Да изчистим България за един ден!

печат

По-почетно е да се хвалиш с чиста и свободна мисъл, отколкото с нова кола или друга лъскавиня.

Мина поредното показно мероприятие с цел демонстрация на загриженост за, разбира се, възвишени идеали, за човешки нужди. Самореклама на телевизия, собственост на далечна от социалната съпричастност корпорация, чужда на защитата на природата, освен ако това не носи печалба и нови възможности за още повече печалба.

Стана ли по-чисто? Загрижеността от изникващите навред бунища – в гори, планини, край реки и язовири, зад оградата на селския двор, в покрайнините, а понякога и насред града – би трябвало да е ПОСТОЯННА. Винаги е по-лесно да не цапаш, отколкото да правиш свръхусилия да чистиш. А и когато чистенето става под формата на рекламна кампания и пред камерите на медиите, съмненията за искреността на инициативата надделяват над възторга от „пробуденото съзнание“.

За ползата от всяко начинание обаче се съди по постиженията му. Та, стана ли по-чисто? Пътувайки с влак към Горна Оряховица, погледнете каква „чистота“ влачи река Искър. Пътувайки към Пазарджик, оглеждайте се наоколо – и там ще видите купища „екология“, смърди, разлага се – ТАМ СИ Е, въпреки гръмките кампании.

Чистенето ще е упражнение по безплоден труд, описан още в древногръцките митологии. Замърсителите остават. Колкото и да им тичаш подир гъза, пак ще натрупат „материал“. Като добавим, че чистачите, все цигани, получават за две работни седмици под 50 лева и то нередовно, като добавим, че на такава работа лесно се разболява човек, правете си сметка.

Казват, че в Германия било лесно. Видят те да хвърлиш фас – звънкат в полицията, за доноса си прибират процент от глобата. Така се дебнат един друг. Вижте ги обаче германците по черноморските курорти! За да не личи откъде е минал германски турист, трябва двама цигани да му вървят по петите – и да чистят. Манталитетът е мръсен. Затова цапа, когато няма кой да го дебне. И когато самият той не получава незабавна (парична) изгода да дебне околните.

Откъде иде манталитетът на мърляча? Човешка природа? Разходете до зоопарк, където има маймуни. Мой роднина едно време работеше в Софийската зоологическа градина. Разправяше: ако този, който храни маймуните и им прибира боклука, е мърляч, животинките също стават мърлячи. Ако е изряден – да ги видиш как сами все гледат да им е чисто.

Проблемът с отпадъците в Европа беше решаван над 30 години. Стигнаха до тавана си – 75% от боклука се рециклира, останалото се изгаря или закопава. Намерили са начин някой да печели от това. Още повече, че най-мръсната работа се върши от гастарбайтери. Спрямо нашите цигани от „Чистота“ – печелят „като депутати“. Спрямо тамошните доходи – сетни сиромаси. Стандарт.

Статистиките обаче премълчават, че почти всички опасни токсични отпадъци на Европа нито се преработват, нито се съхраняват в Европа. Тях ги извозват. Къде ли извозиха събраното от кампанията „да изчистим за един ден“ у нас? Къде „белите държави“ изнасят отровния си боклук? В по-неразвитите страни. Срещу заплащане. Кому плащат? Ха досетете се. Може би от същите пари купуват гласове на избори – единствената полза от изборите, да похапнеш като човек 1-2 дни. Токсични и радиоактивни отпадъци давят и в морето – край Сомалия. Затова там измря рибата и някогашните рибари станаха „пирати“, а много скоро едри далавераджии (застрахователни компании, трафиканти на дрога, оръжия и роби) ги впрегнаха като магарета да вършат пак мръсната работа. Направо сме колеги с тия по-черни от нас момчета! Ние с метлите, те с автомати.

Накъде бия? Ами дебело намеквам, че проблемът с „да изчистим“ има прост изход: да не цапаме. Но за да не цапаме, трябва да премахнем системата, която смята за луд онзи, който не цапа, която тласка човек (аслъ като маймуна в клетка) да смита боклука под чергата си или да го избутва при комшията. Системата на печалбарството, системата „всичко е пари, всичко е власт“.

За такова чистене наистина трябва автомат ли, гранатомет ли – по избор. Важното е обаче, преди да излъскаш пушкалото от ръжда, да излъскаш и ума си от мръсотията на егоизма, лакомията, мотото „след мен и потоп да стане, дреме ми“, „началникът винаги е прав“, „никой нищо не прави без пари“. Изчистим ли отвътре главата си, казвайте го наляво и надясно – по-почетно е да се хвалиш с чиста и свободна мисъл, отколкото с нова кола или друга лъскавиня. Колкото повече хора те чуят и те последват, толкова по-малко ще се наложи да хабиш патрони – мръсотията сама ще се изпокрие, ще спре да се възпроизвежда.

Все пак дръж автомата почистен (ако нямаш – открадни; вземи бърз заем, купи и гръмни лихваря – пак е вид рециклиране). Ще ти потрябва някой ден – за Голямо почистване. След това – достатъчно е да не цапаме повече. •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *