Бъзик с бъзици

печат

Annex - Chaplin, Charlie (Modern Times)_01Ако властта би мачкала свободата само по улиците и площадите, скоро би попаднала под кръстосан огън (буквално) от прозорците на панелките. Затова я мачкат направо в главите на обитателите на същите панелки.

От един-два месеца в интернет циркулира измислено от Бъзикилийкс интервю с директорката на МВФ. Уж ѝ задават въпроса:

– Не сте ли прекалено крайна в изказванията си? Все пак вие сте начело на една от най-големите, ако не и най-голямата финансова структура, а говорите за синдикати, стачки, гражданска активност? Не трябва ли всъщност да подкрепяте идеята за по-малко държава и повече свобода за

бизнеса? Не е ли това пътят към повишаването на заплатите?

А тя, милата, отговаря:

– Това са пълни глупости на болни алчни мозъци. Какво значи „по-малко държава, повече права за бизнеса?“ Я се вижте – вие имате ли държава? Говоря за държава като реално действащи институции. Цялата ви държавна структура е пропита от корупция – корупция, осъществявана

от бизнеса. Ето ви никаква държава и пълна слободия за бизнеса – това е вашата държава! Вашата държава е мечтата на бизнеса – никакъв надзор и регулации, работи се кой както му изнася. Законите са само на хартия, работниците са безправни същества, трудещи се за европейските печалби на работодателите, срещу мизерно възнаграждение, в ужасни условия. Вижте си бизнесмените, стандарта им на живот. Дали отстъпва на европейския стандарт, дали не го превъзхожда на моменти? Вижте си вашия стандарт на трудещи се – уж сте в Европа, а сте някъде в централна Африка. Къде отиват печалбите? За яхти, коли, любовници, партита и забавления на бизнесмените – за вас остава само ниското заплащане, за да сте конкурентоспособни! Глупости, в които могат да вярват само наплашени и прости хора.

На пръв поглед – много радикално, чак опозиционно. На дело – хитър ход по кастриране на недоволството, така че то да не излиза извън „правилата на играта“ (играта в казиното, което по същите правила винаги печели накрая). Внимателното око различава скрита реклама на „силната държава“. Вижда също фалш и манипулация. Например, бъзик или не, но изказването за корупцията е симптоматично. Говори се за нея като за „болест на държавността“, докато корупцията е нормален начин за функциониране на държавата.

„Законите на хартия“ – смях в залата. Че кой ги пише? Всеотдайни слуги народни ли? Пък и то всички закони са „на хартия“. Когато е нужно, хартията се вади от чекмеджето и служи като повод някому да се направи акано, или другиму – рахатно. После пак се прибира обратно.

Някъде да работи другояче?

„Къде отиват печалбите? За яхти, коли, любовници, партита и забавления на бизнесмените“

Ако отиваха само за това, капитализмът отдавна да е рухнал, както се срути френският абсолютизъм през 1789 г. Не, печалбите се трупат, вкарват в оборот, движат се. Те са боеприпасите в конкурентната война. На война излишно джепане няма.

„Гражданска активност“

Чудесно звучи, когато все пак някой излиза да протестира по корена на проблемите. Тогава обаче го поемат подконтролните на МВР футболни агитки. Самата полиция се дърпа от месторазправата, за да се съхрани „чиста“, а заедно с това да опази чисти и ръчичките на самата държава. Естествено, „чиста“ в очите на по-податливите на пропагандата ѝ нейни поданици.

Така излиза, че бъзикът е пак за наша сметка, защото е нова порция илюзии, че „промяната“ трябва да стане по определен (подсказан) начин.

Тъй де. Ако властта би мачкала свободата само по улиците и площадите, скоро би попаднала под кръстосан огън (буквално) от прозорците на панелките. Затова я мачкат направо в главите на обитателите на същите панелки. За да не се образува вакуум в тия глави (с риск атмосферното налягане да ги сплеска), турят неин заместител – „ценностите“ на покорството, нашарени навсякъде с надписи „Свобода!“. При вече създаден навик да се вярва на опаковката, населението бодро хрупа тези лайна, понеже върху целофанчето пише „кекс“… •

Шаркан

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *