Безплодни протести

печат
От всички текущи протестни акции най-осмислени се оказаха анти- и протютюневите. Участниците в тях ясно казват какво искат, най-добре знаят интереса си, било той личен, било бизнес-интерес. Властта може само да се радва, че по другите проблеми и разногласия гражданите не успяват да си съберат мислите.

Родителските протести, стачките в предприятия с неизплатени заплати, недоволството на младите научни работници относно финансирането на науката – цялата тази активност е насочена към следствията, като не смее да разрови причините. Няма вадене на показ на същината на проблемите, а значи е абсурдно да се очаква и тяхното преодоляване. Оплевяването на една градина не се извършва с косачка, трябва мотика за изтръгване на корените. Едно лечение не е ефективно, ако само потиска симптомите, без да атакува причинителя им. В инженерната практика най-трайни резултати дава или подмяна на повредената част на една машина или инсталация, или, още при конструирането, изхвърлянето на излишни детайли. В математическа задача грешният в началото подход никога да дава верен отговор.

Животът може да е справедлив в този смисъл, че съдбата на отделни хора и на цели народи зависи от техните действия и бездействия, но този вид действие на недоволните граждани, каквото наблюдаваме днес в страната ни, е равносилен на бездействие. Невярно би било да наречем „действие“ апелите на протестиращите към властта „да си свърши работата“. Властта си я върши – събира данъци, издава закони – от глупави по-глупави, тормози хората да ги изпълняват, пълни си гушата и банковите сметки. Това е нейната работа. Вярата в „добрия цар“, съчетана често с обяснението за „лошите боляри“, води до действия, равни на отказ от действия. Протестите тикат по по-гръмогласен начин съдбите на своите участници в ръцете, които и без това ги държат – и ги въртят както им е удобно.

В протестите, независимо от тона им, винаги се долавя молбата, просията, признанието на собствената нищожност пред властимащите: о, благодетели, направете ни правилни закони, почешете ни сърбежите, щото не сме кадърни сами да се справим без ценните ви указания!

Правилни закони, ха! Че кой ще ги приеме тези „правилни“? Днешните политици? Ама да изберем други? От Освобождението досега нали все това се прави! Какъв е резултатът? Добрува ли народът в сравнение със своите управници? Ама да ги „контролираме“? Да, ама ако народът наднича над рамото на всеки политик и всеки чиновник, ако постоянно го ръчка на всяка крачка, подпис и печат, ако го направлява за всяко вземано решение, не става ли такъв политик и бюрократ излишен? Старото правило, известно още на древноримските майстори на механиката – изхвърли това, което не работи! Също старо правило на едно цяло съсловие безупречно школувани убийци и изпълнители на господарската воля, самураите – не върши излишни неща; между другото, тази повеля стои по-високо от изкуството за боравене с оръжие.

Работодателят не плаща заплата? В предприятието има склад с готова продукция, има оборудване, самият безочлив работодател притежава сметка, скъпа кола, обзавеждане в дома си. Ами вземете го! Изработено е с ваш труд. Ама било „противозаконно“? Хубаво, спазвайте закона и мрете от глад, от нелекувани болести, от отчаяно пиянство, защото законът тъкмо това ви налага.

Карат ви да вадите документи, да спазвате безсмислени правила, да плащате изсмукани незнайно откъде сметки – теглете им майната! Ама ще ви осъдят? Не могат да осъдят всички, а когото хванат „за назидание“ за останалите – защитете го със сила, така че ако лично изпаднете в беда, да защитят и вас.

Скарват ви за имоти и други дивотии – не ходете в съда, не се харчете за адвокати, нотариуси, съдии. Решете си проблема с договаряне, изчистете спора, като помолите някого, комуто и двете страни имат доверие, да ви помогне. Животът не е много дълъг, за да си го отравяме с вражди.

Ако ще протестирате, искайте наистина онова, от което имате нужда. Споразумейте се с онези, които искат друго, стига и те да са като вас – със средна заплата и купища непосилни сметки. А на държавниците, дребни и големи, както и на чорбаджиите, едри и още недотам наедрели, им покажете, че компромиси няма да има. Иначе ще приличате на прасе, което преговаря с касапина в навечерието на Коледа. Касапинът може да предложи само едно – по-бърза смърт, понеже „законът на Коледа“ иска пълна с пържоли трапеза. Нима добичето трябва „да му влезе в положението“?

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *