Боливия и България

печат
Навсякъде, където на власт в Латинска Америка идват марксисти, става едно и също: режим на държавен капитализъм, изпомпване на природни ресурси, раздаване на субсидии за вдигане на правителствената популярност, никаква грижа за модернизиране на производството на потребителски стоки, после – срив на международните цени на изнасяните суровини и закономерен провал. Къпещата се в петрол Венецуела не сварила да си построи фабрики за тоалетна хартия. Кокаиновите крале в Боливия, прегърнали внезапно „левите идеи“, надуват брутния вътрешен продукт тройно, а миньорите им, които копаят в отвратителни условия цинк и калай и дишат отрови, потъват в мизерия.

Колко отчаян трябва да си, за да искаш приватизация – да се върне старият чорбаджия, който ти е съдирал кожата!? И това защото новият чорбаджия, „социалната държава“, те е хвърлила на произвола.

Колко трябва да си закъсал, за да протестираш срещу екологични ограничения, които ще погубят децата ти бавно в утрешните дни, защото в днешния ден същите деца буквално ще умрат от глад заради тези ограничения!?

За сравнение, тъкмо по повод на септемврийски „светли дати“ като 9.IХ.1944, какво направиха българските марксистки властници? Спрямо царството наистина вдигнаха и промишленост, и селско стопанство, и образование, и здравеопазване. Бълваха потребителски стоки на нивото на сегашната китайска ширпотреба… и дишаха праха на западните страни по благосъстояние на работническата класа, на думи третирана като „хегемон“, като „управляваща“, но на дело експлоатирана от държавата – собственост и инструмент на ЦК на Партията, филиал на КПСС. После настъпи обрат, партийците станаха капиталисти с членска книжка от „социалистическа партия“ или уж опозиционери, но с отчетливо партийно или комсомолско минало. И нарязаха предприятията на скрап. 80% от населението не може да се справи с непредвидени разходи, живее на минимума, но кормчията на държавата сочи с пръст пътуващите 80 000 граждани до Гърция за уикенда. Само че това е 1/90 от българските граждани. Две трети от тях никога не са пътували в чужбина – не им е по джоба. Пътуват обаче всеки ден от Мездра, от Пазарджик, от Ихтиман и Самоков, от Годеч и Дупница – към София, където още има работа, защото по родните им места предприятията вече ги няма.

При все тази картинка, се намират персонажи, които, подобно на мерзавеца Силвио Берлускони, поглеждат през прозореца на апартамента, виждат скъпите коли на съседите си в квартала (Берлускони вижда яхти от балкона на вилата си), след което самоуверено казват: о, българинът наистина живее добре!

Със сигурност има и такива в Боливия, които внушават на миньорите, че животът е весел и прекрасен. За повече убедителност пращат полиция да постреля.

Сякаш „левите“ правителства нарочно правят всичко възможно, за да отвратят хората от самата дума социализъм.

Лашкането от частен към държавен капитализъм е удобна маневра за объркване на онеправданите. При частника ще писнат за национализация, под държавното управление или нехаене ще поискат приватизация. В това се състои основното престъпление на марксистите срещу човечеството – задънват с лъжи изхода от концлагера на капитализма, народите се лутат между оградите от бодлива тел от едни табелки към други.

Слабото утешение е, че поне един от управляващата боливийска банда си плати – миньорите пребиха зам. министъра на вътрешните работи. Властта обаче продължава да „води по точки“, цинично казано – не само с неколцината убити работници, но и с десетките, стотици хиляди смазани живота на още живите.

В милата ни майковина обаче и толкова липсва – гинат бачкатори, не работодатели. Мизерстват граждани, а министри, техни заместници и прослойката облажени покрай „елита“ стават все по-безочливи.

Трупат се фъшкии в Авгиевите обори, а зад бента няма достатъчно количество от водата на гнева, която да отмие мръсотията.

Страхът е силен, безнадеждността огромна.

Толкова по-жесток ще е бунтът на отчаяните, за съжаление без изгледи да реши нещо, защото ще е именно конвулсия на притиснатите в ъгъла, а не осъзнато действие на желаещите свобода за себе си и за всички.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *