Да живее културата!

печат

ТАМ ДЕТО ЗНАНИЕ НЕ ВИРЕЙ

По случай 24 май е прието да се говори и пише за култура. За литературни четения. За театър. За постиженията на умни ученици и студенти. За впечатляващи научни открития. А, да – и за „духовност“, вече свързвана единствено с религиозната вяра, която служи като обезболяващо средство срещу болезненото битие.

За културата просто му се отщява да говори човек – прекалено много неща се набиват в очите, ушите, че и в носа.

Да се огледаме всред какво живеем. Стъклени и пластмасови шишета, опаковки от храни и лекарства, вестници, обелки, найлонови торбички, остатъци от мебели, строшени електроуреди, консервни кутии, фасове, капачки, ответи от балкона някога прани дрехи и каквото се сетите, не ще сбъркате – всичко, което би трябвало да се намира в кофите за боклук, е пръснато в пояс около почти всеки жилищен блок във всеки български град. Изключение – все по-изолираните от „страничен“ достъп богаташки квартали, при все че и там хвърлят с лека ръка отпадъците, но мигом се появява чистач. Край села и вилни зони – пак сметища. Дере или гънка по терена се запълва с вонящи купчини.

Как се връзва това с културата?

С малко напън мога да си представя някого, който смърди на мърляво, докато приказва възвишени речи за култура. И даже не би ме подразнил особено, стига да изрича нещо смислено.

Обаче, освен стихийните градски и селски сметища, забоклучено е съзнанието ни. С излъчвани по телевизиите простотии. С превръщането на „юбилеи“ на мутренски „величия“ в „културно събитие“. С истерията на модата. С модата на истерията „да ловим бежанци“ – с какво заплашват транзитни нещастници свещената ни „национална сигурност“? При положение, че мошеници се изявяват като пазители на същата „сигурност“! С превръщането на всяко сбиване на хулигани от различни етноси в „етническо напрежение“, за което се вайкат медиите и което бива накацано от рояци полицейски служители, досущ мухи на фъшкия. За кошмара по пътищата да не говорим.

Това ли е културата в България?

Или висенето на родители пред „елитни“ училища, за да запишат отрочетата си – за какво? За по-добро образование? Глупости! Само за „престижна“ диплома, нищо друго. Качеството на преподаването практически навсякъде пада до жалко равнище. Единственото, на което обучават децата, е да „слушкат“ и да се вместват в рамките на удобното за бизнеса и държавната бюрокрация. Спонтанният младежки бунт бива пренасочван в агресия между хлапаците и хлапачките.

Всичко това накуп дава своя логичен резултат – при все клетви и заклинания за „родната култура“, изкормена и препарирана от „отговорните институции“, младите хора предпочитат да се махнат от „културното средище“. После им е по-лесно да го обичат от разстояние – без да виждат, чуват и подушват отблизо всички прелести на проявите на така наречената ни култура.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *