Бележки върху философията на анархизма

печат
продължение от миналия брой » » »

“мъдрецът трябва не да се подчинява на законите, а да живее свободно”
Демокрит

Друг корен на анархическата философия в античната философска мисъл е доминиращата в нея тенденция към естествено-научно разглеждане на природните и социалните явления – към търсене на причините им в природата на техния субстрат и във взаимодействията им с други неща, а също към обосноваването на познанието им чрез общи, абстрактни принципи, в противоположност на мистиката, митологията и религията. Тази тенденция намира особено силен израз в атомистическата материалистическа философия на Демокрит (около 470460 – 366 г.пр.н.е.).

Развивайки идеи на своите предшественици, той учи, че има две начала на Вселената: атомите и празното пространство. Атомите са наймалките материални частици, неделими по-нататък, безкрайни по велечина и количество, разнообразни по форма, не могат да възникват, нито да се унищожават, намират се в процес на вечно движение. Празното пространство разграничава отделните неща, в частност отделните атоми и служи за среда, в която се осъществява тяхното движение. Поради извънредно малкия си размер атомите са невидими за човешкото око, но независимо от това те съществуват, подобно както съществуват невидимите прашинки във въздуха, които, обаче, стават видими в проникналия през прозореца слънчев лъч. В процеса на вихровото си движение атомите се срещат, образувайки устойчиви съчетания и в резултат на това се пораждат сложни материални неща, които поради по-големия им размер са видими. В резултат на разпадането на такива съчетания настъпва разрушаване на наблюдаваните от нас тела, но не и на атомите, които ги съставят. И така, всички материални тела се състоят от атоми. Нещо повече, душата също се състои от атоми – те са кръгли и много фини. Вледствие на това всички явления, включително психическите, свързани с процесите на усещане, възприятие, мислене, спомняне, въобразяване, емоционално преживяване и други подобни, могат да се обяснят чрез движението на атомите, съставящи техния субстрат. Според атомизма на Демокрит психическите явления имат материална основа и в този смисъл неговата философия се характеризира като материалистична.

Източникът на познанието за Демокрит е опитът – взаимодействието на човека с другите неща от действителността, в хода на което човек ги наблюдава и чрез процесите на усещане и възприятие получава първична информация за тях. При това самите процеси на усещане и възприятие получават у него атомистическо материалистично обяснение: от материалните тела, представлявайки съчетание на атоми, изтичат малко частички, наречени “образи”, които, като попаднат в сетивните органи на човека, причиняват съответните усещания, образуващи цялостното възприятие за това тяло. Това сетивно е първата необходима степен на познавателния процес, но не е достатъчно. По-висша форма на познание за Демокрит е познанието, получено в резултат на мисленето, което се осъществява чрез общи, абстрактни понятия и което по същество е също движение на атоми. Особено значение той е придавал на причинното обяснение на наблюдаваните явления. Демокрит е заявявал, че „предпочита да намери едно причинно обяснение, отколкото да стане притежател на персийското царство”. В съответствие със схващанията си за познанието – за взаимовръзката на емпиричната и рационалната му форми, за неговата връзка с практическата дейност, насочена към задоволяване на практически потребности на човека, е многстранната познавателна дейност на самия Демокрит. С идеите, които е развил, той е голяма фигура и във философията, и в математиката, и е естествознанието (особено във физиката), и в областта на социалната мисъл; сред съвременниците си се е ползвал с известност и като медик.

Социалните възгледи на Демокрит, които тук са от поспециален интерес за нас, се изграждат върху основата на онези му схващания за същността на света и на неговото познание, които очертахме накратко по-горе. В духа на атомистическия му материализъм при разглеждането на процеса на образуването на човешкото общество за отправен пункт му служи човешкият индивид – на първия стадий от този процес той живее сам и сам се бори със зверовете и със суровите природни условия. Подобно на атомите, човешките индивиди в жестоката си борба за живот се групират в общества ръководени от общата им полза за преживяване в тази борба. По-нататък човешкото общество се усъвършенства, но не поради действия на богове и богини, а в резултат на “наблюденията и опита”, “породени с течение на времето от потребностите и обстоятелствата”, “благодарение на които хората са се научили да правят всичко, което те действително правят”. При анализа на анатомията на обществото Демокрит разграничава две негови страни – природна и изкуствена, т.е. това, което е измислено от хората. Главната страна, определяща кое е справедливо в обществото, е първата. От тук именно той логически идва до онова критическо отношение към законите като съществен елемент на държавната власт, което е в съзвучие с анархистическата идеология, развивана две хилядолетия покъсно. Според историческите свидетелства, с които разпологаме, на Демокрит принадлежат мислите: “законите са създадени от хората, а от природата – атомите и празното пространство”; “несправедливо е това, което противоречи на природата, … законите са само глупава измислица”; “мъдрецът трябва не да се подчинява на законите, а да живее свободно”.2

(следва) Борис Чендов

__________________________________
БЕЛЕЖКИ
1 Ср.Диоген, “О жизни…”, кн. IX, с.369-375; С.Я.Лурье, “Демокрит – текстьi, перевод, исследования”, изд.”Наука” – Ленинград, 1970 г.

Подобни публикации

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *