Бедният винаги е роб…

печат

„Бедният винаги е роб, робът е винаги беден.”

Христо Ботев

Целта оправдава средствата

Тази максима беше много нагледно отразена в последните общински избори за кметове и общински съветници. Броят на кандидатите за тези престижни места, беше извънредно голям. Множество партии се състезаваха коя да постави свои хора в общинското ръководство, което в последствие ще е послушно на тези, които са им помогнали да заемат тези места. По този начин страната ни е разделене на сфери на влияние и грабеж. Похарчените пари в тази изборна битка трябва многократно да бъдат възстановени. Всичко е въпрос на сметки, а обещанието за „светло бъдеще” на избирателите може да бъде отложено до следващите избори. Целта е от ясна по-ясна – властта – за нея всички средства са оправдани! Търговията на гласове беше така масова, че се смяташе за нещо обикновено. При „пазарната икономика” всичко се купува и всичко се продава. Но този път „по-цивилизовано”. Отминаха онези не много далечни времена, когато търговците на роби шетаха из Африка, насила вземаха чернокожи, товареха ги на корабите и после ги продаваха на пазарите с верига на шията – като добитък. Днес това е минало, с много борби и жертви е премахната тази срамна търговия. Но принципът на търговията с хора си остава. В големите градове има места, където безработните се събират и чакат някой да ги купи временно да му свършат определена работа. Днес купуване на роби наблюдаваме на последните избори за местна власт. Разни украсени господа ходят между „свободните” роби и не опипват какви са им мускулите, а опиват колко им е акълът и според него се заплаща.

Толкова модерна стана тази търговия, че „стоката” сама си търси купувача. Бях свидетел на тържището за купуване на малограмотни гладни хора. Не мога никой от тях да нарека гладен, защото идваха до избирателния пункт с леки коли. Пред очите ми в района на избирателен пункт Х. се разигра следната сцена: идва една синя кола от ромския квартал и от нея се изсипват една група избиратели. При слизането измъкват един старец с два бастуна и той да си продаде гласа и да си узакони робството за следващите четири години. Гледайки тази картина, колкото комична, повече трагична, си спомних за средновековието, когато изгаряли еретиците. На такъв вид наказание е бил осъден Ян Хус и преди да го погълне пламъкът, той вижда една прегърбена старица, която носи сноп вършени и ги хвърля на кладата да допринесе нещо в името на Бога! Погледнал я отгоре човекът на кладата и казал: „О, свещена простота”. И този старец с двата бастуна тръгна да пуска бюлетината за собственото си робство. Като гледам, голяма част от избирателите са измъчени хора, изсъхнали от глад и мизерия. А наперените купувачи – кандидат кметове и техните помагачи в далаверите – какви са охранени, дебеловрати и със шкембенца се разхождат като стари джамбази всред човешкия добитък и ги приканват към кланницата, наречена „избирателен вот”. Напоследък все по-малко хора се явяват на доброволно заколение, макар и залъгвани с всевъзможна стръв. Това сериозно безпокои управляващите. Обмисля се задължително гласуване – то обаче не пасва на демокрацията. Но за да избавя нашите законотворци от затруднение, препоръчвам им да се поучат от неотдавнашното минало на така наречената „народна демокрация”, при която 99% гласуваха, без да се измени на демокрацията. Достатъчно е негласувалите да бъдат обявени за „народни врагове” (гадовете) и да се изпратят за неопределено време за превъзпитание в създадените за случая „школи”, наречени ТВО. Това ще послужи като предупреждение за останалите граждани, които на следващите избори до един ще гласуват за „народната власт”. Даже ще има съревнование кой пръв ще гласува. Името му ще бъде обявено по радиоточката и даже ще му изпеят и една песен. Изборният ден минава с хорІ и веселби. И досега има хора, които с умиление си спомнят за онова време на „ред и законност”. Срещаш партийния секретар – с усмивка да го поздравиш, а сега какво? Плюеш по държавните ръководители, а те се правят, че дъжд ги вали. Но това не може така да продължи, ще трябва нещо да се направи, за да се зачита авторитетът им. Първата стъпка е направена – създадена е някаква агенция за национална сигурност, която много намирисва на ДС. От тук колко му е да обявиш негласувалите граждани за врагове на държавата и да се измисли някаква санкция, някакво превъзпитание за тях. Правата и свободите откъдето дошли, там и отишли – в името на отечеството и нацията. Да бъдем нащрек, защото пътят на диктатурата минава през демокрацията!

Христо Велинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *