Бунт, политически преврат или социална революция?

печат

the-arab-spring-part-s_opt-620x350

(продължава от миналия брой)

Най-често разбунтуването на масите приключва с непроменящата социалния статут на редовите участници смяна на властта, докато новите властници се „самоорганизират“, наричайки настаняването си в овакантените министерски кресла революция (саура), която заживява свой живот, съобразно собствените си легенди, митологии и новосъздадени закони.

Ако бунтът/въстанието излезе из под контрола на политическите партии – посредници, привърженици на законността и на правовата или теократична държава, – тогава той се превръща в „най-зловещо“ въоръжено въстание, което разтваря широко вратите пред гражданската война, която е симптом за неизлечимо заболяване на обществото и неговата държавна организация…

Възможни са различни гледни точки върху събитията в Арабския свят като:

1) Вълненията, смутовете и бунтовете, преминали във въоръжена борба с властта в някои страни от Близкия Изток, са предизвикани от специфични вътрешни проблеми и тяхното времево съвпадение е чиста случайност.

2) Най-важна роля в тези събития играе външният фактор и затова всички политически революции са толкова сходни.

3) Те са резултат от системната криза на социалните отношения и държавното управление в страните на тази зона от стратегическо значение за съвременния свят.

4) Нямаме работа с регионални проблеми или само с криза на системата на държавно управление и социалната поляризация, нито с международен заговор против арабите, а сме свидетели на един от етапите на променящото се глобално и интернационално статукво, което поражда конкуренция и сблъсък на жизненоважните интереси на старите с новите империалистически сили в този полигон, к

оито активират, противопоставят и подкрепят различни „туземни“ слоеве, фракции и „пети колони“, независимо от националните интереси на въвлечените в досегашните „революции“ страни. Последната гледна точка има обобщаващ характер и би трябвало да привлече вниманието ни към следващите етапи на все по-ускорените и брутални процеси на обедняване на масите и на разместванията на глобални и регионални сили върху скалата на икономическата и военна мощ, които носят в утробата си зреещия глобален конфликт.

Най-близо до истината е хипотезата, че събитията са резултат от комбинираното взаимодействие или противопоставяне на факторите в изброените гледни точки, както и от изявата в перспектива на социални сили, които за сега са в латентно състояние, но могат да

станат решаващи в „точката на бифуркация“, към която ни приближава разрушаването на международното и социалното статукво не само в Близкоизточния регион с неговите петролни залежи. Ако нашият анализ е точен, събития като тези, които започнаха от началото на 2011 година в Тунис, в Египет, в Йемен и Йордания, в Мароко, Либия, Бахрейн и в Сирия, трябва да се очакват и в други страни от Близкия Изток и отвъд неговите предели. В случай, че събитията потвърдят тази хипотеза, можем да поставим въпроса дали след „цветните революции“ в Украйна, Грузия, Киргизстан и особено арабските „заразата“ няма да обхване Русия, Китай, Европейския съюз, а защо не и САЩ?

Опитът от случващото се в Близкия Изток и в Африка, което е далече от своя завършек, ни дава основания да мислим, че подобен сценарий е вероятен, без да можем да определим предварително „момента на бифуркация“. Причината е в това, че скритият в умовете и в сърцата на всяко онеправдано човешко същество стремеж към свобода и равенство изригва внезапно не от днес и присъства в латентна форма през цялата история, във всяко класово общество. Той отприщва колосалната енергия на протестите, страстното отхвърляне на „реда и на законността“, помитайки изглеждащата до вчера непоклатима власт на „елитите“. Досега този иманентен стремеж на потиснатите и експлоатираните се е ограничавал успешно от политическата принуда и от диктатурата на закона и е сдържан чрез организираното държавно насилие с цел накърняване или лишаване на масите от индивидуалните и колективните им права и свободи.

* * *

В заключение можем да „предскажем“, че в съвременното „информационно общество“ бунтът на „нисшите“ класи като израз на едни или други техни искания за права и свободи ще бъде използван от най-различни политически, религиозни и обществени сили, слоеве и групи, докато стартирането му и отиването отвъд очертания от тях предел ще се улеснява с помощта на новите комуникационни средства и интернет. Наклоняването на везните на историята към „политическата стабилност“ или към революционния „хаос“, от който се раждат нови светове, ще зависи от способността на властта да се справи с тази традиционна за арабския свят форма на протест, пренесена от миналото в новите условия на „протоглобалния свят“ или от критичния минимум на организираност на бунтовниците, който е необходим за революционната им намеса в момента, когато разцентрованата социална и международна система достигне точката на бифуркация и започне радикалната и универсална трансформация на несъстоялата се глобална империя на капитала. За нея ще бъдат необходими глобални идеи за свобода, равенство и братство, нова етика, мироглед и осъзнат общ интерес, от които да се ръководят в своите борби нисшите класи и подрастващата младеж, за които в света на капитала и държавността повече няма бъдеще.

Трябва да се подчертае дебело, че в глобалния свят въстанията изгубват своя локален характер и все по-често и неизбежно ще се превръщат в интернационален инструмент за натиск и ликвидация на властта била тя диктаторска или пазарно-демократична. Бунтовете ще стават нормално поведение на масите, стереотип на тяхното мислене и неформален модел на протест, съпротива и борба срещу властта изобщо, независимо от нейната тоталитарна или демократична (правна) маска. •

П. Ц.

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *