Бунтът в Париж

печат
Властите във Франция, както и в Русия, както и във всяка друга европейска страна, се страхуват. И това е добре. Въстанието на онеправданото население вся страх у чиновниците. Всяка власт тогава и само тогава е склонна на отстъпки, когато се страхува. От друга страна и обществата в европейските страни се разделиха. По-лошото е, че този разкол протича в самото сърце на труда, в редиците на наемните работници и разделя експлоатираните. Медиите наговориха много лъжи покрай събитията във Франция, но трябва да отбележим, че в ефир попадна и немалко ценна информация. Ще се постараем да коментираме тези събития от другата гледна точка, да се избавим от популярни митове, насаждани от Средствата за масова дезинформация.

Шест мита за движението

1. Във Франции имаше изстъпления на араби. Това е лъжа. В събитията участват представители на множество етноси: араби, бербери, хора от други страни на черна Африка, както и бели французи, жители на предградията.

2. Възстанието е било подготовено от ислямисти. Поредна лъжа. В действителност само малка част от населението на предградията редовно посещава джамиите и се старае да живее в съответствие с нормите на шарията. Дори самите водачи на ислямските общини в хода на бунтовете нееднократно призоваваха участниците към прекратяване на безредиците, към „съблюдаване на законността” и т.н. Наред с това, съдейки по многочислените интервюта с участници в размириците, те не са издигали никакви ислямистски лозунги.

3. Във Франция има бунт на имигранти. Това е частична лъжа. Имигранти са участвали в бунтовете, но далеч повече сред тях са млади хора с френско гражданство – деца на имигранти от второ и трето поколение.

4. Франция приема имигранти от чувство за вина пред бившите жители на колониите от бившата френска империя, а ето сега получи удар от тях. И това е лъжа. Франция отваря врати за имигранти през 60те години, когато има интензивен ръст на икономиката и в страната има недостиг на работна ръка. Сега икономиката буксува и много от дошлите и техните деца се оказват без работа.

5. Обитателите на предградията не искат да работят и прекрасно живеят от социални помощи. Това е лъжа. Общата безработица във Франция днес достига 10%, което е един от най-високите показатели от 50-те години на миналия век насам. В някои предградия тя достига 50%. Част от имигрантите нямат собствени жилища и живеят в общи квартири, за които също се плаща скъпо. Високите показатели на безработицата в предградията са свързани с няколко фактора. В условията на икономически спад родителите на днешните млади хора не разполагат със средства, за да осигурят на своите деца добро образование. От друга страна там съществува дискриминация. Ако трябва да избират между кореняци бели французи и цветнокожите обитатели от предградията, предприемачите обичайно предпочитат първите. И накрая, за нискоквалифициран труд е по-изгодно да се използват не френски граждани, дори и чернокожи, тъй като те притежават официално определени права, а безправни незаконни имигранти.

6. Бунтът е просто възмутително хулиганство, насочено против системата от справедливи и хуманни закони на една правова държава. Това е лъжа. Полицията систематично тероризира жителите на предградията, също като в други страни. Полицаите-расисти систематично обискират младежи, малтретират ги, подлагат ги на всевъзможни унижения. Бунтът започна с това, че две млади момчета загинаха в трафопост, в който се скрили от полицията. Те са предпочели да рискуват живота си, отколкото да попаднат в ръцете на копоите. Впрочем всичко казано по-горе не означава, че движения, подобни на този бунт, са застраховани от израждане в ислямистски или от преобразуване в нещо качествено ново – в социално-революционно самоуправляемо, високо организирано движение на трудещите се и безработните. Всеки стихиен бунт има една особеност. В случай, че протестните действия не бъдат прахосани и забравени, хората ще започнат да мислят за причините, пораждащи тяхното угнетено положение

Глобализация и миграция

Въстанието е съвършено оправдано от морална гледна точка. Това е избухване на онеправданите, които просто искат работа, подобряване условията на живот, прекратяване на полицейския произвол. Но този бунт е хаотичен, често насочен към предмети, които нямат никакво отношение към чиновниците и бизнесмените (автомобилите на жителите на същите тези предградия, училища). И най-главното, бунтът обединява главно цветнокожите младежи от гетата тогава, когато останалите трудещи се и безработни във Франция остават встрани от него. Съвременният свят силно се отличава от този допреди само няколко десетки години. Мощни транснационални корпорации контролират всички основни ресурси и производства, финанси и високи технологии. Те не са свързани с конкретен регион и са в състояние да прехвърлят милиарди долари от единия край на Земята до другия за броени минути. А условията на труд и експлоатацията на работната сила в отделните региони рязко се отличават едни от други.

Международният капитал диктува условията. Той или ще получи възможност да експлоатира трудещите се в Русия, Европа и САЩ на същите условия, както го прави в Югоизточна Азия, или просто ще се насочи към други страни. Освен това, за да поддържа нестабилността на пазара на труда, капиталът реално приветства пристигането в относително обезпечени страни, или даже в такива като България, на милиони имигранти от най-изостаналите региони. Този процес е невъзможно да бъде прекратен, още повече, че в европейските страни, както и в България, има ниска раждаемост и застаряване на населението, а на капитала са нужни млади и здрави хора. Нито едно правителство не може да се противопостави, а и не е заинтересувано да го прави (комисионни + дялово участие на чиновници в различни бизнес-проекти).

Докато хората не се разбунтуват, няма да има изход. Хората ще продължават да виждат един в друг причините за своите нещастия. Така самите ние помагаме на капиталистите да затвърждават своето господство над работниците. Само обединение на всички трудещи се в единно движение, насочено към промяна на условията на живот и труд, е способно да подобри положението. Само от подобно многонационално движение е възможно да се роди нова, жизнеспособна култура, основана на братство, взаимопомощ, самоуправление и социално равенство. Всички проекти, основани на изолация, идеология за национална чистота, национално самоопределение и национална независимост, държавен патриотизъм и шовинизъм са отрова за работещите хора по света. Национал-патриотизмът е изгоден само за господарите на живота, държавните и бизнес елити. Всички останали, които тръгнат по този път, неизменно и неизбежно губят.

На транснационалния капитал може да се противопостави само един наднационален проект. И за това са нужни не шутове-реформатори, а бойни обединения на работниците от всички народи и раси. Единствено те, чрез местни събрания и подконтролни на тях органи за координиране ще успеят да вземат под свое управление жилищните комплекси, производството и самия живот. •

М. Магид (със съкращения)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *