Бюджет 2011 – вече и трохи не останаха

печат
През ноември предстои парламентът да приеме бюджета за следващата 2011 година.
През ноември предстои парламентът да приеме бюджета за следващата 2011 година.

През ноември предстои парламентът да приеме бюджета за следващата 2011 година. Всъщност всяка година по това време на българския народ му предстои да разбере колко по-беден ще бъде, колко по-малко условия за нормален начин на живот държавата му предвижда.

Управляващите от ГЕРБ, начело с Борисов, Дянков и Цветанов, са предвидили да нямаме досег дори до трохите от угощението, което си правят политиците и покровителствените от тях фирми и корпорации. Не случайно още когато финансовият министър Дянков показа своята визия за бюджета, той беше наречен от някои „милиционерска наглост“.

Положението по всички важни пера е повече от трагично. Намаляват се парите за образование и култура. Здравеопазването, земеделието и социалното осигуряване и подпомагане не получават жизнено необходимите средства за функционирането им. Единствената сфера, за която е предвидено да получава повече е, на не кой да е, а тази на вътрешния министър Цветанов.

Освен неолиберална политика, правителството на ГЕРБ се опитва да я обедини с авторитарна полицейщина. От една страна, това става, с предвиденото увеличение на парите в сферата на МВР с 6%, а от друга с новите поправки в Наказателния кодекс. Най-смущаващата от тях е, че който обижда публично богатите, властта, правителството, държавата, може да лежи до 4 години в затвора. Резултатът от тези ходове е опитът полицейщината да се узакони и това да се превърне в трайна тенденция, която да достигне размери от преди 1989 година и да превърне страната ни в милиционерска държава от болшевишки тип.

България е страната с най-много полиция на човек от населението в целия Европейски съюз. Повече има само в Кипър, но той беше превърнат в плацдарм на две диктатури – гръцката и турската. Като прибавим 150-хилядната армия от частни охранители и предвижданите поправки в наказателния кодекс, положението заприличва на Путинова Русия. Нищо чудно в скоро време и протестите да забранят и да започнат полицейски операции с кодови названия „Бедните“, „Гладните“, „Болните“, „Необразованите“ и други подобни, включени в една голяма разработка наречена „Български народ“.

Логично е също, че от управляващата клика ГЕРБ не се стряскат особено от „разследванията“ срещу далаверите на Цветанов и Иванов. Те им вършат прекрасна работа за отвличане на общественото внимание, докато здравеопазването, образованието и културата са пред закриване. Явно управляващите изобщо не са стреснати от факта, че в България от няколко години няма достатъчно на брой медицински сестри, които да могат да покрият нуждите на хората у нас, а голяма част от останалите са на предпенсионна възраст. Българският лекарски съюз предупреди за подобна опасност и при лекарите. Мизерните възнаграждения карат медицинските сестри и лекарите да напускат страната, като съвсем скоро и при тях ще бъде обявена липса на санитарен минимум. За да скърпят положението и да се покриват нуждите на хората, лекарите са принудени да работят извънредно, въпреки че на голяма част от работата им е свързана с много стрес и умора, които в никакъв случай не са от полза за пациентите. Вместо да се предприемат спешни мерки в тази област, се прави точно обратното и то ще засегне всички граждани, които не могат да си позволят специализирана лекарска помощ в чужбина, т. е. почти всички от нас.

Подобно е положението и в сферата на образованието. Предвиденият дял от бюджета е 3,3%, толкова колкото се отделя за образование в страните от Третия свят в Африка и Азия. Запитан да даде обяснение за орязания бюджет за образование премиерът Борисов е лаконичен и груб „Не искам да чувам! Прав е Дянков да реже!“

Държавата се стреми да засили полицейския фактор, за да може да защити забогатяващите елити от недоволството на хората, породено от засилващата се бедност. От друга страна, за да не могат гражданите да осмислят своята социална позиция и адекватен начин на действие, се режат парите за образование и култура. Тази практика не е измислена днес. Всъщност тя никога не е спирала. Още преди 150 години, „бащата на анархизма“ Пиер-Жозеф Прудон забелязва същото нещо в тогавашна Европа. В „Що е собственост“ той пише следната социологическа зависимост: „Колкото по-невеж е човекът, толкова повече неговото подчинение и доверието му в неговия водач е абсолютно. И обратното, всяко разсъждение върху заповедите и напътствията на водачите е протест срещу властта, едно начало на неподчинение. Колкото повече обществото се просвещава, толкова повече намалява авторитетът на властта. В обществото властта на човек над човека е обратнопропорционална на интелектуалното развитие, до което това общество е достигнало. В условия на неравенство заплатата никога не е достатъчна“.

Думите на френския анархист ще продължат да бъдат валидни, докато гражданите не разпределят благата според нуждите си, а оставят това на шепа лакоми дебили.

Ал. Пешунски

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *