Бележки върху философията на анархизма

печат
Философията на Михаил Бакунин
Преследван от швейцарските и руските власти след отказа му да се завърне в родината си, Бакунин, след известен период на скитане из Швейцария, през март 1844 г., заедно с видния композитор и пианист Адолф Райхел, я напуска. Двамата заминават за Париж, където Бакунин установява контакти с френски социалисти като Леру, Луи Блан, Ф. Пиа и прадикално настроени руснаци и немци – В. П. Боткин, Г. М. Толстой, А. Руге, Г. Хервег, К. Маркс, Х. Бернщайн и други.
По-късно Бакунин заминава за Брюксел, където беседите с лидера на революционното крило на полската емиграция Лелевел дават нова насока на неговите мисли – въпросът за полското националноосвободително движение, приемащ у него по-широки размери на славянски въпрос. Последният доминира в идеологическата и политическата дейност на Бакунин през разглеждания период от време.
По това време на хоризонта на философския живот в Европа изгрява нова, ярка звезда – Лудвиг Фойербах. Бакунин е измежду първите, които оценяват значимостта на материалистическите идеи на Фойербах, и усърдното разработване на тази тема, както и съпоставката с философските идеи на Бакунин, показва, че работата на Бакунин над нея е била от голямо значение за самия него, за собствения му преход от позициите на младохегелианството към позициите на материализма и атеизма.
Измежду контактите, които Бакунин установява в Париж, особено важни са тези с родоначалника на анархизма – Прудон. Последният често е посещавал квартирата на Бакунин и Райхел и с Бакунин по цяла нощ разисквали върху философията на Хегел. Така на Бакунин отново се отдава повод да разяснява диалектиката на категориите в хегеловата логика, както е правил преди години в Москва, но както свидетелстват по-късните му писания, естествено е да се предположи, че по време на тези беседи той също е изпитвал влияние от Прудон.
Както вече споменахме, през този период централно място в дейността на Бакунин заема славянският въпрос. Той разработва нов тип славянофилска идеология, рязко контрастираща на реакционното славянофилство, поставящо славянската идея в служба на руския царизъм, както и противопоставяща се на политическите спекулации на френското и английското правителства с полския въпрос в името на имперските им цели. Бакунин свързва националноосвободителната борба на полския народ против руския царизъм с борбата за свобода и на руския народ против същия този царизъм, както и с борбата на другите славянски народи против австрийското господство и турското робство, съответно, която борба трябва да завърши със създаването на славянска федерация – съюз на всички славянски народи, основан на признаването на тяхната самостоятелност. В разработването на тази революционно-демократична славянофилска идеология намират въплъщение принципите за диалектическа взаимовръзка между общото и частното, цялото и частите.
Ръководен от революционно-демократичните идеи, формирали се у него в Швейцария и Франция, Бакунин взема дейно участие в революционната вълна заляла Европа през 1848-49 г. Арестуван в Саксония и осъден в Дрезден на смърт, той е предаден на австрийските власти, които също го осъждат на смърт и на свой ред го предават в лапите на руския император Николай I. В Русия, в течение на едно десетилетие следват Петропавловска крепост, Шлиселбургската крепост, мъртвите сибирски полета. След успешно бягство от Сибир през юни 1861 г., през Хакодате и Сан-Франциско, той се появява в края на годината в Лондон и се свързва с Херцен. Бакунин веднага се захваща за активна политическа дейност, но след тези 12 години политическите условия в Русия и в Западна Европа значително са се променили.
След реформата от 19 февруари 1861 г., с която се премахва крепостното право, в Русия възниква нова политическа обстановка. През лятото на 1862 г. Бакунин публикува брошурата си “Народно дело (Романов, Пугачов или Пестел)”, която заедно с прокламацията на М. Л. Михайлов “Към младото поколение” и прокламацията “Млада Русия”, изиграва историческа роля. В нея Бакунин призовава интелектуалната младеж на Русия да отиде сред народа, да се слее с народа, да употреби знанията си в полза на народа, на който призив се отзовават голям брой младежи и в резултат се заражда ново социално-политическо движение – народническото движение в Русия от 60-те години на 19-тия век.
В Западна Европа започва нов подем на работническото движение и Бакунин свързва революционната си дейност с него. В резултат на това, идеологическите му схващания получават нова насока на развитие – той преминава към позициите на революционния анархизъм, при което започва нов етап и в развитието на философските му възгледи.
Анархическият етап (1864-1876 г.)
Към 1862-1863 г. у Бакунин зрее идеята за създаване на международно революционо-социалистическо тайно дружество и в тази връзка през 1864 съставя програмата “Международно тайно дружество за освобождение на човечеството”. В края на 1864-1865 г. той създава тайно революционно дружество “Интернационално братство” и в течение на две години съставя редица варианти на негова програма.1 Споменатите програмни документи можем да приемем като начало на разработване на анархическата идеология от Бакунин, а тези от положенията в тях, които се отнасят към социалната философия – като начало на разработване на философските схващания на Бакунин през анархическия етап от дейността му. Преходите от един етап към друг в процеса на духовното развитие на Бакунин не следва да се оприличават на сезонната смяна на облеклото. Те имат диалектически характер – наред с отрицанието на предишния етап от новия е налице в някаква форма и степен също момент на приемственост в новия етап от предишния. Това означава, че анархическите идеи на Бакунин, включително философските, развити през последния етап от живота му (1864-1876 г.), са всъщност краен резултат и квинтесенция на цялостното му идейно развитие, поради което за по-пълното и по-точно им разбиране е необходимо да имаме предвид техния генезис.
В основата на програмата “Международно тайно дружество за освобождение на човечеството” е залегнала следната оптимистична концепция за човека: на човека вътрешно са присъщи висшите антични ценности – стремеж към истина и добро. Стремежът към добро в обществото e във взаимна връзка с инстинкта за солидарност. “Ние вярваме, че даже ако човек често пъти е лош и глупав, все пак в него живее способност към разум, склонност към доброта.”2. “Човекът инстинктивно, неизбежно е социално същество и се ражда в общество както мравката, пчелата, бобъра. На човека, както и на по-малките му братя, т. е. както на всички диви животни, е присъщ законът за естествена солидарност…”3.
От това схващане за човека следва, че пълната свобода на даден индивид не е пречка за свободата и щастието на другите индивиди, а тъкмо обратното: колкото е по-свободен човек, толкова по-големи възможности има да реализира природно заложения в него стремеж да прави добро на другите, да проявява инстинкта си за солидарност. “Работата не е в това да се намалява свободата, а напротив, необходимо е постоянно тя да се увеличава, тъй като колкото повече е свободата на всички хора, съставящи обществото, толкова повече това общество получава човешка същност”4. “Аз мога да бъда свободен само сред хора, имащи еднаква с мен свобода”5.
От горните схващания за човека и за неговата свобода пък логически следва схващането на Бакунин за социалната революция, като основаваща се на социалните инстинкти на народните маси. Задачата на революционерите е да организират масите за революционни действия, чрез които да се унищожи държавата и гнетящите социални порядки. С осъществяването на разрушителната дейност на революцията тяхната ръководна функция в нея се изчерпва – от тук нататък думата има само народът. На него изцяло принадлежи градивната дейност на революцията – след унищожаване на стария свят народът трябва не да се заеме с осъществяване на социални теории и проекти на някакви вождове, а да установи новото обществено устройство съобразно своите социални инстинкти и разбирания. От горната предпоставка, че на човешкия индивид са вътрешно присъщи стремеж към истина и добро следва, че народът като маса, като съвкупност от индивиди, е способен да взема правилни и справедливи решения за своето социално самоорганизиране. В частност това придава сила на революцията срещу евентуални опити на реакцията за контрареволюция. При разглеждане на другата алтернатива – установяване на “временна”, “революционна” власт на вождовете на революцията, Бакунин изхожда от една втора предпоставка: на държавната власт е вътрешно присъщ стремежът към утвърждаване и увековечаване. Следователно властта развращава. Това намира израз в една злокобно-демонична диалектика: борците за свобода на народа, като съборят тиранията и вземат властта в ръцете си, се превръщат в нови потисници на народа и установяват нова тирания над него. Тези възгледи Бакунин изказва с присъщия му емоционален заряд:
“В революцията ние сме врагове на всичко, което принадлежи на властническата система, на всички, които се стремят към политическо ръководство на народа… Ние сме убедени, че всяка власт, колкото и революционна и временна да се нарича тя, няма друга цел, освен да се увековечи… Всяка власт, тежаща над народа,… му е враждебна.
Ние имаме вяра в инстинкта на народните маси и разбираме революцията, като организиран взрив на това, което наричат революционни страсти, и като разрушение на всичко, което на езика на буржоазията се нарича обществен ред.
Ние призоваваме анархията – този израз на народния живот. От нея, чрез свободата, трябва да възникне действителното равенство на всички, новия ред на нещата, основан върху всестранното развитие на всеки, върху свободно организирания труд. От анархията ще се роди дори и силата на революцията!”6 •
(следва)
Ст.н.с. I ст. д.ф.н.
Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ
1 Ср. Пирумова Н. М., Бакунин, Изд. “Молодая гвардия”, Москва, 1970 г., с. 234-241.
2 Цитирано по Пирумова; пак там, с. 235 (текстът не е публикуван, оригиналът му се пази в Шведската кралска библиотека).
3 Цитирано по Пирумова; пак там, с. 236.
4 Цитирано по Пирумова; пак там, с. 236.
5 Цитирано по Пирумова; пак там, с. 237.
6 Бакунин М. А., Програма на интернационалното братство – в сб. (съставител: Г. Константинов) “Михаил Бакунин, Избрани страници за и от него”, Изд. “Шрапнел”, София, 2004 г., с. 24.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *