите по медиите и свобода на оклеветяване на спорадичните инициативи на нашето доста колебливо гражданско общество.
Включването ни в ЕС не донесе повече благоденствие, а повече средства отвън, които да захранват корупционната машина на държавата, като получаването на тези средства е безкомпромисно обвързано с изпълнение на директиви, продукти на бюрократичния гений в Брюксел.
За 10 години харчовете на самата държава са скочили над 2,5 пъти. През 2001 г. общите разходи са били 12 млрд., а сега – 27,8 млрд. лв. Въпреки свиването на приходите, някои разходни пера остават почти на нивото от „охолната“ според макроикономически показатели (слабо влияещи върху бита на конкретния масов гражданин) 2008 г. За образование са дадени 2,452 млрд. лева при 2,768 млрд. тогава. Спрямо 2001 г. парите за тази сфера са се удвоили. Подобно е положението със здравеопазването. Намалението на бюджета в тази област спрямо 2008 г. е пренебрежимо, а в сравнение с 2001 г. сега финансирането е повече от двойно. Ефективността на харченето обаче е под всякаква критика.
Допълнително правителствата си позволяват разход на народни пари извън бюджета. За периода 2000-2009 година общата сума на допълнително одобрените кредити възлиза на 8 млрд. лв. или 1 на всеки 20 лв. от парите на данъкоплатците е похарчен без одобрението и контрола на депутатите, избрани от същите тези данъкоплатци и гласували законите за бюджета. Най-много са похарчени през 2007 г. – над 1,4 млрд. лева, а най-малко през 2009 г. – почти 400 млн. лв.
Реалното обедняване на народа не може да се пресметне, а и няма воля да се пресмята, нито да се търсят истинските причини за това.
Светът
ХХ век приключи с разпадането на СССР и съветския блок. Възникна „еднополюсният“ модел, който позволи на оцелялата суперсила САЩ да си присвои правото да установява нов световен ред според своите разбирания.
През 90-те на мястото на тоталитарната съветска империя възникна ОНД, в част от бившите съветски републики се наложиха авторитарни режими. Русия се разкъсваше между демокрацията и диктатурата, докато президент не стана Владимир Путин, възпитаник на репресивните съветски органи. Така се стигна до завършена олигархична система, реабилитирала всички свои великодържавни идеали – от царското самодържавие до тиранията на Сталин. Народът е захранван със зрелища (подновените военни паради на Червения площад). На руснаците пак се внушава, че за всички беди на „отечеството“ са виновни чужденците – близки и далечни.
През 1992 г. започна серията братоубийствени кланета в Югославия. Процесът приключи с обявяване на независимост на Черна гора и Сърбия от техния собствен държавен съюз (юни 2006 г.), а през февруари 2008 г. от Сърбия се отцепи Косово и Метохия. Международният съд на ООН в Хага потвърди законността на този акт през юли 2010 г.
Преди края на ХХ век продължи разширяването на НАТО за сметка на бивши членки на Варшавския договор. От 1999 г. за безналични плащания в Европа се въведе еврото. От този момент ЕС бе в триумфален възход чак до 2008 г., когато омаловажаваните преди проблеми изпъкнаха поради настъпилата световна финансова криза. Пак през 90-те започна ясно забележимият възход на азиатските икономики, най-вече на Китай, Индия и Иран. С това през 2001-2010 еднополюсният модел на света необратимо се разклати.
2001 г. започна с встъпването в длъжност президент на САЩ на републиканеца Джордж Буш-младши, който победи не с мнозинство от гласове на изборите, а по решение на Върховния съд.
Без да претендирам за изчерпателност, позволявам си да смятам за най-важни моменти от първата календарна десетилетка на ХХI век следните събития:
• Терористичните атаки на 11 септември 2001;
• Разширяването на Евросъюза;
• Разцветът на информационните технологии и изострянето на борбата за свободно разпространение на информация;
• Световната финансово-икономическа криза.
Десетилетието 2001-2010 е десетилетие на глобална контрареволюционна реакция спрямо рухването на тоталитарния социализъм. Тази реакция се изразява в следното:
• общо настъпление срещу гражданските права, оправдавано с „наложителни мерки против тероризма“;
• общо настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се, оправдавано с необходими „антикризисни мерки“;
• опити за ограничаване на достъпа и правото на разпространение на информация, мотивирано от „защита на авторски права“;
• общо настъпление срещу науката, образованието и технологичния напредък, който е в състояние да осигури материалната база за появата и утвърждаването на нов тип общество. Това настъпление е мотивирано от упражняване на по-лесен контрол върху по-науките маси.
Рухналите кули на Световния търговски център в Ню Йорк на 11.09.2001 г. доведоха до:
• военната операция на правителството на САЩ в Афганистан (2001 г.), 12 години след изтеглянето оттам на съветските войски;
• подновяване на войната срещу Ирак (2003 г.), така бе свален режимът на Саддам Хюсеин (а той осъден и обесен през декември 2006 г.), но в страната още продължава гражданска война. Първият тъмнокож президент на САЩ Барак Обама (избран през 2008 г.) обяви края на окупацията през август 2010 г. (след като предишната година получи Нобелова награда за мир);
• серия атентати в страни членки на НАТО (в Мадрид през март 2004 г. и в Лондон през юли 2006 г.);
Терористичната вълна дава повод за въвеждане на множество ограничения на гражданските права в Европа и Америка.
Световните медии заговориха за „сблъсък на цивилизации“ между християнския Запад и ислямския Изток.
Противопоставянето не се дължи на културни различия, а линията на „сблъсъка“ минава между богатите и бедните региони, както и в самите западни страни поради нарастващото социално разслояване там.
„Сблъсъкът на цивилизации“ маскира един от истинските мотиви – съперничеството за контрол над суровинните източници, особено петрола. За изтощаването (или поне затруднения добив) на световните запаси от нефт се знае отдавна. Първата сериозна петролна криза е от 70-те години на ХХ век. Въпреки апологетиката на творческия потенциал на капитализма, към технологичните алтернативи на основаната върху консумация на петрол икономика започва да се обръща сериозно внимание едва през последните 15 години.
Евросъюзът започва своята история като корпорация – Европейският тръст на въглищата и стоманата от 1951 г. Оттогава насам ЕС усилено се бюрократизира – за административните нужди на европейски агенции и комисии, които дублират дейности и произвеждат лавина от директиви, през 2011 г. са предвидени 2,4 милиарда евро (от 2005 до сега тази сума е нараснала три пъти). 2002 г. – въвеждането на общоевропейската валута.
2004 г. – приемане на Прибалтика, Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Словения, Кипър и Малта.
2007 г. – приемане на Румъния и България.
На 1 декември 2009 г. встъпи в сила Лисабонският договор, според който ЕС стана субект на международното право.
Евросъюзът има население половин милиард души, дава повече от една пета от световното производство, ЕС е най-големият вносител и износител на стоки и услуги.
Средните годишни доходи на човек от населението в различните части на ЕС варират от 5 до 60 хиляди евро.
Практически в цяла Европа, особено от 2008 г. насам, се води настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се. Съкращаването на социалните програми, промени в трудовите кодекси, повишаване на цената на образованието стоят в основата на вълнения и бунтове в Гърция, Франция, Великобритания и Италия (в тези две страни през ноември 2010 г. студенти и ученици протестират срещу поскъпването на образованието).
Тръгна проектът Уикипедия, възникна и се разрасна мрежата за контакти „Фейсбук“, за която се появиха данни, че събира лична информация за нечисти цели. В същото време се засили „борбата с пиратството“, зад която стоят интереси на праводържателите.
Пак информационните технологии са в състояние да наложат прозрачност на дейностите на властите, които с насилствено иззети средства (данъци) си позволяват да предприемат действия срещу собствените си граждани. Като примери – разкритията на Уикилийкс през 2010 г. и добитите от хакери през ноември 2009 г. сведения, че данните в полза на концепцията „глобално затопляне“ са били меко казано манипулирани.
През октомври 2005 г. в САЩ започна остра полемика заради планираното „нововъведение“ – наред с излагането на еволюционната теория на Дарвин в учебниците да се поставя и религиозната гледна точка.
В редица страни (Русия, България, Румъния) се направиха опити (и на места те успяха) за въвеждане на вероучение в училищната програма, което отбелязва изкуственото възраждане на влиянието на църквата там, където преди това, пак изкуствено, с държавна принуда, то е било принизено.
Отново като последица от поощряваното невежество, през 2007 г. избухна паника заради птичия грип, а през 2009 г. се заговори за пандемия от свински грип. През юни 2010 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разкритикува Световната здравна организация за „внушаване на необоснован страх и пилеене на средства за ненужни ваксини“. В същото време в България през 2010 г. е отбелязан връх на заболявания от туберкулоза, известна като „болест на бедните“.
Световната финансово-икономическа криза бе официално призната като факт през януари 2008 г. в Давос, на среща на Световния икономически форум. Следователно кризата е започнала по-рано и е била обявена чак когато е станало невъзможно да се крие повече.
За периода 2000-2007 г. световният военен пазар постоянно е нараствал и към началото на кризата възлиза на 48,488 млрд. долара. След това само намаляват темповете му, без да има някакъв спад (!): 2008 – 49,103 млрд. долара, 2009 – 50,204 млрд. долара. Според прогнозите на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие, 2010 ще бъде рекордна за цялата история на този бизнес – 75,026 млрд. долара.
Население на Земята:
• по оценки за края на 2010 – 7 млрд.;
• хронично гладуващи (септември 2010) – 925 млн.;
• „Златният милиард“ представлява общото население на САЩ, Канада, Австралия, Евросъюза, Нова Зеландия, Япония и Израел;
• наред с това през 2009 за бедни се смятат 10-20% от населението на САЩ, Канада и ЕС.
Шаркан

Остави коментар

  • Браво много добра статия.Не е лесно да правиш равносметка на такова водещо към упадък десетилетие каквото е това -първото за 21-век.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *