Българска народозоология

печат

Има едно такова животно, всеки го сочи за пример – „Българинът“. Някои негови навици срещат одобрение и никой не се противи в него да припознаят Българина. Но обикновено коментарите преливат от презрение, всяка дума крещи – аз съм различен, не съм като тоя!

Въпрос: щом никой не е „като тоя“, защото тогава нищо не е наред „в тая държава“? Не е наред, защото Българинът е все виновен, и то за изключващи се неща: че търпи – или че не си наляга парцала да трае като „ония в Европа, дето са добре“; че не вярва на политиците – или че им вярва прекалено; че е мързелив – или че работи залудо за жълти стотинки; че не уважава законите, ама и прави закони, дето не са за уважение; че мрънка за всичко, ама и премълчава, когато не бива да мълчи. Абе, виновен, откъдето и да го погледнеш!

Нека обаче кажем нещо хубаво за охулвания Българин. Нещо неказано досега. Ето: Българинът става за анархист, откъдето и да го погледнеш. Момент, нима това е комплимент? Разбира се! Да си анархист, преди всичко значи, че свободата те тегли така неустоимо, както пламъкът на свещ привлича нощните пеперуди. Значи, че желаеш свобода за всички.

Ох, да, Българинът наистина го тегли да лети без капка разсъдък, особено по пътищата, накрая наистина има свещи – на гроба му. Че и случайни хора завлича в небитието. И само неговото лично е свобода, а всичко останало, у другите, е „слободия“. Те такива работи.

Не, нямахме предвид това. Хайде, забравяме и караме нататък.

Анархистът се чувства солидарен с всички хора, не му пука кой от какъв род и вяра е, важното да е свестен като човек.

Опа, и тук нещо не се върза. Българинът твърде силно обича да мрази: съседа, началника, циганите, хамериканците. То и анархистите мразят началниците, нали? Ами, може да се каже, да. Отхвърлят социалната роля на началника, но нямат нищо против личността му. Има разлика.

Как да е, продължаваме.

Анархистът е мотивиран в действията си от чувството за справедливост. Е, и на Българина му дай справедливост: да има за него си, пък майната им на останалите, да се оправят!

Анархистът е за социално равенство. Тъй де, щом всички хора са различни, значи ще искат различни неща, ще умеят различни неща, а значи техните желания, потребности и личен принос ще се напаснат, така че всеки да е доволен или поне не ощетен. Обратно, ако едни имат правото да ползват и притежават нещо, а други не, то несправедливостта убива свободата на избор как да постъпиш. Не е гот.

Да, ама Българинът си умира да се изперчи с нещо в повече от другите: повече пари, повече жени, по-голяма къща, по-лъскава кола. С една дума – престиж. Единствено с акъл и таланти не се фука много Българинът. Случват се хвалби с броя дипломи и тапии, паралията си ги купува на тестета. И обича да казва: кат‘ си умен, где са ти парите, а?

Така, и тук нещо не е наред. Ами да видим дали поне Анархистът и Българинът нямат прилики в последната по ред, но не и по важност черта: анархистът мисли глобално и действа локално. Всяка голяма задача винаги се състои от по-малки. Виждайки голямото, анархистът върши онова малко, което е по силите му – и така работата се свършва цялата, понеже и другите виждат голямото и действат съгласувано. Появят ли се недоразумения – решават се с преговори за всеобща полза. Така в цялото уравнение не остава място за началници с големи заплати и огромни пълномощия. Затова анархистите са анархисти – тоест „безвластници“.

Не, и тук не се връзва. Българинът си мисли, че мисли глобално. На дело – разсъждава провинциално, дребнаво. Обаче се изсилва със замах. Локалният му проблем трябва да е раздут нашир и длъж. Резултатът е малко предсказуем: „тю, българска работа, мама му стара!“

Например, пред училището на детето на Българина няма светофар. И се надигат петиции, демонстрации, „борба за права“, бдения, адвокати. Искат закони, нов морал в политиката, кипи възмущение от корупцията. Ама бащите на учениците не се сещат просто да се съберат и отлеят една бетонна гърбица на пътното платно, така че щурите шофьори да не газят децата. Да отстоят свободата си да защитят своите, но и чуждите деца. Да ги опазят от мутри с джипове, от държавата с нормативите й, че и от бизнеса с боклуци и отрови. Да го направят сами, не да чакат началник да нареди някой да го направи. Но не би. Българинът ще мисли локално и ще се осира глобално на всяка крачка. Така, и тук провал.

Уви, напънът да кажем нещо „конструктивно“ за Българина не сполучи. Печално. Изглежда имат право онези, които викат, че тоя Българин си заслужава всички мизерии, които сам си прави. Е, реално на Българина мизерията му я правят мизерниците – политици, работодатели, чиновници… ама и те нали Българи та дрънкат.

* * *

Оптимистичното тук е, да си кажем правичката, че такова животно „Българина“ просто не съществува, освен за кръчмарски или форумни разтягания на локуми. То е абстракция като „средната заплата“. Има хора, най-различни. Мързели и работливи, покорни и свободолюбиви, дръпнати и сговорчиви, наивни и критични, добри и зли в едно, зли и добри в друго. Хора. И поне за някои от тях надеждата да стават за анархисти не е загинала безславно и безпросветно.

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *