Бележки върху философията на анархизма

печат
продължение от миналия брой » » »

“вместо да твори, следвайки природата, човекът започнал да създава неща, противни и враждебни на човешката природа”
Антифонт

Философските доктрини на Хераклит и Демокрит са историческо въведение към разглеждането на развитието на анархическата философия в по-ново време. Към току-що казаното, обаче, намирам за необходимо да добавя, че голимият специалист по история на научната наука и философия С. Я. Лурье (1891-1964), изследванията на когото се отличават с анархическа дързост да се противопоставя на общоприети положения, в процеса на работата на фундаменталния си труд “Демокрит – тексты, перевод, исследования”, която е започнал през 1920 г. и е продължила до смъртта си (трудът е издаден посмъртно от неговите ученици), е дотигнал до важен и много интересен за нас в случая резултат относно ученика на Демокрит – Антифонт, афиширан в самото заглавие на монографията му, публикувана през 1925 г. от анархическото издателство “Гласът на труда” в Москва: “Антифонт – творец на древна анархическа система”. Тъй като, доколкото мога да съдя, досега не е обърнато нужното внимание на тази забележителна книга, а тя самата е библиографска рядкост, ще предам в следващите подолу редове основните моменти от нейното съдържание.Антифонт, отправяйки се от споменатите му по-горе схващания на учутеля си Демокрит за законите и за природните основания, на справедливостта в човешкото общество, е дошъл до пълно отричане на държавата и нейните закони. “Всички неща – така можем да възстановим… началото на разсъжденията на Антифонт – съществували и съществуващи, тези, които загиват, и тези, които отново се появяват, или са породени от природата и случая, или са продукт на (човешко) творчество. Предметите от първата група трябва да смятаме действително за такива, каквито ни се представят; предметите от втората група се наричат също “постановления”, тъй като само като нещо поставено те се смятат за такива, каквито ни се представят. В най-древни времена, разбира се, не са съществували продукти на творчество…

Първите продукти на човешкото творчество, естествено, са послужили за подобряване на живота… Появило се човешкото общество… Впрочем, продуктите на човешкото творчество никога не могат да играят в живота на човека такава роля, каквато играят произведенията на природата, пък и въобще те само тогава са полезни, когато, колкото се може по-точно следват образците в природата…

Човекът, обаче… вместо да твори, следвайки природата, започнал да създава неща, противни и враждебни на човешката природа. Така че, човекът е имал възможността донякъде да стане по-щастлив; вместо това той е станал още по-нещастен, тъй като вследствие глупостта на болшинството и злоумишлената хитрост на силните той се е оказал оплетен в мрежа от постановления, които са го лишили от някогашната му свобода: законът в крайна сметка му отнема немногото удоволствия, които е имал, когато е бил първобитен дивак.

Впрочем, казват, че наред с обикновените постановления – писаните закони – по отношение на които можем да наблюдаваме, че се измислят от отделни хора и след това се приемат чрез общо съгласие на гражданите, има и други, неписани постановления; те уж били дадени на хората от боговете, когато човекът токущо се е появил на земята… и са така задължителни, както природните закони. За доказателство на това положение се позовават на съществуването на постановления, които се съблюдават решително от цялото човечество, така че за каквото и да е съглашение тук изобщо дума не може да става, и, следователно, съществува справедливост, която е… следване на… висши, божествени предначертания.”4 По-нататък, като истински ученик на Демокрит, Антифонт опровергава това твърдение за божествения характер на някои закони на поведение в обществото по емпиричен път, т.е. чрез разсъждения основани на наблюдения. Като взема в предвид, че привържениците на това схващане посочват два такива закона – култа към боговете и почитането на родителите, въз основа на житейски наблюдения той показва, че и в двата случая съвсем не става дума за общоприети постановления. За първия случай той посочва, че някои етиопски племена съвсем не вярват в съществуването на богове и, следователно, при тях изобщо не е възможно да има култ към богове, а за втория – че у редица племена е прието да се убиват престарелите родители, което е в разрез с второто постановление. В тази връзка Антифонт изтъква, че хитрият властелин е измислил боговете като “средство за борба с… нарушаването на закона: той е измислил боговете, от които човек трябва да се страхува и от които нищо не може да се скрие.” – чудесно формулиране на социално-политическата функция на религията за духовно поробване на човешката личност като допълнително средство към икономическите и политическите средства за потискане на трудещите се маси от господарите! А по-нататък следват мисли, решително насочени против разделянето на хората на господари и потиснати в най-различни форми: “всички тези разделения на знатни и простолюдие, на роби и свободни, на граждани, метеки и чужденци, на елини и варвари са противно на природата”, а “хубаво е всичко това, което е съобразно с природата, лошо е това, което й противоречи.”

В заключение ще изтъкна, че и у други антични философи се срещат мисли, както и начин на поведение, които са в съзвучие анархическата философия от по-ново време. •

проф. Борис Чендов

Подобни публикации

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *