Ченгета и по-висши организми

„Тия, като ги гледам, всичките са генно модифицирани“, каза ченгето на шествието срещу ГМО, докато минавахме край него с плакат „Бойко Борисов – генно модифициран организъм“. Изглежда има солидарност между полицаите и хората – никой не обича ГМ организмите.
ГМО не ни трябва в България. Най-малко на земеделците. Пред ЕРА земеделецът Ивайло Желязков обясни защо българските фермери масово са против производството на ГМО. Първо и най-важно за тях, използването на ГМО не гарантира печалби. Световният опит доказва, че поради монополистката политика на Монсанто, фермерите, които произвеждат ГМО, работят почти на загуба.
Далаверата с ГМО е следната (виж и страница 3):
Фирмата Монсанто вече десетилетия произвежда препарата против плевели „Раундъп“. След обработката на площите с него, нищо, дори културни растения, не никне върху тях в продължение на години. Монсанто отново идва на помощ – продава специално модифицирани семена на царевица, соя и други култури, които никнат върху отровената почва. Монополът върху хербицидите, семената и дори изследванията им се държи от Монсанто. Започнеш ли веднъж да сееш ГМО, практически нямаш възможност да преминеш на друга култура, защото нищо друго не никне върху земята ти. Трябва да си плащаш за семена и хербициди на Монсанто. Хайде, ужиленият – ужилен, построй игрище за голф върху бившия царевичак, но лошото е, че не само нивите на злополучните експериментатори, но и всички наоколо се заразяват поголовно с мутиралите семена – щат-не щат, а огромното мнозинство решително не щат.
Вредни за здравето
За вредите от ГМО върху здравето на хората са правени различни изследвания, които най-често обявяват използването на ГМО за опасно, освен ако не са финансирани от Монсанто. Именно по тази причина много хора у нас протестират върху промените в закона, които целят легализиране на производството на ГМО в България. Сред протестиращите са различни екологични организации, различни граждански сдружения и инициативни комитети и дори Националната асоциация на зърнопроизводителите (земеделците по традиция са доста консервативни и особено в България особено много мразят да ги учат как се сади пиперо). От другата страна на барикадата стоят правителството, чиито бюрократи знаят много добре, че общественият интерес рушвет не дава,  Асоциацията на земеделските производители в България и други клакьори. За да прокарат закон, който ще осигури на Монсанто доживотни права да прибира печалбата от българската земя, те използват дори откровени лъжи. Оправданията започват от директивите на ЕС, които на практика не изискват нищо повече от разрешаване на лабораторните изследвания, и завършват с проблема за изхранването на хората по света, който нито зависи от нашето мижаво земеделие, нито пък се решава с ГМО. ГМО решава засега само проблема с охранването на една шепа капиталисти и политици, както обикновено.
Какво да се прави?
За съжаление перспективите не са розови и ГМО най-вероятно ще бъдат наложени в България. Протестиращите у нас може да са много на хартия, но нито са радикални, нито са масови. Например зад Националната асоциация на зърнопроизводителите формално стоят много зърнопроизводители, но на практика организацията защитава интересите на големите търговци на препарати, които нямат никакъв интерес да си развалят хатъра с правителството. Уж „преговарящите“ с правителството нито имат право на глас в парламентарната комисия, нито пък поставят радикални искания. Борят се не за забрана на ГМО у нас, а за по-тежки ограничения върху тях, които в никой случай няма да бъдат приложени на практика. Тъй че нищо чудно след 10 години повсеместно в България да се ядат продукти от генно модифицирани организми и по законите на вездесъщия пазар, сигурно най-евтините и най-слабо изследваните. Децата, чиито организми ще поемат най-тежко удара с трудно усвоимите нови вещества, почти със сигурност ще страдат от повече алергии и други „неочаквани“ болести.
Ако искаме да бъде иначе – да се храним здравословно и да работим на спокойствие, трябва да се борим не със симптомите, а с причинителите на болестта. Причината за прокарването на вредните ГМО по света е правилото на капитализма, че всяка корпорация и дори всеки човек трябва да живее, за да печели. Колкото по-малко дава и колкото повече взима, толкова по-добре. Ако хората контролираха с елементарно гласуване допускането на ГМО в България, щяха да се подсигурят предварително, че вредни организми няма да бъдат отглеждани. Ако лабораториите бяха под контрола на обществото, щяха да създават организми, които наистина помагат на хората – тоест, носещи истинска печалба. Проблемът не е в правителството, не е и в Монсанто. Проблемът е, че не им взимаме лабораториите и не си пишем сами правилата, а ги молим да ни оставят малко повече неотровена земя. Защото не е луд оня, който продава генно модифицирания организъм. Луд е оня, който го купува.
Златко