Безвластникът Димитър Василев

печат

В брой трети от 2008 г. Свободна мисъл помести кратък публицистичен материал по случай 85 години от масовите убийства на анархисти в град Ямбол. Между убитите, чиито имена се цитираха във вестника, е и Димитър Василев Демирев – по-голям брат на именития хасковски културтрегер, журналист и поет Делчо Василев. Димитър е роден в град Хасково на 30 януари 1897 г. в занаятчийско семейство, изкарващо непосилно прехраната си. Отрано усеща горчивия вкус на сиромашията и през доста трудни перипетии все пак успява дазавърши с отличие Хасковската мъжка гимназия „Петко Каравелов”. В кървавата месомелачка на Първата световна война 1914-1918 г. се озовава на Беломорския фронт и участва в бойните действия с чин подпоручик в артилерията. Раняван е два пъти и е награден за проявена воинска храброст с военен орден „За храброст”. При Втората национална катастрофа е демобилизиран и причислява към хасковските тютюноработници, за да изкарва насъщния си. Дружи с хасковските анархисти Лозю Апостолов, Калин Урумов и най-вече с вулканичния бунтар Жеко Гергинов, с възторг възприема анархо-комунистическите идеали и самоотвержено ги отстоява до края на краткия си живот. Неговата пламенна анархистка агитация в копторите на тютюнджийските складове допринася за организирането на първата анархосиндикална група от хасковски тютюноработници. Впоследствие анархическият синдикализъм сред тютюноработническия пролетариат в Хасково се продължава от легендарния анархокомунист Манол Васев, организирал всички стачки в хасковския тютюнев бранш през 30-те години на 20-ти век. Поради бурната си анархосиндикална дейност Димитър Василев е уволнен от хасковските тютюневи складове и отива в София да си търси работа. Там постъпва шлосер в Държавната механическа работилница при крайно лоши работни условия и мизерно заплащане. По-късно изкарва препитанието си и като шофьор на такси. Развива интензивна анархокомунистическа дейност, включва се в редица конспиративни мероприятия. Квартирата му в София – квартал „Долни Лозенец” – се превръща в средище за всички нелегални анархисти. Установява близки сърдечни отношения с плеяда прославени анархисти – Георги Шейтанов, Александър Сапунджиев, Васил Икономов, Георги Жечев, Мариола Сиракова, Пано Василев, Заре Секулички. Избран за делегат от Софийската анархистка организация, той присъства на Петия конгрес на българските анархокомунисти – 7 януари 1923 г. в град Ямбол . Полицията обаче влиза в дирите му, следва арест и интерниране в Свиленград, където властите инсценират негов „опит за бягство” с цел да си намерят повод за ликвидирането му. Димитър Василев не се хваща на уловката, но подир десетина дена съумява да избяга в град Ямбол и си намира работа в тамошните тютюневи складове. Изявява се дръзновено в митинга на анархистите срещу изземването на оръжието от народа от властта и заедно с Тодор Дързев и други анархисти отбиват с бомби и стрелба армейските части, атакуващи анархисткия клуб. В ожесточеното сражение, облени с кръв от огнестрелните рани, Димитър Василев, Тодор Дързев и още 24 анархисти са арестувани и разстреляни с картечници в казармения двор на 4-ти конен полк – 26 март 1923 г. – без съд и присъда. Известният хасковски анархист Ангел Вълчанов с право пише в своята „История на Хасковската анархистическа организация”: „В лицето на Димитър Василев българското анархистко движение и българската работническа класа имаха един от най-преданите си и достойни синове. Героическата му смърт в Ямбол под знамето на великите анархокомунистически идеали му издигна неръкотворен паметник в сърцата и душите на всички ония, които днес и утре ще вървят по огнената диря на борбата за освобождаване на човечеството от всяка тирания и потисничество!

Макар__

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *