Честита нова криза

печат

Колко време трябва на една страна, за да изпадне в криза? Ако съдим по нашата – пет минути. Колкото трябва да кажат откъдето трябва по телефона на финансовия министър да обърне плочата. През март тази година в Разлог синковецът изръси, че няма притеснения за българската икономика, очаква 6% ръст през следващите три години и по-скоро може да се говори за ускоряване на ръста на икономиката, а не за забавяне или депресия. „Предлагат се агресивно кредити и лизингови схеми. Не се наблюдава отлив на инвестиции и в средносрочен план не се прогнозират негативни влияния”. През следващите девет месеца калкулаторът на правителството продължи в същия бравурен тон и даже заложи идиотския си оптимизъм в предложения от него бюджет. Това вече явно преля чашата и някой му се обади да го стегне, след което се оказа, че при вече внесен за гласуване бюджет, основни параметри от него ще бъдат основно прекроявани – на коляно, както винаги става в българския парламент. За броени минути кризата тресна България и плочата се обърна и в медийните чуруликания на орешарката, която вече пее минор: „В момента се наблюдава свиване на потребителския пазар и блокиране на финансовия сектор”. В момента?! В същия този момент, в който призна, че става лошо и обвини за това „определени политически сили в Стара Европа”, които „ускорили кризата”, пламенният финансист обяви пред журналисти, че „парите, отделени за образование и здравеопазване през следващата година, като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са много за мащабите на България”. Това добре, обаче още на следващия ден ухилен като рапон, сметалото на Станишев подписва два заема от Световната банка на обща стойност 142 милиона евро за реформите в образованието и здравеопазването. Какво става тука, бе? Хем парите за това ти били много, хем ходиш да взимаш борчове от Световната банка за същото? Хем имаш огромен бюджетен излишък, хем дърпаш кредити и то при положение, че кредитният ти рейтинг е на дъното и ако падне още само едно ниво, държавният заем минава в категорията „джънк” (тоест „боклук”), от който се интересуват само високолихвените спекуланти? Кое семейство би наливало грешни пари в джоба на местния лихвар, ако си е насмогнало на харча? Още преподобният Адам Смит пише, че онова, което няма смисъл за едно домакинство, няма смисъл и за огромно кралство („Богатството на нациите”, IV.2.12).

Не, Орешарски не е идиот, нито е тъп, той просто е финансов министър – кукла на конци, която върши онова, което ѝ кажат откъдето трябва, а онова, което говори, просто няма значение, няма смисъл да бъде слушано.

Ние не живеем в преход, ние живеем още при Живков. Всичко, което говорят държавниците, всичко, което пише по вестниците, просто няма значение. То няма нищо общо с онова, което реално става. Чакаме поредния 10 ноември, когато ще стане ясно, че петилетките не били съвсем изпълнени, че комунизмът няма да дойде другия вторник, че имаме огромни борчове, за които не знаем, и че в техния сбъркан свят след девети септември не идва десети, а осми.

Най-жалка е картинката при братята от купешките медии. Последните 20 години ясно доказаха, че който и да се намести във властта, или почва яко да лъже, или да мълчи като комунист на разпит… или на власт. На кой идиот вече не е ясно, че вълкът не влиза в кошарата, за да изкара курс за овчарско куче? Колегите вестникари също не са нито тъпи, нито идиоти. Те са на същия хал, само дето не им плащат колкото на финансовия министър. Те имат ясна задача – да търсят нов персонал за стария бардак и ясна забрана да задават въпроса: „А защо, простете, трябва да живеем в бардак?”

А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *