Боли ме, братко!

печат

Боли ме, братко! Много ме боли!

И мъката в очите ми напира.

На този страшен хал не сме били –

в мизерия беднякът да умира.

Да бърка тъжно в кофите за смет

и там да търси как да оцелее…

От честност да е жалък и проклет,

понеже да открадне хич не смее.

Да гледа големеца как с кола

на мръсна газ край него профучава

и в пръски кал една присъда зла

по дрехите му диря да остава.

Боли ме, братко! Страшно ме боли!

Сърцето ми от болка ще се пръсне,

че клетник с куче къшея дели,

но кой му пука или кой го бръсне…

Празнуват сребролюбците банкет,

паркети лъскат с маркови чепици.

Уискито отпиват с кубче лед

и лед сковава техните зеници.

Животът ако нейде стане ад,

то всякога началникът е дявол.

И в ужаса на пъклената смрад

на него само злият се надява.

Боли ме, братко! Смъртно ме боли!

От демони, поклони и престоли.

Проказата в сърце не се цели,

дори Господен Меч да я заколи.

Яде ръждата злато и сребро,

а клетникът – с утеха е оттатък.

Пресъхне ли животът без Добро –

той бива кратък.

Безнадеждно кратък.

Остава само смисълът отвъд,

дори до скръб сега да се изстрада:

че злите са посочени за Съд

и земният им рай приключва в ада. •

Ясен Ведрин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *