„Червената звезда“ на Богданов

печат
Красная_звезда_fmt(продължава от миналия брой)

Стилът за известно време подвежда, че описва идилия за утвърдения комунизъм на Марс. Но ето че Богданов фокусира сюжета върху трудния избор на героите и проблемите на Социалната революция на Земята.

Преди век в научните среди доминира мнението за постепенно образуване на планетите в Слънчевата система, използвано от Хърбърт Уелс във „Войната на световете“. Марс е изтощен, Земята е в разцвета си, на Венера тепърва ѝ предстои бурен живот. Марсианците в романа са изправени пред глобално предизвикателство и трябва да решат дали ще култивират Венера или ще превземат Земята. Аргументите за превземане изтъкват варварството на земните жители:

В основата на земната култура стои собствеността, неравно разпределена между организираното население. Дори най-цивилизованите племена експлоатират само нищожна част от достъпните им природни сили, но въпреки това стремежът към заграбване на нови територии никога не отслабва. Системното ограбване на по-малко културни племена наричат колониална политика, която е една от главните задачи на държавния им живот. … На Земята съществуват големи стада от хора, дресирани да убиват, наречени армии … От вечната борба между земните племена се е изградила една психологическа особеност, наречена патриотизъм. Това неопределено, но силно и дълбоко чувство включва в себе си както злобно недоверие към чуждите народи и раси, така и стихийна привързаност към своята територия, с която земните племена се срастват, както костенурка с черупката си. … Патриотичното душевно състояние се усилва и изостря извънредно след поражения, когато победителите отнемат част от територията на победените. Тогава патриотизмът се превръща в продължителна и жестока ненавист към поробителите, а отмъщението става жизнен идеал на цялото племе – не само на „висшите“ класи, но и на трудещите се маси.

… опитът за незабавно превъзпитание на земното човечество в социалистически дух – … тази идея е неосъществима … борбата за социализъм се води не като единен цялостен процес в едно общество, а като редица самостоятелни, своеобразни процеси в отделните общества, разделени от държавна организация, език, а понякога и раса.

Въпросът за социалната революция е много неопределен: предвиждат се не една, а множество социални революции – в различни страни, по различно време, вероятно с нееднакъв характер и главното – със съмнителен и несигурен изход. Господстващите класи, опирайки се на армията и развитата военна техника, в някои случаи могат да нанесат на въстаналия пролетариат опустошителни поражения … А ако в отделни напреднали страни социализмът възтържествува, те ще бъдат като острови сред враждебния капиталистически, а отчасти даже предкапиталистически свят. … където социализмът се задържи и излезе победител, неговият характер ще бъде дълбоко и задълго изопачен от години обсадно положение, от необходимите терор и военщина, с неизбежно последствие – варварският патриотизъм. И това далеч няма да бъде нашият социализъм.

Според предишните ни планове задачата беше да ускорим и помогнем за тържеството на социализма. … Първо, като предадем на хората от Земята нашата техника, нашата наука и с това толкова да издигнем културата им, че изостаналите форми на икономическия и политическия живот да отпаднат. Второ, пряка подкрепа социалистическия пролетариат в неговата революционна борба.

… ако споделим техническите си знания и методи със земните хора, първи ще ги завладеят за своя полза и ще увеличат с тях силата си господстващите класи от всички страни – и незабавно ще използват новите мощни средства за изтребление и разрушение срещу социалистическия пролетариат.

А какво бихме постигнали с опитите си да окажем пряка помощ на социалистическия пролетариат срещу враговете му? … лесно ще удържим първите победи. Но по-нататък? Неизбежно ще възникне най-ожесточен патриотизъм сред останалите класи на обществото, насочен срещу нас и социалистите на Земята. Пролетариатът все още представлява малцинство почти във всички, даже в най-напредналите страни там; обкръжен отвсякъде от озлобени и безпощадни врагове – към тях ще се присъединят и обширните слоеве изостанали в развитието си пролетарии, – ще се окаже в непоносимо положение…

Вековете национално деление, взаимно неразбиране, груба и кървава борба няма да минат без последствия – те задълго ще оставят дълбоки следи в психиката на освободеното земно човечество. И не се знае колко варварство и тесногръдие ще пренесат земните социалисти в новото си общество.

Следователно, настояват неколцина марсианци, налага се просто да унищожим всички хора.

Мнозинството обаче отхвърля тези намерения, противопоставя им свои доводи, че въпреки ангажирането с Венера, е нужно да отделят сили за помощ на земното човечество да узрее за свободата си. Сама по себе си демонстрацията на постиженията на комунистическото общество би мотивирала революционерите на Земята, би спечелила симпатии на масите и би обезсърчила силите на контрареволюцията.

В реалния свят, извън литературата, реакционерите ще кажат за капитализма, че „всичко съществува, защото е най-доброто възможно“. На което с основание отговаряме: „всичко въобразено, щом е привлекателно за мнозина, има не просто право на съществуване, то трябва да се осъществи, колкото и да е трудно“. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *