Чехия 2010: неолиберални реформи и анархистко движение

печат
Чехия
Чехия

На вниманието на читателите на „Свободна мисъл“ представяме интервю с Петър, чешки анархист и студент по социална антропология, който ни представя политическата и социално-икономическата ситуация в Чехия, както и дейността на неговите другари от Чехословашката анархистка федерация (ЧСАФ).

Здравей, би ли се представил с няколко думи?

Аз съм Петър и съм член на ЧСАФ от 5 години. Студент съм по социална антропология. В момента съм без работа.

Кога и как се запозна с идеите на анархизма?

Когато бях ученик, някъде на 15 години имах голям афинитет към философията. Започнах да размишлявам по въпросите за човека, обществото и света. Така стигнах до извода, че властта на държавата над гражданите, на човек над човека е източник на повечето проблеми, на които се натъкваме днес. След известно време у мен попадна списанието „А-контра“* и започнах да го чета внимателно. Видях, че моят мироглед съвпада с този на анархизма и така разбрах, че всъщност съм анархист. Въпреки това реших да се запозная обстойно с идеите на анархизма, преди да премина към практикуването им. Така минаха 5 години, когато се чувствах достатъчно готов, за да започна активна дейност. Първо се присъединих към групата на ЧСАФ в централна Бохемия. После, когато отидох да уча в университета, създадох заедно с мои приятели анархистка група и в Пардубице.

Би ли описал политическата и социално-икономическата ситуация в Чехия?

Сега ситуацията в Чехия е по-различна, отколкото преди няколко години. Преди 2 месеца социалдемократите спечелиха изборите, но не се коалираха с нито една от другите партии (включително с комунистите) и съответно не съставиха правителство. Либералите получиха мандат да сформират правителство и го направиха заедно с партията на чешкия аристократ Шварценберг** и тази на журналистите***. Така отново си имаме дясно неолиберално правителство. Реформите, които иска да предприеме новата власт, са въвеждане на платено обучение в университетите (около 400 евро на семестър), вдигане на потребителската такса в здравеопазването. Друга реформа засяга безработните. Ако напуснеш работа, нямаш право на социална помощ. Ако си бил съкратен или уволнен и получаваш такава, то тя няма да се изразява в пари, а в обществено полезен труд, както този на затворниците. Орязват парите за майчинство, както и еднократната помощ, която се получава при смъртта на човек от семейството. Премахват данъчните облекчения на работещите пенсионери. Ситуацията хич не отива на добре и затова се надявам, че хората ще се осъзнаят скоро и ще започнат да протестират. Около 75% от работещите в Чехия получават заплата около 600 евро, като 1 хляб е 1 евро. За съжаление, повечето хора все още свързват лявото с болшевишката диктатура отпреди 1990 година, като това влияе и на нас анархистите.

Как стоят нещата при вас, анархистите, днес и какви са традициите на анархизма по вашите географски ширини?

Сега анархисткото движение в Чехия е представено от ЧСАФ и Антифа Чехия. След 2000 година имаше криза в движението, която продължи около 5-6 години, но сега има нова вълна на интерес. Това е благодарение на адекватните действия на Антифа Чехия, които обединява по-широк кръг от активисти и организира повечето протести и акции на анархистите в Чехия. Това е най-известната анархистка организация тук. Ролята на ЧСАФ е да разпространява анархизма чрез вестника „Sdola“ („Отдолу“), предназначен за широката публика; списанието „Existence“ („Съществуване“), разпространявано предимно сред анархистите; нашия уебсайт www.csaf.cz, който се обновява всекидневно; анархисткия черен кръст, който организира хуманитарни акции и помощи; организираме и протести, в зависимост от социалните проблеми, които са актуални.

Иначе анархисткото движение у нас се заражда още в средата на 19 век в Северна Чехия, където има минна индустрия и много работници. Развива се анархисткият синдикализъм. Появяват се и анархисти сред хората на изкуството, най-вече поети. След Първата световна война болшевиките доминират над работниците и анархистите остават на заден план. След Втората световна война и установяването на диктатура от страна на болшевиките анархисткото движение е окончателно заличено и така до 1995 година, когато се създава ЧСАФ. Тази година отбелязваме 15 години от създаването на федерацията.

Какви проблеми срещате най-често в практическата си дейност?

Най-големият проблем за мен е липсата на активност у доста чешки анархисти. Според мен членовете на една анархистка организация трябва да изпълняват поетите ангажименти и да проявяват системна активност. Когато една организация залага на спонтанна активност и акции, то тя трудно би могла да спечели доверието на обществеността. Именно затова членството в ЧСАФ съдържа доста персонална отговорност, а не само приемане на принципите на анархизма. Имаме 6 месеца пробен срок за всеки, ако човекът не се отнася сериозно към дейността, то той остава в кръга на симпатизантите ни. Друг проблем е липсата на място, където да представим на обществеността идеите на анархизма на практика. В момента стартира едно такова място в Прага, което подпомагаме, но то се движи предимно от хора, представляващи чешката субкултура и от бившите скуотъри от Милада****.

Не срещате ли проблеми с неонацистите?

В момента не. От време на време неонацистите се опитват да спират дейността ни, но Антифа Чехия се занимава успешно с тях. Освен това в Чехия над 95% от населението са чехи и няма почти никаква почва за расизъм. Дейността на неонацистите последно по-сериозно се изрази в нападение на едно циганско гето и опит за оскверняване паметта на загиналите чешки евреи. Но това са по-скоро епизодични моменти, отколкото някаква закономерност. Чешкият неонацизъм се роди след падането на комунистите, когато беше допусната открита неонацистка пропаганда от страна на наци-скинхед музикални групи по телевизията и радиото. Така се появи силна вълна на неонацизъм в началото на 90-те в Чехия, чийто остатъчни елементи виреят все още и днес. Политически националистите са представени от „Работническата партия“ (какво лицемерие само), използват лява риторика, на последните избори имаха 15 000 гласа (по-малко от 1%). По-силна националистическа вълна има в Словакия, но и там националистите сдадоха властта преди 2 месеца.

Какви са отношенията между чехи и словаци след разделението?

На анархистко ниво не чувстваме никаква разлика и действаме като едно цяло. Това личи и от името на ЧСАФ (Чехословашка анархистка федерация). За съжаление в момента словашките анархисти не са много активни. В чисто битово отношение връзките също са доста топли. Може би у чехите има малко повече високомерие, защото не се впечатляват особено когато срещу себе си имат словак. Докато словаците повече ги тресе носталгията и затова се радват изключително много, когато срещнат чех. Най-типичен пример за близостта на двете страни е, че когато Словакия би Италия на световното тази година, много чехи излязоха по улиците, за да празнуват заедно със словашките си братя.

С анархисти от кои страни поддържате връзка?

За съжаление не поддържаме все още силна връзка с анархистите от другите страни. Непростимо е, че дори с полските другари нямаме добра координация. В момента градим такава и мисля, че напредваме по въпроса. Най-много разбиране по анархистките въпроси срещаме у англичаните, словенците и, разбира се, от вас, българите.

ЧСАФ, както и ФАБ, е част от интернационала на анархистите федерации. Какво мислиш за неговата дейност?

Ще бъда по-лаконичен. Мисля, че трябва да бъдем по-организирани.

Мислиш ли, че българските и чешките анархисти могат да участват в съвместни акции?

Да, разбира се. В акции за солидарност, както и такива, които ни засягат общо. Например срещу ЧЕЗ, за които разбрах, че се отнасят зле с 1/3 от населението в България.

За финал какво би казал на анархистите в България и читателите на „Свободна мисъл“?

Анархизмът е идеологията на бъдещето и въпросът не е дали ще го има, а кога!

взел и подготвил интервюто

Ал. Пешунски

БЕЛЕЖКИ

* издание на чешките анархисти, преустановено преди няколко години

** чешкото копие на българския Кобург, дошъл от Германия, за да си реституира имотите

*** голяма част от журналистите в Чехия сформират медийна партия, с която искат да влияят на обществено-политическия живот.

**** Милада доскоро беше единственият чешки скуот – изоставена къща от началото на 20 век, превърната в социален и културен център. Преди 2 години Милада е нападнат от полицията и въпреки упоритата съпротива е разрушен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *