CNT и кризата на правителството на Ларго Кабалеро

печат
(продължава от миналия брой)

В една статия върху същия сюжет, Хуан Лопец, бивш министър на търговията от CNT, твърди, че колаборационизмът на CNT изобщо не предизвиква разпад в Конфедерацията, даже напротив: „Нашето влияние върху работниците е решаващо. Чувството за конфедерална дисциплина се разви невероятно и моралното и органично единство на CNT не е достигнато от никоя организация и партия.“

Да преценяваш една организация по нейната „дисциплина и органично единство“ е опасно, ненужно и неубедително. Всички политици и синдикални ръководители мечтаят за дисциплината на масите. Ръководителите на CNT не правят изключение. За да не кажат, че не сме разбрали Хуан Лопец, ще цитираме една друга негова статия, публикувана месец по-късно:

„Всеки трябва да бъде готов да следва твърдо линията на вътрешна дисциплина в нашето движение. В този период на война и на бързи трансформации, за анархистическото движение е необходимо едно истински единно командване. Тоест, един единствен глас и фронт. Локалните проблеми, регионалните кризи, всичко трябва да бъде решавано с пряката намеса на върховните органи на нашето движение. Всяка противоречаща позиция трябва да бъде отхвърлена и понеже сме единни в един единствен идеал, ние трябва да защитаваме един единствен интерес“.

Хуан Лопец не беше единственият, който предлага и желае централизиран контрол на CNT. Няколко месеца по-късно, на 28 март 1937 г., националният Комитет свиква цялата конфедерална и анархистическа преса на пресконференция, която се провежда в седалището на CNT-FAI в Барселона. Главната й цел е подчиняването на всички анархосиндикални вестници на директивите на националния Комитет. Всяко несъгласие трябва да бъде потиснато – например свободата на критика от страна на няколко периодични издания, които са си присвоили ролята на пазители на принципите и сочат слабостите на Комитетите и министрите. Резултатът от тази конференция е най-ефикасният отговор на неоснователните илюзии на вярващите в една химерична конфедерална дисциплина. Макар че пресконференцията е благоприятна за по-голямата част от изложените проекти, предложението анархистическата преса да се превърне в говорител на Комитетите е прието само с един глас в повече – фалшива победа, ако считаме, че в края на конференцията малцинството потвърждава решението си да игнорира вота.

CNT като движение не приема политиката на сътрудничество и централизма по същия начин, както другите работнически организации, просто защото ръководителите в по-голямата си част не са в състояние да наложат своите решения на хората от базата. Бързината с която те мобилизират своите сили в Барселона по време на Майските дни и трудностите, които имат „влиятелните активисти“ да ги убедят да напуснат барикадите, е неоспоримото доказателство. Не може обаче да се отрече фактът, че отстъплението, което им е наложено през Майските дни, е последвано от забележителна демобилизация сред работниците революционери. Организираните въоръжени атаки против колективите в Арагона, скъпите и безполезни военни кампании, водени единствено поради политически причини, сериозната липса на хранителни продукти и суровини, растящият брой на бегълци, дължащ се на окупацията на градове и села от Франко, нанасят тежки поражения на бойния дух.

Вярно е, че през този период CNT не е в правителството и някои апологети на сътрудничеството твърдят, че атаките срещу работниците след Майските дни не биха могли да се осъществят, ако министрите на CNT са били още в правителството на Негрин. Ние обаче сме убедени, че да се поддържа такава теза, означава да си затваряме очите за действителността. Това значи да се пренебрегва важният факт, че правителството на Кабалеро удържа поне една победа в своя актив: то възстанови авторитета на властта, която не съществуваше през първите два месеца на борбата.

В тази си работа Кабалеро е решително подпомогнат от „влиятелните членове“ на CNT-FAI в неговия кабинет и от нарастващата бюрократизация във всички сектори на обществения живот, в които сенетистите и фаистите играят важна роля. Провокациите през Майските дни се осъществяват въпреки присъствието на четири министри на CNT в правителството – подобни актове против работниците революционери се извършват и във Валенсия, независимо от това дали CNT присъства, или отсъства от правителството. Федерика Монсени го подчертава накратко:

„В политиката, ние (CNT-FAI) бяхме абсолютно наивни“.

ФАИ и политическата борба

Този анализ е опит да се извлекат уроци от Испанската революция. Затова поради очевидни причини не се занимаваме с последните 18 месеца така детайлно, както с първата година на борбата. От юли 1937 година нататък Държавата и нейните институции набират сили; въоръжената борба срещу Франко, контролирана вече от правителството и професионалните военни, се превръща във война с фронтове и не може да завърши с победа (всички фронтове на север отстъпват, а югът и Малага са изгубени); работническите организации са раздирани от междуличностни борби и от нарастващата централизация. Възхваляваното „Единство“ става синоним на сляпо приемане от работниците на инструкциите от „горните инстанции“, било на държавата, било на собствените им организации.

UGT е разкъсвана от политическите борби между сталинистите и десните и левите фракции на социалистическата партия, които си оспорват контрола. CNT затъва в тресавище от компромиси. Комитетите и синдикалната бюрокрация в икономическите Съвети, във военното командване, в силите за сигурност, в общините и всички други държавни институции са се откъснали напълно от революционните стремежи на масите и в името на „единството и победата над Франко“ изоставят един по един принципите и революционните завоевания на работниците. Както вече казахме, Майските дни в Барселона могат да се превърнат в сигнал за спиране на разпада, но действията на ръководителите затвърждават поражението на революцията.

Сякаш за да отбележи това поражение, във Валенсия в началото на юли 1937 г. се провежда пленум на FAI, на който се предлага реорганизация, целяща увеличаването на членовете и засилване на влиянието ѝ. Още с първите изказвания обаче става ясно, че тази реорганизация на FAI не е опит за защита на революцията, а за резервиране на права върху остатъците ѝ, защото заради „нуждите на войната“ вече е направено всичко възможно тя да бъде обезсилена.

В циркулярно писмо, разпространено от полуостровния Комитет на FAI през октомври 1936 г., участието на анархисти в „официалните органи“ се оправдава под претекст, че… ситуацията го изисквала. Комитетът се спира върху бъдещата роля на CNT, която щяла да бъде задължена да си сътрудничи с всички сектори на „антифашисткия блок“ при икономическото възстановяване на страната, защото последното не можело да се осъществи от един единствен сектор на общността и изисквало единен „организъм, в който ще бъдат концентрирани общите интереси“ в индустрията и в земеделието. Тази теза се оправдава с претекста, че „ако ние провокираме несъгласие с икономическия план и попречим на усилията да се осъществи възстановяването, ще създадем хаос (бел. прев.: Какъв ужас! Господ създал света от хаоса, а ние не сме могли). Поради тези причини и принуждавани от бъдещите събития, ние трябва да предвидим в някои случаи изчезване на синдикатите във вида, в който са понастоящем, а в други – сливане на нашата бойна организация с други подобни, които принадлежат към други тенденции“.

Скритата идея в плана на FAI вече става ясна. Идеите на нейните застъпници накратко са:

Понеже синдикатите се интересуват изключително от икономическите проблеми и ще могат да влияят само върху присъщите им дейности, е необходимо да има външна сила, която да ръководи икономическия механизъм към „стремленията на човечеството“. Тази външна сила е Специфичната организация. Едва ли е нужно да добавяме, че именно FAI счита себе си за идеалния избор. Това е първата крачка към трансформацията ѝ в политическа партия. Втората стъпка е промяната във формата и функционирането на организацията. FAI, основана през 1927 г. на конференция във Валенсия, има за своя организационна основа „групите по интереси (афинитет)“. Те са обединени в локални – провинциални и регионални – федерации. Съюзът на всички федерации, включително португалската, образува Федерацията на анархистите от Иберийския полуостров, представлявана от полуостровния (Иберийски) Комитет.

На пленума на регионалните Комитети във Валенсия през юли 1937 г. се заявява: „Групата по интереси в течение на повече от половин век е най-ефикасният орган за пропаганда, контакти и анархистическа дейност. С новата организационна форма органичната мисия на групата по интереси се анулира. Пленумът има намерение да уважи съществуването на групите по интереси, но поради решенията, взети от Федерацията на анархистите от Иберийския п-в, те не могат да имат повече органично участие като такива“.

Новите организационни основи на FAI трябва да бъдат географските групи по квартали и области, обединени в локални, провинциални и регионални федерации. Регионалните образуват FAI. Молбите за приемане се проучват от комисия, излъчена от всяка група в областта и в квартала и от всяка локална федерация. При тези критерии на реорганизация, приемането с пълни права се дава:

а) на досегашните членове на FAI;

б) и на хората, принадлежащи към синдикатите, културните и други организации, симпатизиращи на анархизма отпреди 1 януари 1936 г.

Другите, които не отговарят на тези условия, но имат удовлетворителни препоръки, се приемат условно, но нямат правомощия да вземат организационни решения през първите шест месеца. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *