БЕЗ ГРАНИЦИ – ПАТРА 2008

печат
Бежански лагер
Бежански лагер

От 29 до 31 август 2008 г. в гръцкият град Патра се проведе поредната акция от кампанията „Без граници” (No Border Action) по проблемите на имигрантите, малцинствата и границите, които разделят народите. Както обявихме в миналия брой на „Свободна мисъл”, в покрайнините на града вече над десет години има палатков и фургонен лагер, в който повече от хиляда имигранти – предимно афганци – живеят в крайна мизерия и водят неравна борба с гръцките власти за установяване и нормален живот. В акцията, освен хилядата имигранти, взеха участие близо 300 анархисти от гръцкото Антиавторитарно движение, участници от организации, занимаващи се със защита на бежанците, и над 50 чужденци – словаци, чехи, немци, румънци и др. Сред тях бяха и двайсетината активисти на Федерацията на анархистите в България (ФАБ).

През първия ден се проведе демонстративен волейболен турнир, в който взеха участие отборите на афганистанските имигранти, гръцките анархисти, българско-турски сборен отбор, както и отбор от албански туристи, които също взеха участие в проявата, привлечени от каузата. Българският отбор се представи на ниво, като единствен не загуби от спечелилите турнира афганци.
След турнира се състоя публична дискусия по проблемите на имигрантите в Европа и антихуманната политика на Европейския съюз срещу тях. По време на дебатите се наложи изводът, че проблемът с имиграцията ще става все по-сериозен, както за Балканите, така и за цяла Европа.
Вечерта завърши с театрална постановка, посветена на проблема за имиграцията, както и с мощно техно-реге парти, завършило чак сутринта.

no border - плакати
no border - плакати

Вторият ден на проявата започна с подготовка за протеста. След обяд анархистите тръгнаха от техния лагер към лагера на бежан­ците, откъдето започваше протестът. След като се съединиха протестиращите излязоха на улицата и разтърсиха града с викове и лозунги като „No border, no nation, stop deportation” (Без граници, без нации, стига депортации), “Asilo, asilo” (Убежище, убежище), „Солидарността между хората е нашето оръжие срещу власт­та” и други.
Хилядното шествие продължи близо 2 часа из улиците на Патра и завърши в центъра на града, където на един от площадите предстоеше концертната програма.
Първи на сцената бяха музикантите от родната анархо-пънк група Битов терор, които още с излизането си бяха посрещнати бурно и се виждаше, че предстои страхотен концерт. След тях последва доза албански рап от групата Renovatio, следваха гръцките пънк-хардкор групи Grover, Panicos (Паника), No sin (Без грях). След полунощ на сцената излезе известният фолклорен изпълнител Танасис Попконстантину, изпълнил и две български фолклорни песни от Егейска Македония. На финала бяха атиняните от Deus Ex Machina, които са гостували и у нас.
По време на концерта се заформи страхотна веселба между българи и афганци, на която последните овладяха тънкостите на погото, мош­пита и стейдж-дайвинга. С придобитото достатъчно самочувствие след уроците афганците бяха на първа линия пред сцената.
Интересът към българската група бе голям, като много местни българи и гърци идваха да си поприказват с нас. По едно време към края на концерта се оказа, че почти половината публика е с тениски на ФАБ.

Бежански лагер
Бежански лагер

През третия и последен ден се проведе акция за солидарност, като целта беше да се закачат символично няколко транспаранта на ферибота за Италия. Разбрали за намерението ни, полицаите отмениха пътуването на ферибота. Въпреки това анархистите се отправиха към пристанището. В момента, в който навлязоха в него, около 70 тежко снаряжени ченгета тип „робокоп” застанаха на пътя на протестиращите. Сблъсъкът беше неизбежен. Веднага започна схватка между анархистите и полицията. Отначало анархистите натиснаха и потрошиха няколко щита, при което пострадаха няколко полицаи и протестиращи. След това гръмнаха няколко бомби със сълзотворен газ и полицията си помисли, че може да настъпи. Последва нов щурм, след който полицията поиска примирие и започна диалог. В крайна сметка протестиращите бяха допуснати безпрепяствено до ферибота, където бяха закачени транспарантите. След тази символична победа анархистите се отправиха към центъра на града, където бяха посрещнати с бурни овации от емигрантите. Вечерта завърши с дискусия за бъдещите акции „Без граници” и оценка на проявата.
Проблемът с имгрантите в Патра започва преди повече от 13 години. Фургонният и палатков лагер е построен първо от кюрдски бежанци от Ирак. Повечето от имигрантите искат да отидат да живеят и работят в Италия, Великобритания, Норвегия или други западни страни. Досега полицията се опитва да ги депортира много пъти, но с помощта на Антиавторитарно движение (АД) и други анархисти досега не успява. Активисти на АД им доставят вода, но по заповед на кмета на град Патра (който иначе е от лявата коалиция Синазписмос) полицията отрязва връзките с водопроводите. Като цяло пристанището на югозападния гръцки град Патра е забранена зона за обикновените хора, именно заради проблемите с нелегалната имиграция. Затова и последната символична акция през третия ден, освен разпъването на транспарантите, на които ясно пишеше, че няма нелегални хора, имаше за цел и да покаже, че хората трябва да си върнат общественото значение на пристанището на град Патра. Друга цел на акцията е да се изобличи лицемерието на гръцкото общество. Когато започва последната война в Афганистан, хиляди гърци излизат на улиците да протестират срещу нея, водени от традиционния си антиамериканизъм, но когато имигрантите се оказват житейска реалност като тези в Патра например, много обикновени гърци не ги приемат изобщо. Затова целта на АД и другите анархисти беше да разбие това лицемерие и да покаже, че когато си против нещо, трябва наистина да си против и да помагаш на хората, на чиято страна казваш, че заставаш!
В Патра полицията не е свикнала с големи демонстрации и затова най-голямото желание на властите беше всичко да свърши колкото може по-бързо. Затова и нямаше проблеми с мирното шествие и с концерта, който се проведе в центъра на града. Но когато се стигна до влизане в зоната на пристанището, реши да покаже своята сила и изгуби. Голям успех за активистите беше и социализирането на афганистанските имигранти – освен волейболния мач, имаше и парти през нощта, когато за първи път от години много имигранти се забавляваха истински, извън границите на собствения си лагер. Успех беше и участието на близо 1000 имигранти в мирния протест, както и концертът в центъра на Патра. В дискусията на 31 август се обсъди мобилизирането на всички нас за съпротива срещу последната директива на ЕС, която се очаква да бъде приета в средата на октомври и в която се предвиждат още по-жестоки мерки срещу имигрантите.

No Border

В пристанището на Патра, както и по островите в Егейско море, досега са намерили смъртта си десетки хиляди имгиранти – нерядко хвърляни направо в морето и по-късно погребвани само с надпис „афганец”.
Именно затова, наред с познатите ни от други години лозунги, гръцките другари скандираха и „Пристаницето на Патра убива хора!” Много ме зарадва и скандирането на познатия ни лозунг: „Гърция, Турция, Албания – нашите врагове са в банките и министерствата!”, като на няколко пъти „Албания” беше заменено с „България” и с „Македония”, което на практика показа искрения интернационализъм на гръцките другари, ярко контрастиращ с консервативния национализъм на една част от гръцкото общество, особено по въпроса с „Македония”.
На последната дискусия беше предложено да се направят местни акции в отделните страни в деня на подписването на споменатата вече нова антимиграционна директива през октомври. Гръцките другари предложиха догодина да се направи акция „Без граници” в град Митилини на остров Лесбос в Егейско море, близо до турския бряг, където има концлагер за нелегални бежанци и където много от техните деца са измрели от глад! Имаше и предложение от наша страна за „Без граници” по границите на България, Република Македония и Гърция, който да се противопостави на национализма на трите държави и реално да подкрепи нашите братя във Вардарска Македония, както и да се противопостави на визовата политика на ЕС и да покаже, че никой не трябва да пътува никъде с визи, само защото е имал нещастието да се роди в страна, която не е членка на ЕС.
Вечерта пристигна радостната вест, че нашите другари от Италианската анархистка федерация са провели успешно своята акция „Без граници” в Торино, където има друг концентрационен лагер за нелегални бежанци.
С участието си в акцията „Без граници” ФАБ демонстрира своята солидарност и интернационализъм, както с анархистите от съседните страни, така и с имигрантите, борещи се за по-добър живот. Европейският съюз експлоатира трудещите се от Азия и Африка, изкупува на безценица техния труд, а остава затворен за тях, когато бежанци от тези страни искат да емигрират. В България все още въпросът за имиграцията не стои толкова остро, както в другите страни от ЕС, но да не забравяме, че и у нас съществуват лагери за бежан­ци, където условията също са мизерни, през пролетта 16-годишен афганец се опита да се самозапали в знак на протест, а стотици хиляди българи също търсят препитание в богатите европейски държави.
Докато на света има и един потиснат човек, никой не е свободен!
Нелегални хора няма!

ФАБ

Остави коментар

  • AKO NIAKOI ZNAE TRANSPORT DO GRAD PATRA 6TE SAM MU MNOGO BLAGODARNA DA MI KAJE,NALAGA MI SE DA PATUVAM DRUGIA MESEC NO VSE O6TE NE ZNAM S KAKVO 6TE MI E NAI UDOBNO. BLAGODARIA VI PREDVARITELNO

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *