Да бъдеш ром в България

печат

Есе на победителката в конкурса „Да си ром в България“, Катя Георгиева Асенова – VI клас, ОУ „Йордан Йовков“,  гр. Ямбол

ДА СИ РОМ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010 ГОДИНА

Аз съм ромка и живея в България. Това е моята родина. Малкото ми сърце се разкъсва от съжаление, че някои в тази страна гледат на нас, ромите, като втора ръка хора. На такива като тях бих припомнила казаното още в християнската религия:

„Всички са равни пред Бога, всички са Божии чеда и като такива имат право на Неговата милост“.

Защо тогава хората през 2010 година все още не са променили своите представи за различните от тях? Защо не се обединят като капките дъжд, за да станат един ручей, който да се влива в реката на голямата общност?

Понякога ми се иска да се пренеса в някакъв друг свят – свят, в който да няма мнозинство и малцинства, управляващи и управлявани, бедни и богати.

2010 година е година на криза. Все по-често виждам как угасва и последната искрица надежда у просяка, протегнал ръка за милост, но никой не го забелязва.

Къде е зрънцето човещина? Или то не се раздава на всички от страх да не свърши?

Истината е, че има роми, на които суровият живот е вледенил сърцата и те са се превърнали в крадци, бракониери, престъпници. Те са загубили почва под краката си и злото ги е завладяло. То се е настанило изцяло у тях и те не правят нищо, за да го премахнат.

Болно ми е и за ромките, които се омъжват непълнолетни. Искам да изкрещя с пълно гърло и да призова техните майки: „Майки, не продавайте чедата си, като ги харизвате в чужд дом малки! Животът е пред тях, прогледнете, не бъдете слепи за това!“

А на жените, които се отричат от децата си, ще кажа: „Не създавайте деца, за да ги хвърляте в майчини домове. Не ги оставяйте на грижите на държавата! Тя им е мащеха – грижи се за тях, но не може да им даде родителска обич.“

Моето семейство е също многодетно. Бедни сме, но си имаме дом и живеем в него всички заедно. Въпреки немотията и мизерията, родителите ми са трудолюбиви хора. Те ме възпитават в честност и доброта, учат ме да бъда вярна на нашите традиции.

Аз се гордея с ромския фолклор. Заразителни са за мен ромските песни и танци. И когато в ушите ми зазвучи музика, тя изпълва моите мисли и вени. Чувствам огън, който гори в мен. Това ме кара да се връщам към изворите, да се сраствам с корените. И ако днес се вълнувам толкова от ромските песни и танци, то е заради любовта към истината. Истината за самите нас като хора, като общност.

По-голямата част от ромите са невежи и неуки, но аз искам да се образовам. Желая да се преборя с всичко вредно, което е вградено от векове в хората от нашия етнос. Искам да преобърна неговите ценности така, че те да носят ползи както за тях самите, така и за обществото, в което живеят.

А когато човек иска нещо, то става, рано или късно, става.

Остави коментар

  • Много добре написано!Като малка са ме възпитавали в толерантнот към различните от нас!Не мразех никого ,защото съм дружелюбна със всички хора ,независимо от раса ,пол,възраст,националност!После се разочаровах от хорта независимо пак какви са!Нито една етническа група или народ не трябва да бъде мразен само затова ,че 1 или няколко души от тях са ти направили нещо много лошо!Но затова се иска време да го осъзнаеш,а не сляпо да се водиш от омразата си и да крещиш смърт за някого,който дори не ти евиновен за нещастието!Омразата е слабост и поражда насилие!
    Доброто винаги се оценя,пак без значение какъв си!За мен то не идва от Бог,а е от човека и неговото обкръжение-т.е семейството!Така възпитан,човек е добър към околните!Но трябва да внимава кой дарява с добротата си ,така ,че да не му забият нож в гърба!Ако това се повтаря като верижна реакция,тогава човек е завладян от омраза която разяжда сърцето му и той губи почва по краката си!
    Нека всички си подадем ръка и повярваме в добрите намерения на другия!Трудно е ,но така бариерите по между ни ще се стопят!Една усмивка ,един поздрав,правят деня ни добър!Онзи ден купих топъл бял хляб на 2 циганчета и майка им!Понеже много ми се ядеше ,но не бива да го ям!Помолих ги да ми отчупят малко и те го направиха!Нека сме солидарни един с друг!Свободата е равенство ,братство ,справедливост,свободен избор…
     

  • звездоброеца

    Горкото момиче. Много мога да кажа, но няма.
    Трогателно. Особено последното изречение, в което сама повтаря думите на расистите „Желая да се преборя с всичко вредно, което е вградено от векове в хората от нашия етнос“….Кой ли етнос няма вредни вградени навици и традиции, мило дете…

Вашият отговор на звездоброеца Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *