Бележки върху философията на анархизма

печат
Философията на Толстой

В зряла възраст, вече на 35 години, натрупал богат и разностранен житейски опит, достигнал до редица философски изводи в процеса на размишленията си върху живота и смъртта, развил до съвършенство умението си на писател с дълбоко психологичско проникновение да пресъздава образи и събития, Толстой се заема с реализирането на извънредно трудната и същевременно извънредно значимата задача да интегрира всичко това в една творба, чрез която художествено да пресъздаде и философски да осмисли една бурна, преломна епоха в човешката история – епохата на наполеоновите войни, 1805-1812 година.Нека напомним в тази връзка, че самият автор на “Война и мир” е подчертавал, че творбата му не е просто роман. А това означава, че тя не бива да се чете, както обикновено се чете роман. Този шедьовър в съкровищницата на световната култура представлява всъщност нов жанр, характеризиращ се със синтетичен, интердисциплинарен характер: в него описанието на събития и извайването на образи, които са плод на въображенито на художествения гений, се преплитат с елементи на есе по проблеми на философията на живота, с почти документално пресъздаване на исторически събития, на места като в учебник по история на военното изкуство, с елементи от трактат по философия на историята, както и на етюд по психология на личността. Така че причисляването на “Война и мир” към жанра на романа, както се прави по традиция, следва да се приема в значителна степен като условно. Тук ще подчертаем във връзка с нашата тема, че трактовката на соцално-философски проблеми като проблема за взаимоотношението между лидери и маса, между интелигенция и народ, между различните поколения, проблема за паралела на поведението на отделната личност и на цялото общество в двете потивоположни състояния на последното – в състояние на война и в състояне на мир, с трактовката на нравствени проблеми върху основата на християнската етика, реализирана в художествена форма – чрез описанието на образи и събития, с разгърнато представената, както в художествен, така и в теоретичен план, философия на историята, “Война и мир” е етап в процеса на формирането на философията на Толстой.
Толстой е работил върху “Война и мир” дълго време: след продължителен процес на изкристализиране на идеята за него, той пише текста с многократни преработки и авторедакции в течение на седем години напрегнат интелектуален труд (1863-1869 г.), като се ползва от помощта на жена си, София Андреевна, която начисто преписва изпъстрените със зачерквания и добавки страници; но и след първото му издание той продължава работата си над него в течение на седемнадесет години, като всяко ново издание съдържа по-големи или по-малки промени и своя окончателен вид творбата получава едва с петото си издание през 1886 г. През 1873-1876 г. Толстой създава втория си голям роман – “Ана Каренина”. В него, около трагичния образ на главната героиня, дала името на романа, той създава галерия от образи и събития, чрез които художественото отражение на епохата в царска Русия се преплита с повдигането и трактовката на дълбоки нравствени проблеми от общочовешки характер.
Тези две творби на Толстой – “Война и мир” и “Ана Каренина” – донасят на автора им световна слава: за целия образован свят става ясно, че, по израза на Ромен Ролан, това са “колоси, господствуващи над цялата лтература на ХIХ век”1. От този момент в Русия и в чужбина със затаен дъх се очаква и предизвиква голям интерес всяка нова творба на автора на “Война и мир” и на “Ана Каренина”, което, както ще видим, е в контраст с отношението на царското правителство към литературното творчество на великия писател.
По това време Толстой достига върха на славата си като писател, а и животът му в личен план е изпълнен с благополучие – има задружно семейство, стопанските дейности в огромното имение вървят добре. Именно в този период обаче Толстой изпада в дълбока духовна криза – той крие от себе си въжето, за да не се обеси, крие ловната си пушка, за да не се застреля. В основата на тази криза стои мъчтелно неразрешимият въпрос: „Защо живея? Какъв е смисълът на живота?”, при това поставен на фона на смъртта в течение на две години на четири близки нему същества – синът му Петя, леля му Т. А. Ерголска, под чието крило той израства и към която е особено привързан, синът му Николушка, леля му П. И. Юшкова, при която живее като студент в Казан. Толстой търси отговор на въпроса: какъв е смисълът на всичко, което прави, щом неминуемо ще настъпи и неговата смърт; какво от това, ако сам сложи край на живота си в настоящия момент? Той открива своя отговор във вярата, но вярата във вида, в който тя битува в живота на обикновените бедни руски хора. Зад този религиозен по форма изход от духовната криза се крие по същество сливането на яснополянския мъдрец, произхождащ от средата на аристокрацията, с народа – с руския трудов народ. Това сливане на Толстой с народа е основна предпоставка през остатъка от живота си той да обогати духа на анархизма с нови философски идеи. •
(Следва)
Ст. н. с. I ст. д. ф. н.
Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ
1 Роллан Р., “Жизнь Толстого” – в сб.: Ромен Роллан, Жизнь великих людей, Изд. “Вышэйшая школа”, Минск, 1985 г., с. 234.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *