Бележки по статията на Анатолий Горелик

печат
Анатолий ГореликСмешно е анархисти да се оплакват от „оргиите на властта“ – тя е за това!!! Още по-смешно е да търсят помощта на министъра и е жалко да го оставят да се гаври с тях.

След прочита на публикуваната в миналите броеве статия сравнението между позициите, действията, стратегията, тактиката, постановката на организационния въпрос и отношението към „революционната“ държава/власт на голяма част от анархистите по време на руската революция от 1917–1921 г. и тези на Михаил Александрович, изложени в книгата, ми се струва абсолютно наложително. Надявам се да бъде поучително. Тази надежда мотивира написването на заключителните редове. Те са предназначени за всички ни, включително за „нео- или некласическите“, модерни, съвременни и т. н., и т. п. „анархисти“, за които той е „остарял“, „архаичен“, „демодиран“ и пр.
Докато я четях, всеки ред от статията на Горелик предизвикваше моите възражения и… възмущение, но изложението им би удвоило текста ѝ, затова се спирам на няколкото най-важни пункта. Същевременно препоръчвам на всички, които искат да избегнат съдбата на оплакваните от автора ѝ другари, да четат и да препрочитат Бакунин в светлината на данните, фактите, събитията, процесите и категориите на ХХI век. Неговото непознаване, неразбиране и нежелание да вникнем в трудовете му ни е струвало скъпо и прескъпо във всички досегашни революционни опити.
Случилото се по време на Руската революция (1917-1921 г.), особено през първата година на този период, говори за чудовищното за анархисти неразбиране на основния въпрос на Социалната революция: унищожение на държавата и ликвидиране на всеки опит да изправят на крака трупа на вампира…
То свидетелства и за абсолютното незнание на Бакуниновата теория и практика на Социалната революция, която е предмет на едноименната книга, за негодността да се ориентират в текущите революционни процеси, за непознаването на „съюзниците“-властници, за идейния хаос, за липсата на елементарна идейна грамотност, за интелигентска непоследователност и измяна на идеите, за продажност и подлост.
Затова приканвам избралите революционното поприще никога да не забравят, че френската пословица à la guerre comme à la guerre има като своя алтернатива само предателството на идеала, на своите другарите и на „нисшите класи“. Трета възможност не съществува!
И още нещо – ако позволят на враговете да ги употребят като тоалетна хартия, от тях те не трябва и не могат да очакват нищо друго, освен разстрел (макар и с разсрочка), защото врагът знае, че веднъж предали своите, биха го сторили срещу всеки друг!
Изнесените от Горелик данни сочат, че „антитеза“ на болшевишкия преврат е съществувала, ако анархистите са се готвили сериозно и отговорно за нея и ако не са я разглеждали като отдалечена зад хоризонта перспектива, която няма да се отвори приживе. Фактите го доказват: Колко силно беше влиянието на анархистите сред трудещите се до октомври, може да се съди по това, че болшевиките, начело с ултра-марксиста Ленин, бяха принудени да изхвърлят зад борда по-голямата част от своя марксистки и даже ленински багаж и да заговорят за „бакунизма“, за федерализма, за отрицанието на държавната власт, за свободната инициатива и самодейност на масите, за власт по места и дори за анархизма. Този цитат се отнася за неговата брошура Държавата и революцията, за която едни казваха, че когато я е писал (през лятото на 1917 г.), Ленин е топял перото си в мастилницата на Бакунин, бившите му съпартийци от Втория интернационал го обвиняваха в бакунизъм, а трети, че е заел овакантения Бакунинов трон (което е абсурдно поради разлика в ръста: Бакунин беше двуметров гигант, а Ленин… 1,60). Вън от неуместния хумор, очевидно и анархизмът може да бъде използван от враговете му като идейна маска.
Поради идейна неподготвеност и организационна „недостатъчност“, липса на бързи революционни рефлекси и на решителни действия през 1917 г., на болшевиките беше предоставено време да организират репресивната машина на своята „революционна“ диктатура, да нанесат смъртоносни удари върху разединените и намиращи се в ембрионално състояние анархистически групи, което доведе до неизбежното им дезорганизиране, унищожение и разпиляване на революционния потенциал на масите.
В една революционна ситуация, която винаги и навсякъде е имала като своя противотежест контрареволюцията, анархисти, за които не е ясна разликата между Анархията и Властта/държавата; които не са усвоили уроците на стария революционер; които са непоследователни в провеждането на една революционна линия до развръзката, а собствения ни опит (от Парижката Комуна) е отишъл на вятъра, едва ли заслужават друга „съдба“, различна от отредената им от маркс-ленинските палачи, които винаги са заявявали и заявяват открито, че за тях основният въпрос на революцията е завземането на властта с всички средства, и под сурдинка – в нейната ултрарепресивна форма – диктатурата, с всички произтичащи от това последици.
Какво можем да кажем за „анархистите“:
Които губят идейната и информационната война срещу марксистите-болшевики; които нямат организирани нелегални печатници и разпространение на преса, брошури и книги; които предават оръжието си и не са създали свои бойни групи; които „легално“ са се събрали на куп в богаташки домове и „спят спокойно“, докато наоколо дебнат убийците на ЧК, а в Кремъл изготвят заповеди за унищожението им?
Когато масите са в състояние на революционен подем, а „анархистите“ не знаят „какво да правят“; когато в един град 5000 се оставят да бъдат арестувани от толкова или по-малко на брой „чекисти“, сред които има и „свои“ предатели; когато Махно отива в Кремъл и се среща с Ленин и Троцки, а след визитата му те остават… невредими; когато Петроград и Москва са обхванати от стачки и сред масата на работниците и безработните зрее бунтът, който е готов да помете властта и делегатите на провеждания в Москва Х конгрес на болшевишката партия; когато матроси и работници овладяват Кронщад и флота с едрокалибрените му оръдия, но не придвижват корабите на разстояние, по-малко от един оръдеен изстрел срещу Петроград, не насочват оръдията срещу центровете на властта, шестнадесет хиляди матроси не дебаркират на брега с няколкостотин агитатори, които да нахлуят в гарнизона и сред стачкуващите работници, след което, заедно да атакуват и унищожат онези бойни единици, които, поради партиен фанатизъм или вродена глупост, не са спечелени за каузата за Социалната революция и едва след това да започнат… „преговори“; когато в Украйна даже спец-отрядът при Совнаркома е на страната на анархистите, но те не арестуват „народните“ комисари; когато в цяла Русия, включително в Сибир се води свирепа гражданска война, а те не могат да преценят кои са по-опасните врагове, за да ги оставят да се самоизтребват едни-други и да се намесят в подходящия момент, на подходящото място с решителния превес, за да нанесат довършващия удар, може ли да се очаква друга развръзка?
Когато Ленин заявява от трибуната на партийния конгрес, че „работническата класа е декласирана“ и Ларин от фракцията на болшевишката партия „Работническа опозиция“ го „поздравява с упражняването на диктатурата от името на една несъществуваща класа-фантом“, а след това „Съветът на народните комисари“ взема решение да изпрати множеството „разложени и лумпенизирани“ пролетарии… отвъд Урал; когато болшевиките са прокламирали открито необходимостта от унищожението ни и го провеждат систематично, педантично и садистично, а ние решаваме да събираме пари, лекарства, храна и топли завивки за осъдените на смърт и по всяка вероятност вече… разстреляни анархисти?
В такива случаи символичните „заковавания на позорния стълб“ са негодни средства, с тях не можем да спасим нито една от жертвите им!
С ЧК не се дискутира, другари! Или дискусията се провежда след… разстрела на чекистите. Совнаркомът на Украйна се арестува и за всеки убит анархист в Кремъл се изпраща по една министерска глава с обяснителна бележка. Такова е решението и за предатели или провокатори като Самсонов, които са се превърнали в съучастници на болшевишките убийци и в садистични инквизитори на бившите си съидейници.
Смешно е анархисти да се оплакват от „оргиите на властта“ – тя е за това!!! Още по-смешно е да търсят помощта на министъра и е жалко да го оставят да се гаври с тях. Вместо да си търсят копейките за картофите и зеленчука, е следвало да го арестуват, да приберат касата и да го поставят в някое мазе с белезници да „втасва“. Щом враговете искат такава „игра“, трябва да бъдем с няколко класи над тях, та когато ни видят да минаваме отнякъде, да изпадат в състоянието на плъхове пред невестулка.
И най-важното, в тая „работа“, освен специфичните, „социално-екологически групи по обезпаразитяване“, трябва да въвлечем масите в „народната разправа“ с тези, които искат да упражняват своята диктатура над тях, от тяхно и в тяхно име…
При една по-добра идейна, организационна, психологическа и техническа подготовка в предреволюционния период и при адекватна на масовите настроения революционна агитация и пропаганда, всичко това е можеше да се извърши още в навечерието на „Великия октомври“ и даже месеци след него, преди болшевиките да са успели да създадат своите ЧК и Червена армия… Преди да са измамили масите и видиотили домораслите „анархистически“ стратези и тактици на политическото и класово сътрудничество с новите властници.
За да бъдем годни за такива дела обаче врагът – чужд или „наш“ – трябва да се изучава! Не в последния момент, а много преди да е започнала „шахматната партия“, трябва да сме готови да приложим метода на Нечаев, който казваше, че на тези, които от алчност или властолюбие, мамят безскрупулно масите, трябва да се режат езиците и пръстите, за да не могат да говорят и пишат лъжи; трябва да не се забравя епитафията на надгробната плоча на Самуел Колт: Бог създаде хората, а аз ги направих равни! И да се помни казаното от Бакунин, че в гражданската война не се пипа с чисти ръкавици.
На тези, които ще отвърнат, че за всичко това е нямало оръжие и пари, ще напомним: оръжието се е разхождало навсякъде по улиците, а парите са били в касите на банките и трезорите на държавата и на милиардерите, само че са липсвали кураж и воля те да бъдат взети!!!
Предварителното или необходимо условие за победа на Социалната революция е организация от апостоли-бойци или както казваше Шейтанов – от богомили с карабини. Достатъчното е наличие на революционна ситуация. Когато двете са изпълнени, можем да кажем: КОЙТО НЕ Е С НАС, ТОЙ Е ПРОТИВ НАС! – ИЗБИРАЙТЕ!

Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *