Цивилизация или варварство

печат
Разговор на М. Джунаид Алам от списание Left Hook с Ноам Чомски. 17 декември 2004

„Президентът на САЩ може да бъде осъден на смърт по американските закони.“

Алам: Общата идеологическа картина, нарисувана за нас от държавната администрация и консервативните медии е, че в тъй наречената война срещу терора “цивилизованият” свят води битка с “варварството” – позиция, огласена от Business Week наскоро. По какъв начин това е политически и исторически неточно, що се отнася до мащаба и дълбочината на престъпленията, извършени от нас срещу “варварите”, предполагаемите ислямисти и националисти в Ирак и Палестина?

Чомски: И дума не може да става за сравнение. Степента на опустошение, терор и насилие, извършени от могъщите държави, далеч надхвърля всичко, което биха могли евентуално да направят групи от хора, наричани терористични или субнационални групи. Да вземем за пример Ирак. По последни данни броят на убитите след инвазията е приблизително 100 хиляди. Би отнело много време на терористи ислямисти да избият 100 хиляди души. Да вземем най-крупния терористичен акт, приписван на терористи ислямисти – 9/11. Около 3 хиляди убити, което е твърде ужасно зверство. Но в цялата история на зверствата това не се класира твърде високо. Да вземем например това, което на юг от Рио Гранде често наричат другия 9/11. 11 септември 1973 г., (военният преврат в Чили б. пр.), в който Съединените щати имаха дейно участие – бомбардировката на президентския дворец, военният преврат, смъртта на президента, разрушаването на една от водещите и най-стари демокрации в Латинска Америка. Официалният брой на убитите за този 9/11 е над 3 хиляди, но това са само преброените трупове. Истинската цифра е вероятно два пъти по-висока. Ако тази цифра се вземе в относителна стойност спрямо цялото население на страната, еквивалентът ґ би бил 50-100 хиляди души убити в Съединените Щати. Наскоро излезе точният брой на изтезаваните в Чили: той е 30 хиляди, това би отговаряло на 700 хиляди в Съединените щати. Това са хиляди изнасилвания, други изтезания, много хора просто потънали, “изчезнати”, кой знае какво се е случило с тях. Американското разузнаване сравни DINA, чилийската организация за държавен терор, с Гестапо и КГБ. Те не си губеха времето и САЩ ясно го виждах, но едновременно с това ги подкрепяха, а и Великобритания ги подкрепяше ентусиазирано. Фактически международната им терористична дейност спря, чак когато наистина прекалиха. Те убиха известен дипломат във Вашингтон, което не е позволено, така че бяха смъмрени, след което пак останаха доста брутални, но не чак до такава степен. Така че това е един случай – 11 септември 1973 в който САЩ бяха само непряко замесени. Ако вземем терористичните акции, проведени пряко от САЩ, тогава мащабите [на причинените страдания] са несравними. Да вземем случая, когато САЩ бяха наистина осъдени за международен тероризъм и им бе заповядано да прекратят престъпленията, а именно нападението срещу Никарагуа, което стигна до Международния съд. Международният съд разгледа само частично делото, защото САЩ са се изключили от всякакви международни правни споразумения. Така че никой да не може да ги подведе под отговорност пред Международния съд за крупни престъпления като върховното международно престъпление – агресия срещу чужда държава или нарушение на хартата на ООН, или нарушение на Конвенцията за геноцида. Това са все клаузи, от които САЩ сами са се освободили, за да не бъдат подвеждани под отговорност според международните договори в процедурите на Международния съд. Така че Международният съд трябваше да разгледа случая “Никарагуа” на изключително ограничена правна основа, позовавайки се само на двустранните споразумения между Никарагуа и САЩ и общото международно право. Въпреки това съдът осъди САЩ за това, което нарече “незаконна употреба на сила”, произнесе доста широко решение извън конкретните условия на делото и заповяда на САЩ да спрат престъпленията и да платят значителни репарации. САЩ не обърнаха никакво внимание на съдебното решение, наложиха вето на две резолюции в Съвета за сигурност, които го утвърждаваха, и си продължиха с войната. Крайният резултат – отново съотнесен към броя на населението – беше сравним с 2 и половина милиона убити в САЩ, което е повече от броя на убитите във всички войни в американската история, включително Гражданската война. Никарагуа беше съсипана и сега е втората по бедност страна в полукълбото. След като САЩ си я върнаха през 1990, тя падна още по-ниско към днешна дата се смята, че половината деца под 2-годишна възраст страдат от системно недохранване, вероятно водещо до мозъчни увреждания. А в началото на 80-те, когато САЩ започнаха войната, Никарагуа беше хвалена от международните организации – дори от международните банки – за стабилния си прогрес и печелеше награди от УНИЦЕФ за подобрения в детското здравеопазване. Днес случаят е точно обратен. Забележете, това е единичен случай, който надхвърля всички терористични актове, които бихте приписали другиму. И тук дори няма място за спор. Изобщо не говоря за големите войни като тази във Виетнам, която беше пряка агресия – не мога да я нарека терор – с поне 4 милиона убити и други, все още умиращи от последиците на масираната химическа война, започната от Кенеди. И това са само Съединените щати. Вижте и останалите държави, те не са толкова мощни като САЩ, но тяхното насилие е забележително – Франция в Африка, Великобритания в Кения и на други места. Всичко това далеч надхвърля мащабите на каквито и да било терористични действия.

Алам: Значи това може да се каже за рамкирането “цивилизация срещу варварство”.

Чомски: Не, това е абсурд. Знаете какво се случи в Германия в края на 30-те до средата на 40-те години. Германия тогава беше връхната точка на западната цивилизация. Тя беше най-напредналото общество в западния свят – в науката, в изкуството, в литературата – звезден пример на западна цивилизация. Всъщност допреди Първата световна война, когато разцъфтя антигерманизмът, Германия беше описвана от американските политолози като образец за демокрация. Това беше върхът на западната цивилизация. И тя извърши най-голямото варварство от Монголското нашествие насам. Какъв паралел може човек да направи?

Алам: Във Фалуджа американците отделиха всички мъже като в стадо, ако помня правилно, не им оставиха никакъв коридор за излаз.

Чомски: Това между другото твърде много напомня за Сребреница, която е общоприет пример за геноцид. Сребреница беше анклав, уж охраняван от силите на ООН, който беше използван като база за атаки срещу близките сръбски села. Знаеше се, че ще последва отмъщение. Когато то дойде, беше ужасно. Натовариха в камиони всички жени и деца, оставиха мъжете вътре и очевидно ги избиха. Смята се, че избитите са хиляди. Да, във Фалуджа американците не извозиха жените и децата с камиони, те просто ги прогониха с бомбардировки, които продължиха близо месец. В случаите, когато ги оставяха да се измъкнат, няколкостотин хиляди души успяха някак да се измъкнат. Но както казахте, доста мъже бяха държани в града и ние не знаем какво се случи с тях, не се занимаваме да изчисляваме жертвите, за които ние сме отговорни. Драматичната разлика с Фалуджа беше, че не беше пазена тайна. На първа страница на Ню Йорк Таймс можеше да се види голяма снимка от първата значима стъпка в нашата офанзива, а именно превземането на главната болница във Фалуджа. Имаше снимки на хора, лежащи на земята, войници, които ги охраняват и статия, в която се разказваше как пациентите са били вдигнати от леглата и заедно с лекарите са били принудени да лежат проснати на пода, оковани и под стража. Президентът на Съединените щати може да бъде подведен под съд и осъден на смърт за такива престъпления според американските закони – той лично. Това е тежко нарушение на Женевската конвенция, в която изрично и недвусмислено е записано, че болниците, медицинският персонал и пациентите трябва да бъдат защитавани от всяка воюваща страна във всеки конфликт. Няма по-тежко нарушение на Женевската конвенция от това. Съществува и Закон за военните престъпления в Съединените щати, между другото приет от републиканското мнозинство в Конгреса през 1996, който постановява, че тежките нарушения на Женевската конвенция подлежат на смъртно наказание. И тук не се имат предвид войниците, които са ги извършили, а командирите. Гласувалите закона не са имали САЩ предвид естествено, но дословното му значение е точно такова. И тогава тръгнаха да обясняват защо извършиха това военно престъпление в главната болница. Ню Йорк Таймс обясни хладнокръвно, че щатското командване води главната болница на Фалуджа за източник на пропаганда за бунтовниците, защото оттам съобщавали броя на жертвите. Не знам дали дори нацистите са излизали с такива оправдания. Разбира се, Таймс писа, че броят на жертвите бил “раздут”. Откъде да знаем, обаче, че е бил раздут? Алам: Ние дори не ги броим. Чомски: Е, щом нашият Скъп Вожд каза, че е раздут, значи тъй ще е. У нас и в Северна Корея е така. Но дори и броят да е бил раздут, за извършването тъй явно на такова военно престъпление с оправданието, че болницата била пропагандно средство, защото оповестявала броя на убитите и ранените, човек доста трябва да се постарае да намери нещо сходно в историята. След това офанзивата продължи до разрушаването на целия град. Накрая стигнаха до там да се оплакват, че пехотинците щели да срещнат сериозни трудности да възвърнат доверието на хората от Фалуджа, след като им разрушили града. Да, сигурно ще срещнат сериозни трудности. Но те имаха готово решение и за този проблем – въвеждането на полицейска държава. Никой няма да бъде допуснат във Фалуджа, докато не бъде подложен на сканиране на ретината и взимане на отпечатъци. Всички ще бъдат белязани и идентифицирани. Организират ги в работнически бригади, принудени да построят отново това, което САЩ разрушиха. Опитайте се да намерете аналог на това. И това е само едно военно престъпление, само част от повсеместните жестокости. Реално погледнато обаче дори то е незначително. Според принципите на Нюрнбергския трибунал, който САЩ назначи и проведе, най-тежкото международно престъпление е нападението на друга държава, военната агресия, и това върховно престъпление включва в себе си всички последващи злодеяния. Така че удвояването на процента на недохранените, вероятните 100 хиляди жертви, тежките военни престъпления във Фалуджа – всичко това са бележки под линия към най-тежкото международно престъпление. И това престъпление се съди много сериозно. В Нюрнберг не съдиха редници, не съдиха ротни командири, а съдиха върховното командване, осъдиха ги и ги обесиха. Например германският външен министър беше обесен заради участието си в най-тежкото международно престъпление, което включва последвалите злодеяния. А сега чува ли се нещо такова? Днес не може да се каже обаче, че престъпленията се прикриват. Всичко, за което говорихме, се мъдри на първите страници на вестниците. И това е още по-удивително. Колкото и ужасна да е тази война, това е голям напредък в сравнение с миналото. Много по-лоша беше ситуацията във Виетнам – тогава нямаше дори тревога. Трудно ми е да произнеса тези думи, но има голям напредък от тогава насам. Днес поне много хора намират военните престъпления за ужасяващи.

Превод: Златко Костадинов и Вал Тодоров
(със съкращения, пълният текст се намира в bulgaria.indymedia.org)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *