Без принуда, господа лицемери!

печат
(Текстът е публикуван за първи път във вестник „Протест“ през 1923 г.)

Обществото се е превърнало на лудница.

Насила властници и богаташи заставят ближния да им робува и го държат в обора.

Отношенията между хората в днешното общество са срамни.

Нашата вина – на нас еретиците – е тук, че не сме възпитани тартюфи и високо ругаем лицемерието.

Всички са помирени с бунището, на което лежат: един е войник, друг – чиновник, трети – поп, четвърти – охранител, пети – мениджър, те са доволни от обществената идилия. Само нас, еретиците, ни няма в тази картинна галерия.

Обществото е така добре наредено, всичко в него е тъй прекрасно и нам не прощават възмущението ни.

Махнете полицията и обществената ви идилия ще се стопи тутакси; Конституцията ви не ще я задържи нито два часа, защото без принуждение ближния ви няма да стои в обора, господа лицемери! Ние учим, че нито един смъртен няма право да кара насила ближния си да се грижи за нуждите му.

Онези, които казват, че имат това право, са луди и трябва да се вържат.

Да живееш значи да се грижиш за нуждите си, да работиш над земята, от която искаш хляб, да работиш с машините, които те обличат. Колко долен трябва да бъде човек, за да осъди тази истина?!

Ние или трябва да погазим обществеността и да започнем взаимно да се ограбваме и убиваме по улиците, или трябва да я запазим с цената на истината, която я поддържа.

Затова нека смъкнем маските си и да се видим: ние, еретиците, искаме труд, общност на имуществата и свобода.
Вие, лицемерите, искате готованство, охолство за себе си и обор за другите.

Кой е подлецът?!

Ние искаме да работим в свободни индустриални комуни, доброволно съюзени помежду си, искаме земята да бъде свободна и обща.

Ние казваме на работниците да работят за себе си, ние казваме на чиновниците да отхвърлят законите и да защитят хората.

Ние казваме, че вътрешният враг е държавата, която крепи насила готованството и робството.

Ние искаме разумни, свободни, човешки отношения между хората.

Държавата разваля отношенията между хората, ето защо тя е вредна.

Ние учим хората да не участват в делата ѝ, да не изпълняват нарежданията ѝ, защото са срамни и унизителни.

Ние не се подчиняваме на волята на капиталистите и държавниците щом поискат да им продадем душата и тялото си.

Ние учим, че е срамно да се търгува с душата и тялото на човека.

Нам е тъжно и ние се възмущаваме, когато гледаме, че това се върши в обществото всеки ден.

Сводниците се сърдят, че им пречим; нека разберат, че не можем и не искаме да им помагаме.

Купуват ума на интелигента, мускулите на невежата – всичко е поругано.

Сред чиновници и работници ние шепнем на ухото: не правете това, което искат от вас сводниците, защото е срамно.

По улици, заводи, строителни площадки, ниви, офиси, училища, градове и села – навред разнасяме един зов – не се продавайте, излезте от обора, защото мястото ви не е там, въстанете против общественото лицемерие и спрете издевателството на врага!

Господа лицемери, оставете хората без принуждение да мислят и работят, да общуват и творят, и вие ще видите, че те носят човещината у себе си, която вие сте нямали и която сте тъпкали.

И вие, които сте управлявали досега другите, ще разберете че сте били по-лоши от тях.

в. „Протест“, бр. 2 от 7.12.1923 г. (със съкращения)


От ноември 1923 г. до януари 1924 г. в София излизат 4 броя на анархо-комунистическия вестник “Протест”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *