Бизнес байгънетка
19 април 2011
Държавата реши да осигурява празнична радостчица на бедните слоеве от населението – тоест, на голяма част от него. В средата на април земеделският министър Мирослав Найденов предложи да се създаде нещо, което в Европа и Америка се наричало хранителни банки, за да можело по празниците до социално слабите да достигат повече продукти. Как ще става това? Когато Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) при проверки конфискува хранителни стоки, които са годни и проверени, те да бъдат предоставяни на социалните домове. Според министъра „така повече хора ще бъдат направени щастливи“. Уточнение – „и доста хора ще бъдат направени нещастни“. Кои? Първо, производители и търговци с орязани приходи, и второ – онези, до които няма да достигнат конфискуваните социални блага. Но пък кой казва, че има пълно щастие?…
Според Кирил Вътев, председател на асоциацията на месопреработвателите, хранителните банки са полезни за цялото общество: „Става дума за реализацията на хранителни продукти с нарушен търговски вид, с изтичащ, но не изтекъл срок на годност. От това ще имат полза не само социално слабите, но и всички потребители.“
Ползата първо е за потребителя на услугата „държавно администриране“ – за бизнеса. Сега бизнесът е на загуба, когато унищожава за своя сметка храните с изтекъл срок на годност. Ако ги даде в хранителна банка, пак ще има печалба, макар и доста по-малка.
Добре известно е, че по цял свят големите вериги от хранителни магазини и заведенията за хранене редовно изхвърлят абсолютно годни за консумация храни – просто защото изтича срокът, в който се смятат (!) за годни. Според изследване на Глобалната мрежа на хранителните банки (GFN) около 40% от пакетираните и готови храни в САЩ се изхвърлят. Произвеждаш като луд и после изхвърляш, пак като луд… Големите компании, производители на храни, унищожават продукти дори ако трябва да сменят опаковката им! А в същото това време 25 % от хората в света – елегантно поднесено – страдат от недохранване. С прости думи – мрат от глад. Глобален вариант на пословицата „вода газиш, жаден ходиш“.
На първо четене идеята не е лоша. Наближи времето продуктът да бъде обявен за негоден – даваш го за бедните, печелиш някоя и друга пара плюс бурни аплодисменти като бонус. Но възниква основателният въпрос: „Защо така ограничено благотворене?“ Нима клошарят, ровещ в кофите за боклук, живее по-качествено от онзи, който е принуден да доизкара съществуванието си в старчески дом или в стационар за душевноболни?
Държавата, както винаги, се захваща да лекува последицата, а не причината, преследва симптома, вместо да мори бацила. И гледа да го прави с чужда пита – месената от бизнеса. Пък той няма нищо против да пусне баятите й крайщници в нейните ръце, за да отчетат дейност и двамата.
По морето са популярни едни предястия на име „байгънетки“. Така вървят, че ги ядеш, докато ти стане байгън. Напоследък на обществото му става все по-байгън от имитация на социални предястия. Защото ястията – резултати от действия – никакви ги няма.
разпределението на блага (в случая – храни, и то преоценени) е важен момент във всяко обществено устройство.
Според мен нито държавата, нито бизнесът не са способни да решат този въпрос СПРАВЕДЛИВО и БЕЗ ПРАХОСНИЧЕСТВО.
Справедливо – това значи съобразено с принципа: не постъпвай с другите така, както не искат да постъпват с теб; постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб.
(надали чиновниците биха се съгласили да им отпуснат милостиво преоценени стоки с по-ниско качество или изтекъл срок на годност, нали? Съмнявам се, че и бизнесмените биха приели радостно подобно „дарение“ за собствена консумация… Да, но нали все пак остават храни за изхвърляне? Ами така е при „пазарната икономика“…)
Без прахосничество – това ще рече, че една ПЛАНОВА икономика не би произвеждала неща, които да се изхвърлят.
Някой ще каже: видяхме я тази планова икономика!
Не, нищо не сте видели. Видели сте командно-административна икономика. Видели сте държавно-капиталистическа система. Но не и плановост, както я разбират анархистите. Защото планът се създава от преки заявки на потребителите (а всеки потребител на едно е потребител на друго) към производителите. Не от централен орган, който по някакви свои съображения решава колко да се произвежда и как да се разпределя произведеното (с ръцете на крадливи бюрократи).
колкото до самата уж позитивна идея за „хранителни банки“ – прощавайте, но това е дивотия. Стоките не биха се залежавали, ако не им надуваха цените (и ако се проучваше какво иска потребителят, не да му се натрапват измислени в маркетингови щабове „потребности“). И вместо да ги транспортират до банки и да ги поверяват на упълномощени разпределители – раздайте ги сами тези „излишни храни“ де! Толкова ли е трудно?!
Но, както е отбелязано в статията, целта не е да се нахранят гладните. Това е лозунгът, издигането на благородни каузи.
Същинските цели са:
– политиците да спечелят точки за изборите,
– чиновниите да получат още една възможност да разпределят продукти на чужд труд (при което злоупотребите са неизбежни, ако щете и зад всеки разпределител по един инспектор и по едно ченге да сложите – просто ще влязат в комбина),
– а за благотворителните бизнесмени така се гарантира връщане на вложените пари… които и без това вече са били ВЗЕТИ, понеже в крайната цена се калкулират всички евентуални загуби.
Тоест, „хранителната банка“ е приспособление за УВЕЛИЧАВАНЕ на печалбите, а не за минимизиране на загубите.
Накратко – прах в очите.
Аз не разбрах – как така фирмите ще получават пари, защото са им конфискували храните? Имам чувството, че има някаква неточност – или храните не са все оше конфискувани, или „бизнесът“ няма да получава пари за тях.
наистина не си разбрал.
Никой не КОНФИСКУВА храните. Те просто се ДАВАТ в щуротията, наречена „хранителна банка“. За което държавата обещава да киха пари на „благородните бизнесмени“.
Врътката има за цел, както е написано в статията, да отчетат дейност и чиновници, и търговци.