БСП: позорно минало, никакво бъдеще
За скорошната кончина на тази столетница анархистите няма да вържат черно.
Всяка партия се състои от лидерска върхушка, кръг кариеристи около нея, пояс активисти, които се бъхтят с рутинната работа и периферия симпатизанти. Партията се стреми да излъже електоралната маса извън симпатизантите, да мобилизира самите симпатизанти по време на избори или при нужда от „масови“ улични изяви, да мотивира активистите, да нахрани кариеристите и да прибере основната печалба за лидерите. В голяма партия съществуват фракции в лидерската върхушка, борят се за повече контрол над партията, за избора на спонсорите, за разпределението на приходите. Всяка партия развява свои лозунги, съчинява програми, блести с идеология, но действа винаги както останалите – да докопа финансова копаня, била държавна, била частна. В опозиция партиите са много принципни, много загрижени за народа, много критични към мерзостите на ежедневието, много компетентни по всеки проблем на обществото. Във властта изведнъж стават компромисни, пак загрижени, но обременени от „наследството от предишното управление“, затова приканват народа към търпение и жертви. Критичността им се насочва към опозицията и независещи от тях фактори. Привлечените за управленци „специалисти“ се дънят на всяка крачка, на всяка своя дума. Но това е на повърхността. Много вещо на сянка партийните върхушки опоскват ресурсите на страната, лобират за клиентите си, уреждат кариеристите и активистите, но според старшинство в партийната пирамида. Симпатизантите пият студена вода и се карат със съседите си по форуми и кръчми.
Това е общата схема за всяка партия.
Специално БСП изглежда вече е изчерпана платформа за обогатяване и печелене на контролни позиции. Режимът на държавен капитализъм при еднопартийното властване на БКП бе „разграден“ – по инициатива на част от партийната върхушка, а не поради народно въстание. От една страна, народът мълчеше заради огромния полицейски апарат на марксистката държава. От друга – макар и с по-ниско жизнено равнище от Запада, от 1960-те почти до края си държавният капитализъм беше създал достатъчно поносими условия за живот. При все неефективната командно-административна икономика, населението не бе около прага на истинската бедност, както е сега. Един от начините за „поправяне“ на грешките на чиновническото планиране бяха кражбите – произведен излишък бетон отиваше за леене на плочи на къщи по селата, вместо да бъде стоварен в канавка или на бунище. Силна бе илюзията, че нещата все пак се подобряват година след година.
Само ръководството на БКП виждаше, че се приближава пропастта на големия провал и тогава би било възможно въстание, и то довяно от другите „социалистически“ страни, включително и СССР. Държавният капитализъм без периодични разстрели на крадящи не според чина си функционери се разлагаше. Затова задействаха плана „перестройка“, превръщането на партокрацията в „нормални“ капиталисти, едновременно с това въвеждане на „многопартиен плурализъм“ и посяване на нова илюзия, че „всеки сам може да постигне своето светло бъдеще“ – усърдно работейки с лакти.
Онази част от върхушката на БСП, която имаше амбиции да продължи да бъде „национален елит“ в нови условия, пребори другата част, която пък бе сигурна в своите позиции в държавната машина и бе задоволена и презадоволена – на тях не им бе нужна никаква промяна, само би ги ощетила.
Три точки на напрежения правят БСП неудобна платформа за тарторите ѝ.
Разминаването между декларации за социална справедливост и богатствата на партийците – функционерите на БКП не афишираха колко са заможни, спазваха публичната „тайна“ за „единството“ си с пролетариата и кооперативното селячество.
Лидерите на БСП се изпокараха – по-богатите и успешни играчи на пазара желаят оттегляне, стига са били лобисти, искат да са поръчители. По-смотаните и консервативните нямат единодушие за кого именно да лобират – дали за предишните покровители от Изток, дали за новите от Запад.
Електоратът на БСП измира. Няма и толкова попълнения в контингента активисти, които да вършат черната работа и да се задоволяват с обещания за кариера и трохи от лидерската трапеза. Има по-успешни популисти и демагози, които обират амбициозните и напористо безсъвестните.
БСП е потъващ кораб и екипажът му гледа да се спаси, оставяйки механиците в машинното отделение и пътниците в неведение, пък и пътниците просто измират от старост.
Милионерите нито искат да се борят за социална справедливост, нито звучат убедително, когато се преструват, че го правят.
Забогателите лобисти също не искат повече да се гърчат в парламентарната зала, иска им се да дават задачи на други лобисти.
Голяма радост ще настъпи, когато БСП падне под минимума за влизане в парламента. От възторг ще квичат „десните“, различни от „левите“ колкото позитив се различава от негатива, две ръчички на една и съща потисническа система. Печалбата от закриването на БСП ще е в удобството на олигархичната класа да пусне в действие нов цех от фабриката за лъжи – че без „комунистите“ вече всичко ще почне да се оправя, трябва само… търпение. Още 25 години. •
Шаркан
