Балканската война – какво празнуваме?

печат
Официалната история се гордее с постиженията на военната техника и мисъл при водене на бойните действия в хода на Балканската война: тактиката „огневи вал“, стрелковите атаки в разпръснат строй за противодействие на картечния огън, първото радиозаглушаване, използване на авиация и балони, нови типове артилерия и нови видове укрепления. Фактите говорят за множество военни наблюдатели от всички европейски страни, представители от Азия и Америка. Великите сили използвали балканските междуособни касапници като репетиция, като полигон за малко по-късно разразилата се световна месомелачка №1, завършила с войнишки бунтове срещу собствените офицери и правителства, с революции и изчезване на империи от политическата карта на света.

Официалната история гласи, че през 1912 г. се е водела война за национално обединение, война за освобождаване на останали поробени от Османската империя територии.

Фактите пък говорят за това, че имотното състояние на населението не се е подобрило, като изключим дискриминацията по верски и етнически признак. Фактите говорят за масови насилия срещу турци и други мохамедани, за изселвания и грабежи. Тоест дискриминацията не е изчезнала, просто се е прехвърлила от едните върху другите. Фактите говорят, че войниците са загивали заради амбициите на един дребен монарх, заради изгодата на младата българска буржоазия, че тези войници са убивали социално сходни със себе си хора, воюващи пък за амбициите на своя султан и своите изедници феодали.

Накрая амбиции и лакомии на български, сръбски, гръцки и румънски чорбаджии и властници се сблъскват – теква още кръв на сиромаси с войнишки униформи.

Официалната история нарича Сръбско-българската война от 1885, вследствие агресията на сръбския крал заради Съединението, братоубийствена. Вглеждането във фактите на Балканската и Междусъюзническата войни не позволява да се открие разликата им с онази, „братоубийствената“. Селяни стрелят, колят на нож, разбиват глави с приклади на други селяни. Занаятчии гърмят със снаряди други занаятчии. С какво накрая бяха възнаградени победителите в битките? Не генералите, не кралете и министрите – войнишката маса, омазана с кал, кръв и изпражнения, какво получава? Ордени и паметници. И по мъничко мародерска плячка за по-дебелооките. Не може да се сравни с тлъстата хапка, погълната от банкери, фабриканти и едри земевладелци, благословени от София, Атина, Белград и Букурещ.

Какво общо има всичко това, което се чества, с представите на Левски за чиста и свята република, с мечтите на Ботев за федерация на свободни народи? Всеки човек, който почтено си изкарва хляба, без разлика на род и вяра, има всички права и свободи, а за деспотите – куршум и кама. Така са виждали революционерите устройството на Балканите, на целия свят, след като тираните бъдат победени, а измекярите им – прокудени. България и светът през 1912 обаче хич не са приличали на светлите идеали на Апостолите на свободата. Не приличат и днес, през 2012 г.

Навярно властниците тъкмо това празнуват, въвличайки ни в тържеството си?

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *