България – населено място със затихващи функции

печат
Истински „актуални“ теми от българската действителност просто няма. Да не би да е новина „внезапната кончина“ на Вальо Танов? За стотиците хиляди българи това е ежедневие – да умират заради мудната „Бърза помощ“ в частност и заради „реформиращата се“ медицинска система изобщо. Защо тогава да е новина и когато същата участ сполети представител на управляващата и ограбващата народа държавна банда – ами бумерангът на собствената им политика се е върнал. Споко, ТЕ ще вземат мерки да не се повтаря – освен ако е нужно някой пореден големец да си отиде „естествено и внезапно“. Мерките обаче няма да огреят огромното мнозинство българи.
Новина ли е „бежанската криза“? Богатите полагат огромни усилия да превърнат това в проблем изключително на бедните – като им вменят ролята на от една страна зли гранични кучета, а от друга – на концлагери за бежанците.

Новина ли са мутренските изпълнения по пътища, улици и заведения? От 26 години не е.
А нима е новина „протестната вълна“ на полицаи, любители на къмпинга, на законопослушни природозащитници? Машините за промиване на мозъци „създават реалност“, защото нещо, непоказано по телевизията, не напечатано във вестниците, необлайкнато в помийния поток на Фейсбук, сякаш не е съществувало!

Заслужава ли дълго и широко обсъждане „граничната блокада“ на гръцките фермери? Т. нар. „превозвачи“, да ги пита човек един по един колко часа през изминалата година са изкарали на волана, вдигнаха врява и рутинно обвиниха във всичко „мързеливите гърци“. Щом са мързеливи, защо ядем техни плодове и зеленчуци и препродаваме техни стоки?

Заслужават ли необратимо изтичащото време междупартийните боричкания, които само маскират политическия картел, който съсипва и комай ще продължи да съсипва страната? Този сговор на властта срещу населението е от памтивека, същата дивотия, както картелът на търговците с горива – всички го знаем, но доказването му пред покровителя на картелчиците е мисия невъзможна, но пък поминък за дълги години на лешояди с юридическо образование.

Да не би да заслужава изхвърлянето на парламентаристи, че щели били да върнат задължителната военна служба? Заслужава не повече от едно изречение: първо, на гурбет ще офейкат и малкото останали младежи и второ – нима властническата класа у нас ще рискува „широките народни маси“ да получат достъп до оръжие? Смях в залата. Естествено, че не. За управляващи и техни резерви е било, е и ще бъде изгодно оръжието да се намира у полицаи, наемни военнослужещи и мутри. Нито една от трите категории не заплашва рахатуването на политическата класа, преплетена с икономическата „олигархия“.

Тогава, да не би „интригата“ за поста на генсек на ООН да е „актуална“? И с какво точно е актуална? С какво именно би повлияла на живота на хората? Ще повлияе, колкото вълната кулинарни развлекателни предавания по телевизията – в момент на все повече истински глад и нарастваща, безпросветна безработица. Тоест или никак, или с повече „битова престъпност“ и опити за обири на банки, пощи, инкасатори. О, да – и с повече участие в различни лотарии.
Затова, актуалното у нас е само миналото – сякаш живеем в безвремие, в повтарящ се „Ден на мармота“.

Преди 95 години избухва Кронщатското въстание с лозунга „За Съвети без комунисти!“. Съвети без партийни агенти означава ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, затова бунтуващите моряци са пребивани с приклади и натиквани под леда на Финския залив. Затова в днешна България лозунгът е „за държава без корупционери“, защото в преследване на тази неосъществима глупост се хаби достатъчно енергия и не е нужно давене на бунтовници в Дунава.
Преди 117 години Феликс Хофман подарява на света аспирина – за повечето българи днес това е единственото и универсално лекарство.
Преди 5 години земетресение в Япония доведе до авария в атомната централа Фукушима.
Пак тогава започна „гражданската война“ в Сирия; ВВС на Франция, Великобритания и САЩ бомбардираха Либия – днес сърбаме цялата тази попара, а тя продължава да се дроби.
Преди 10 години Индия стана членка на „ядрения клуб“, в холандски затвор умря Слободан Милошевич, а във Франция масово протестираха студенти срещу новото трудово законодателство, дискриминиращо младите. Днес губим технологии, изоставаме от Сърбия, трудовият ни кодекс е пълна порнография.
През март 1996 г. започва Първата чеченска война – русофилството, разбирано у нас като преклонение пред властниците в Кремъл, не пострада от случилото се.
През 1986 г. администрацията на Рейгън започва да въоръжава афганските муджахидини с противовъздушни ракети. Борейки „голямото зло“ СССР, беше отгледано „малкото“ зло ИДИЛ.
През 1946 г. в Токио военни престъпници от армията на САЩ започват съдебен процес над военни престъпници от императорската армия на Япония, като предсказуемо не осъждат най-виновните.
Пак тогава Чърчил произнася своята „Фултънска реч“, която се смята за начало на „Студената война“.

Актуално – даже без да се замисляме с какво.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *