ЦЕННОСТИ

печат

На пъпа на България

от един селянин в двора на Бойко Борисов

„Пришълците в София са от най-различен тип… Те са например строителни работници, които спят във фургони, хвърлят боклуци навсякъде и слушат шумна чалга денонощно. Или хора, дошли на голям и спешен пазар, които се тъпчат в „Илиянци” и в центъра, паркират където им падне, блокират останалите шофьори, правят задръствания и се блъскат. Истерията им стига връхната си точка в дните преди Коледа, тогава животът става непоносим…”

Из статия във вестник 24 часа

„София, братче, му е майката. Откак дойдох тука, направо се родих. То да се ненагледаш– едни молове, едни кина, едни чудеса. Отидеш в някой бизнесцентър– ми то чисто, подредено. Дойде време да празнуваш– кеф ти светещи елхи, кеф ти парад с Президента, кеф ти концерт на Азис. Отидеш в някой магазин– ми то едни красиви продавачки, едни усмихнати лица, направо драго да ти стане. Някои казват: ама, скъпо било. Абе скъпо, ама и пари вземам. Допреди няколко години, като излязох от техникума, ръка целувах някой да ми намери работа за 500 лева в Бургас. Тука изкарвам 1000 и пак не ми стигат. Щото за харчене– бол. То вечер, като се прибера, час и половина съм се дрънкал в смотания рейс, ако не си пусна славито на един хубав голям телевизор, ми за какво съм се блъскал цял ден?! Ама ето на– блъскам се– купих си. И имам телевизор. Като дойде братчеда от Сливен и вика: „Абе, много голям бе, к’во прайте вий тука!” Викам, т’ва е, братчед, Софията– бачкаш яко, ама имаш голям телевизор.

Ся, то не е само бачкането… Повече мъчи пътуването. Голям град, голямо нещо. И пълно с коли. Ако имах време да взема книжка, и аз щях да си купя някоя там колкото да върви!? Ама на, бащата нямаше по-рано пари за курса, пък сега пари има, ама време няма. Ама как ще има време, то с тез задръствания, като сложиш 10-12 часа бачкане, и то хоп– трябва да си лягаш. Ама поне има пари. Друго си е като влезеш в магазина– кеф ти кашкавал, кеф ти шоколад, кеф ти водка. Сега, доматите малко скъпичко идват, не е като в Ямбол – да си ги береш от кунфуто, ама то и без това няма време за такива работи. То там к’во беше– работиш, работиш, па се прибереш, па идеш да работиш на кунфуто. А тука, може да не почиваш много, ама като почиваш ти е кеф– и телевизорът ти телевизор, иа, и заведенията ти заведения. Па и булките ти – булки, ако щеш. Писне ти примерно да бачкаш, па хванеш едно такси след работа, па му оставиш по баровски 80 стотинки бакшиш. Па идеш в Студентски град, па тръгнеш по улиците– кръчма до кръчма, само да умееш да избираш. На сутринта праснеш две кафета и едно хапче и айде – на работа. Те верно разправят– който много работи и знае какво иска, той успява на тоз живот. Който го мързи, да си стои на село.

Ей го нІ например, другия братчед, Софиянеца. Той умно момче, програмистче стана, дойде преди мене тука. И кола си купи. И не работи като мене, като стане 7 часа и си тръгва. И сутрин късно ходи на работа даже, ама явно е кадърен, щото си му плащат– и повече пари взима от мене. И телевизорът му по-голям… и всяка вечер е на кръчма. И кола си има. Добре си живее, щото е кадърен и знае какво иска. Той ми даде тоз акъл – ела, вика, в София, фани се в строителството, ще падне някой лев. Само, вика, много мръсно и задръстено, ама поне няма да ти въртят мозъка като тука. И прав излезе. Умно момче е той.

Ама и на него не му стигат нервите– ходим вчера по булки в Студентския и една тъпа патка с един мерцедес без малко да мине връз крака му. И вика: „Ей, селянин, що не гледаш де ходиш?” Чакай ма, оу! К’ъв селянин, ма!? Голяма сте работа вий, на пъпа на България, ама добре, че сме селяните да ви мажем стените. Па и да ви пълним магазините. И да ви плащаме за квартири. И да работим на оня импотент, дето ти е дал мерцедеса да го караш. Офца! Аз, ако имаше един чалъм, щях да си стоя на село, да си бачкам като човек и да живея като човек. Умрял съм ти за вмирисания град и за боклука, и за раздрънканите трамваи, и за червосаните бабички. Ама нали такива келеши като твоя, че и техните мекерета, ни ходят по врата там, всички насам бягат. То на село жени не останаха, аз що да стоя?

Ама айде, майната ґ, кво да ґ обяснявам. То да беше някой шофьор на автобус, да беше жичкаджия, да беше продавачка в магазина, да обясняваш. Пък тоНейния келеш кой го знай и той от кое село е– я циганите му събират желязо, я баща ми му кара трактора, я майка ми му шие дрехи. Ама той гъзар– софиянец, тука си харчи парите. После – що сме се пречкали на гражданите. Еми, ще се пречкаме– нали т’ва е демокрацията – всеки се оправя както може. Някои май по’йче нас ни оправят, ама к’во да направим– няма к’во. Добре, че аз поне добре си живея– и телевизор си имам, и за кръчми оставатДаже, като съм на няколко водки, и прозрения ми идват. Тука е живота и т’ва е– другите да го духат.

Апокрифно интервю

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *