CNT и кризата на правителството на Ларго Кабалеро

печат
(продължава от миналия брой)

Такива са условията за членуване в новата FAI. Но какво става с декларацията на принципите? Напомняйки, че целта е да се увеличи броят на членовете „в най-кратки срокове“, няма да сюрпризираме никого, ако кажем, че документът не съдържа декларация на принципите, освен ако приемем като такава следния параграф:

„Като анархисти, ние сме врагове на диктатурата на една каста или партия; ние сме врагове на тоталитарната форма на управление и вярваме, че бъдещето на нашия народ ще бъде резултат от съвместното действие на всички сектори, които ще си сътрудничат за създаване на едно общество без класови привилегии, в което организмите на труда, на администрирането и на живота ще бъдат главният фактор за откриването пред Испания (с федералните норми) на пътя, който ще задоволи интересите на нейните различни региони“.

От организация, която декларира, че е против „тоталитарната форма на властта“, но не и на властта изобщо, не може да се очаква никакво противопоставяне на държавата. Още по-малко, когато от друга страна, в същия документ четем:

„Без да пренебрегва войната, а напротив, като ѝ придава най-голямо значение, и без да се отказва от крайната си цел FAI предлага да се даде тласък на революцията от всички народни организми, върху които нейното действие може да бъде ефикасно, за да се осигури разгръщането на започналата революция в прогресивна посока“.

И по-нататък:

„Ние предлагаме пълното премахване на буржоазните остатъци, които съществуват все още, и сме склонни да засилваме всички организми, които допринасят за тази цел. В заключение считаме, че вместо досегашната ни позиция на противопоставяне, днес е дълг на всички анархисти да участват във всички институции, които могат да послужат като гаранция и да дадат тласък на новото състояние на нещата“.

Членовете на FAI, които заемат обществени длъжности, „са поканени да направят доклад пред Комитетите за своята мисия и дейност, и в тесен контакт с тях да следват във всеки момент и във всеки частен случай техните (на Комитетите) „инспирации“ (или ако не използваме горния заплетен политически и дипломатичен жаргон – техните заповеди, директиви). Всеки член на FAI, назначен на даден обществен/официален пост, каквато и да е неговата природа, може да бъде дезавуиран или освободен от длъжността си, щом това се счита необходимо от компетентните институции на организацията“.

Такива декларации правят очевидни намеренията на FAI да си осигури ролята на политическа партия по управленческите въпроси. Защото, за да бъде в състояние да назначава членовете си на обществени постове, FAI трябва да бъде призната от правителството като една от партиите на „антифашисткия блок“. Тя съзнава, че тези действия са несъвместими с анархистическата гледна точка, но това не я разколебава. В големите испански градове се организират общи събрания, за да прокарат тази чудовищна теза от името на… анархизма.

В една декларация за международното анархистическо движение FAI призовава за разбиране в своите действия и за уважение към взетите – след „свободни и разгорещени дискусии“ – решения. (Няма обаче и намек за факта, че другарите от FAI по фронтовете и още много други не взимат думата при тези обсъждания.)

„Новата структура на FAI, където дадена форма на обществена дейност е приета, както и специфичните аспекти на политическа дейност, напр. участието на FAI във всички организми, създадени от революцията, и на всички постове, където нашето присъствие е необходимо, за да се ускори дейността и да се повлияе на масите и на бойците, бяха сюжет на твърде бурни дискусии, без това да промени фундаментално нашата тактика и принципи, а само и единствено с оглед извършването на една адаптация, съобразена с условията както с нуждите на войната, така и с новите проблеми, създадени от революцията.“

Въпреки тези уверения, опозицията срещу реорганизацията на FAI е значителна, особено в Каталония, където на регионален пленум на групите голям брой делегати се оттеглят. След два месеца, в статия, публикувана в Солидаридад Обрера, секретарят на местната Федерация на анархистическите групи в Барселона (Гилаберт) поставя отново акцента върху „значителното опозиционно малцинство“, добавяйки, че различията достигат дотам, че няколко групи заплашват да предизвикат разцепление. Създаден е Комитет с мисия да намери решение, което ще позволи на значителната опозиция да бъде свободна да продължи да участва във FAI в качеството си на група по интереси, „но представените от тях резолюции от органично естество ще бъдат зачитани в зависимост от броя, който те представляват“. Това предложение трябва да бъде представено за ратификация от конгрес на FAI.

Планът, целящ увеличение на броя на членуващите във FAI, изглежда не намира успеха, на който се надяват авторите му. Преди юли 1936 г. членовете на FAI са около 30 000, а според Сантиян в края на 1937 г. цифрата се покачва на 154 000 души, но спечеленото като количество е изгубено като революционно съдържание. Освен това желанието да се създаде масово движение е осъществено във вреда на анархистическите принципи и на индивидуалните ценности. •

(следва)

 

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *